Hello My Name Is

nickolette

понеделник, февруари 27, 2006

мразим злото

всичко започна когато попаднах на този флаер. гладна за реге, рага и лайфове, трябваше да измисля хищен план, за да отида. (в Пловдив не познавам никой, при който мога да отседна.) в крайна сметка процедирах както обикновено - пуснах мълвата и оставих нещата да се случват. отзоваха се 2ма от любимите ми трип-партньори. съчетахме концерта с каране, а за целта най-подходящ се оказа варианта да се върнем в Чепеларе. тръгнахме на 23. 02. вечерта, точно когато започваше срещата Левски-Артмедия. коментаторите от радио Гонг имаха доста добри попадения и това заедно с еуфорията от победата направиха пътуването... абе готино си беше! сравнимо единствено с полуфиналите на Евровизия...
следващите 3 дни ставахме в 8, в 9, 30 бяхме на пистите в Пампорово, и добре че за разлика от нас, хората с лифтовете са благоразумни и свършваха работа в 16, 30. през деня карах, а през нощта сънувах, че карам. последния ден на последното спускане изобщо не можех да владея краката си. изхвърчах, забих се в една ледена буца и осуках коляно. не е страшно - слагам му лед. важен е урока...
като че ли най-силен катализатор на емоции бяха скиорите. не, не ги мразя. просто предпочитам да не са наоколо. предпочитам да не ме ръгат със щеки, да не ми тъпчат борда, докато се врат като овце за лифта, да не се разпростират по цялата ширина на пистата, особено когато е равно и ми убиват инерцията. добре де - и ние "бутнахме" един нещастен скиор тъкмо докато се качваше на лифта до нас. беше непредумишлено, но не и без да искаме. посмяхме се хубаво :) все пак лайт-мотив на трипа ни бе "мразим злото".
26. 02. 2006 г. Пловдив се оказа крайно негостоприемен - студено, влажно и пълно с лъжци. след часове лутане намерихме Петното. понапихме звездата и за малко да провалим партито ;)) а там програмата беше пълна. озовахме се в клип на Saen Paul - много хора, топли цветове, нисък таван, запалки, тарамбуки,... на второто или третото парче от лайфа стана мелето. музиката спря, но хората с тарамбуките продължиха. i wish u could feel the vibes..
за капак открих и рода там. по-точно те ме откриха. имам най-готските четвърти братовчеди на света! - слънцата Мошеви :)
в 6 сутринта си бях в леглото.

Етикети: , , ,

четвъртък, февруари 23, 2006

заминавам...

мамо, като си дойда ще се обадя да не се притесняваш!

Етикети: , ,

сряда, февруари 22, 2006

стига пра

"washing jeans is bad.. don't do it"
имах една приятелка, която смяташе, че щом дънките й се наколенчат, краката й изглеждат криви. по тази причина никога не клякаше, майка й й връзваше обувките, сядаше с изпънати крака и имаше специална технология за качване и слизане по стълби. хората от блока си мислеха, че е с някакво заболяване на краката и я съжаляваха, което страшно ни забавляваше. дънките й се перяха на всеки две-три обувания. за щастие разполагаше с двайсетина чифта в цветовете на дъгата.
винаги съм подозирала, че не е много полезно човек да се къпе със сапун всеки ден и да пере дънките си всяка седмица. изтъняването и протриването се преживяват, обаче побеснявам като станат безформени. широки дънки могат да се носят и криви, но тесните са за боклука. все пак може да се поспори кое е по-голямо приключение - да попаднеш на подходящи дънки или на удобни обувки...

Етикети: ,

неделя, февруари 19, 2006

Hunter S. Thompson

на 16. 02. 2003 г. Hunter Thompson се появява в "Late Night with Conan O'Brien". когато заема мястото си до Conan трепва рязко и измърморва някава псувня задето си е седнал на топките. не знам дали това се случва често на мъжете, но след няколко минути докато се обляга назад в стола си, отново сяда върху тях. Hunter Thompson е имал чифт огромни топки! и националната телевизия не е единственото място, на което са се развявали. ето за какъв човек ще бъде този пост...

ще се фокусирам върху смъртта, но нали все пак живота й придава смисъл...
в личен план: след като баща му умира, оставя Hunter и двамата му братя на грижите на майка-алкохоличка с всичките екстри покрай това. жени се за гаджето си от години и през 1964 им се ражда син. опитват да имат още деца, но неуспешно. следват 3 спонтанни аборта, а 2 от родените бебета умират часове след това. развеждат се след 17 години и остават близки до смъртта му. братът на Hunter Thompson умира от СПИН. през 2003 Hunter се жени повторно.
в професионален план: журналист, репортер, писател с уникален изказ. изобретил е нов стил журналистика - Гонзо. представлява изключително лична форма на репортерство. колкото стилът е критикуван заради това, че е силно субективен, толкова са и опитите да се копира. (оказа се, че има страшно много хора, които подражават не само на писането, а и на вида му.) Hunter Thompson в защита твърди, че фикцията често пъти е най-добрия/достоверен факт. според него, стига да не си автор на приказки, фикцията се основава на реалността. трябва да познаваш живота, трябва и да познаваш материала, който пишеш преди да го промениш.

политически възгледи: либерал, анархист, но се долавят и елементи на социализъм. повлиян е от Ayn Rand, която е любимата ми жена-философ (и единствената, за която съм чувала). Thompson е отявлен противник на Nixon. "Nixon беше професионален политик и мразех всичко, което той отстояваше. но ако тази година (2004) се състезаваше със злата пасмина Bush - Cheney с радост бих гласувал за него".
смърт: 17, 42 h на 20. 02. 2005 г. сина му, доведената му дъщеря и внука му са в съседната стая, а съпругата му е на телефона, когато Hunter захапва дулото на пистолет 45-ти калибър и си пръсва мозъка. "преди 25 години ми каза, че би се почувствал в безисходица ако няма съзнанието, че във всеки един момент може да сложи край на живота си. не знам смелост ли е това, глупост ли е, какво ли, но знам, че беше неизбежно. вече се разбра, че наистина е мислел всичко онова, което е казвал. ако това ви се струва забавно - добре; ако ви се струва просветляващо - още по-добре. ако се чудите в Ада или Рая е отишъл, уверявам ви, че ще се отбие и на двете места, ще провери къде е Nixon и ще остане при него. никога не би си позволил да скучае. но трябва да има и футбол". погребението плащa Johnny Depp - искал приятелят му да си отиде точно по начина, по който е пожелал. прахта му била изстреляна с червени, бели, сини и зелени фойерверки от оръдие по негов дизайн. това се случило под звуците на Mr. Tambourine Man на Bob Dylan.
от Rolling Stone твърдят, че разполагат с послените му написани думи, четири дни преди да се самоубие:
Футболният сезон свърши
няма повече игри. няма повече провали. няма повече движение. няма повече забавление. няма повече плуване. 67. това са 17 години след 50. 17 години повече отколкото се нуждаех или исках. отегчително. винаги съм бил развратен. никакви забавления за никого. 67. ставаш алчен. дръж се според възрастта си. спокойно - няма да боли.

имам чувството, че не успях да предам най-важното от нещата, които изчетох за него. не споменах нищо за патриотизма, наркотиците, за нечовешкия му стремеж към Истината и библейското му чувство за справедливост,... мъди ъЪъъЪ покипси...

Етикети: ,

четвъртък, февруари 16, 2006

4sale

продава се Рено11. колата е стара, но в добро състояние. бензин. турбо, което работи и много други екстри като ел. стъкла и централно заключване.

първоначална цена: 1000 лв.

бих я снимала ако имаше с какво

Етикети:

вторник, февруари 14, 2006

poster

когато растях исках да бъда момичето от плаката. всеки ден се обличах като нея - в бяла памучна риза, с червено шалче около врата и коса сплетена по същия начин. харесваше ми, че е заобиколена от революционери-мъченици, които бях възпитана да боготворя още от забавачницата. момичето най-вдясно е Liu Hu-Ian. главата й била отрязана от Националистите, тъй като не пожелала да се откаже от вярата си в Комунизма. войникът над нея е Huang Ji-guang. той спрял с гърдите си изстрел от американска картечница във войната с Корея. до него е Dong Chun-rui, който взривил вражески мост и загинал. войникът от най-лявата страна е Cai Yong-xiang - прегазен от влак, докато спасява други. книгата, която момичето държи в ръцете си е "Историята на Lei Feng" - войник, герой, мъченик.
страстта ми към плакатите започна когато бях на осем. един ден донесох от училище плакат на Мао. въпреки че не знаех, че Културната революция е започнала, аз станах нейн участник - махнах от стената картината на майка ми "Мир и щастие", на която деца играят в езерце с лилии, и я замених с плаката на Мао. мама не беше доволна, но се опита да скрие разочарованието си. помня, че си мислех: как може да не се радва, че Мао ще ни гледа, докато се храним! плакатът имаше огромно влияние над живота ми. учеха ме да съм самоотвержена и да бъда лоялна към Мао и Комунизма. за да се почувствам по-близо до Мао, пълнех къщата с негови плакати. гледах го преди да затворя очи вечер и сутрин щом се събудя. щом спестях малко пари, веднага хуквах към книжарницата, за да си купя нов плакат на Мао. мястото, на което живеех в Шан-Хай се превърна във военна зона в разгара на Културната революция в края н 60-те - началото на 70-те. насилието между фракциите често стигаше до смърт. всички се биеха в името на Мао. да бъдеш Маоист бе великата цел на нашето време. (...) продължавах да мечтая, че един ден ще ми се отдаде възможността да се жертвам за Мао и стана момичето от плаката. след кaто завърших средното училище от правителството ме изпратиха да работя във ферма до морето. животът там бе непоносим и много младежи нарочно се раняваха (отрязваха си крак или ръка), за да бъдат обявени за нeработоспособни и изпратени вкъщи. моята сила и смелост идваха от плакатите, с които отраснах. вярвах в героизма и ако трябва, бих предпочела да умра като мъченица. робувах в ориза и памука в продължение на 3 години, докато Мадам Мао, Jiang Ching, не промени съдбата ми. в началото на 1976 никой не знаеше, че Мао умира и Мадам Мао се подготвя да поеме властта след него. тя правеше пропаганден филм за масите и беше изпратила хора из страната, които да търсят "Пролетарско лице" за главната роля във филма. бях избрана докато копеах в полето и бях заведена в Шан-Хайската филмова студия, за да бъда обучена. точно там се натъкнах на известния художник на плакати Mr. Ha Qiongwan. една сутрин докато си миех зъбите на общата чешма Mr. Ha ме приближи. показа ми документ, даващ му правото да търси модели за плакатите си. каза, че харесва как изглеждам и ми предложи да ме рисува. бях поласкана.
последва ме в пансиона, за да изберем как ще бъда облечена. изненадах се, че избра износеното ми зелено яке, с което бях дошла от лагера. казах му, че ще ми отнеме секунди да се измия от мръсотията, но той ме спря и каза, че точно мръсотията е ефектът който търси. не знаех как се позира, затова изпълнявах всичко, което ми кажеше, а то беше просто да гледам в далечината с увереност. извиних се за обгорялата си кожа и коса и се опитах да скрия мръсните си нокти. отвърна ми, че харесва именно това, че приличам на истинска селянка. (...) "рисувам плакати със селяни от години без да осъзнавам каква грешка правя. вече ще рисувам ноктите на селяните с кафяво". (...)
един ден по време на Китайската нова година минавах близо до най-оживената улица в Шан-Хай, когато се видях на плакат на витрината на най-голямата книжарница. жената на постера имаше моето лице, моето яке, но ръцете и краката й бяха по-пълни. ноктите й бяха оцветени в кафяво!
изтичах у дома и споделих новината със семейството си. всички се вълнуваха и бяха изключително горди. искаше ми се да мога да купя копие, но плаката не се продаваше. служителят в книжарницата ми обясни, че правителството е отпуснало определен брой и плакатите се разлепяли само на публични места.

This collection of Chinese propaganda posters is unique and marvelous. The posters are a representation of a generation's fantasy. They reflect an important era in Chinese history, which has been falsely recorded for the most part. A picture is worth a thousand words, so let them speak.china

Етикети: ,

every day the 14th!

My name is Cupid Valentino, the modern day Cupid
And I just want to say one thing

Happy Valentine's Day
Every day the 14th!
I don't think y'all heard me!
I just wanna say Happy Valentine's Day!
Every day the 14th!
Can y'all dig that?
Now when arrows don't penetrate, see
Cupid grabs the pistol
And he shoots straight for your heart
And when he won't miss you!
That's alright 'cause y'all won't believe in me anyways
But..

Ya' won't believe in me, but you would fancy
leprechauns or groundhogs
No thank you, Easter Bunny!
There's so much fuss about Santa Claus, but see
Cupid will not be defeated!

Етикети:

неделя, февруари 12, 2006

BAETник

Luke Slater го проспах, признавам си. но ей тая мацка много ме забавлява.

Етикети: ,

неделя, февруари 05, 2006

M.I.A.

“People say, ‘Oh, she’s cheating. She has no guitar, she can’t play anything, she can’t even sing,’” she admits. “But that’s why music is so textbook these days. You’ve got to flip it—yeah, I can’t play and sing, but I’m gonna do something you could never copy and do. That’s the philosophy of MIA—cut and paste and bish and bosh.”

Етикети: , , ,

петък, февруари 03, 2006

mothers wanted

метаморфозата от party-animal в майка, всъщност не е никаква метаморфоза. виждам го в приятелки - ежедневието им се променя коренно, но не и те самите. прещракват по същия начин, пак са си толкова наивни, искат да са не по-малко хубави... затова и ми се ще да им подаря ето този албум (сайта ми е сред любимите), стига да го намеря. Mother Inc.'s debut album is a fun combination of pop culture parodies and clever lyrics designed for all the dearest mommies and fun-loving divas.
и двете мацки са в модната индустрия и са мега яки. за съжаление не съм ги чувала или ако съм, не съм знаела, че са те. тръгнали са с летящ старт - все пак са спонсорирани от Fendi. текстовете им се въртят около безразборното ядене и зависимостта от разслабителни, следродилната депресия, пластичната хирургия и други болезнени чисто женски теми. улавят иронията в това един ден да си на (зад) модния подиум, а на следващия да буташ количка по улиците на New York. в крайна сметка, мисля, че поуката е, че бохемите си остават бохеми.
ако някой се юрне да ги смъква, да свирка!

girl power!!!

Етикети: ,

четвъртък, февруари 02, 2006

кой празнува днес?

2ри февруари - ден на к*рви и к*рвари, петльов ден, ден на гейовете,...?
поздравявам всички ви с тази изключително мъжествена картинка.

Етикети: