chapter four sichueishan kritikal indeed

днес легнах болна. цялата горя и се подкарах на антибиотици. тъпото е, че оня ден тъпия Сameron беше болен и му дадох Оspamox и Fervex-ите си. познавам се и знаех, че ще ми потрябват, макар и не толкова скоро, но си викам "не мога да го оставя така. dо the right thing, girl или Jah ще те накаже".

кибича в тъпия myspace и губя пари с часове.

на всичкото от горе днес трябваше да се чуя с наш'те, а гледам да им звъня като съм в настроение, че иначе влизат във филми.

chapter three dealing with morons

или мормони. все тая.
дам, всички, с които живея/работя са от Utah (дълго 'а' до носово). била съм в Utah за ден. искахме да пием бира, но всичко наоколо беше мормонски църкви. в единствената кръчма тип закусвалня, на маса до прозореца седеше дебела жена със счупен врат, мисля, с оная желязна конструкция от раменете и над главата. изпищяхме и избягахме. към Vegas. но това е друга история.

Cameron е лидер и шевче на група малоумници и едиствен той си има приятелка (момиченцето, с което живея). барабанист е в пънк банда, милия, called Better Life (уотдъфак?). представлява загубеняка от филмите, който се мисли за готин и е накарал още 5-6 човека да му повярват. той самият обича да натяква колко е готин. примерно когато съм работила час и 50 мин, а той ми пише 2 часа. не че е лош човек. никoй от тях не е лош и за каквото съм ги помолила, са го свършили. а аз съм в позицията да моля за разни неща.
приятелката му, Sarah, е русичко слънчево момиченце, с една година по-малкa от мен. малко е трудно да разбереш, че са гаджета, но те го твърдят и аз им вярвам. а и понякога Cameron казва пред всички "Sarah is awesome!" Sarah изглежда умничка, но още не сме провели свестен разговор. (разговори тук не се водят.) има малко татосче на рамото във формата на ония анти-спин, анти-рак-на-гърдата лентички. нейната била за някакъв вид склероза, от която майка и боледува и е в инвалидна количка full time. казва го със същия приповдигнат глас и изчерпваме темата. знам още, че кара сноуборд и това е всичко.

Cameron, имаме един native american, който прилича ужасно на the Simpsons, и един друг, който дойде да ни тренира - тримата са били мисионери. като онези стирилни, прясно подстригани типчета в бели ризки, които се размотават из Търново. в неделя отидох с тях на мормонска църква. с изследователска цел.

църквите са богати, както може да се предположи, с висок таван, пейки, подиум и добра акустика. на гърба на пейките има джобове с книжки с песни, които се пеят от всички във възхвала на бога. нещо като музикална пауза преди и след същинската част. а в същинската част посрещахме нови братя и сестри, предимно братя. пак така издокарани. моите хора и те бяха в ризи и вратовръзки и гелосани. ядохме по къшей козунак, който би трябвало да символизира хляба, символизиращ тялото на Jesus, и по епруветка вода, която би трябвало да символизира виното, символизиращо кръвта на Jesus.. последваха две речи. доста наивни и неубедителни според мен, но пък на всички други се харесаха. първо говори развълнувана женица, която обясняваше душевните си терзания и по някакви неведоми за мен пътища стигна до извода, че господ има и той много я обича. и тя го обича много.
мъжа след нея имаше повече ораторски талант и говори за еволюция, за галактики и звезди, но каза 2-3 неща, за които го намразих.
на връщане в колата се опитах да провокирам момчетата с разни въпроси и те доста добре ми обясниха как стоят нещата. в крайна сметка, оставам с убеждението, че ходят на църква без особена вътрешна мотивация, а просто защото всички в Utah ходят и така се прави. както е с много други неща. въобще не подозират за съществуването на някаква друга действителност и дори когато ме питат за дома, сякаш искат да им отговоря с една дума.

иначе Cameron всяка година пътува някъде. последно е бил на организирана екскурзия на Карибите. спрели са в Хаити, а той не разбрал че Haiti is subject to on-going political instability and criminal lawlessness. Looting, intermittent roadblocks set by armed gangs or by the police, and random violent crime including kidnapping, car-jacking, and assault, make all but essential travel tо Haiti а bad idea.

обзалагам се, че и аз за тях съм weird. пия чай божегосподи, обличам се странно и след работа предпочитам първо да се прибера вместо да гледам баскетбол и да си говорим за жени, които дават по телевизора и те никога няма да имат, за пари, които никога няма да имат, за филмите, които излизат следващата седмица и те ще гледат и пилешките крилца (които никога не са били част от пиле) с four different flavours, които ще ядат. освен това не смятам Bush за най-великия лидер на всички времена, но това не съм им го казвала.

до скоро си имах и един охажор. Rayan. с квадратна челюст и дълги руси мигли. гривничката на крака му беше единствения намек за индивидуалност. дойде ми на гости още първата вечер, обеща ми света и си тръгна. сега е или в Utah, или in jail. хванали го пиян да си вади ключовете от колата (дори не е бил вътре) и май ще откара месец.

толкова.
i don't speak english anymore,
i speak hate.

chapter two the job

rabotata e mnogo stranna.. rabotq za nai-golqmata pest control company. coca-cola-ta sred pesticidite. trqbwa da hodq ot wrata na wrata da bezpokoq horata i da gi lyja. oshte s pristiganeto mi dadoha sales manual - knijka ot 50 stranici, koito obqsnqwat kakwo trqbwa da kazwam, kakwi frazi da izbqgwam, the body language.. wsqkakwi gluposti, koito ako prilagam w bg horata biha mi se izsmqli, no tuk rabotqt perfektno.
kakwo tochno prawq:
otiwam w kyshtata-ofis na manager-a mi, Cameron, kydeto wseki spodelq kakwi problemi sreshta, kakwo nai-chesto otgowarqt potencialnite klienti, za da se ottyrwat ot nas. razigrawame razlichni podhodi, i kolkoto za men wsichko towa e nelepo, za tqh e mnogo seriozna rabota. ednata ot stenite predstawlqwa ogromna karta na grada, na koqto otbelqzwame ulicite, prez koito sme minali. ima i dyska s imenata ni i sutrin Cameron ni postawq celite - kolko dogowora trqbwa da prodadem za denq. ako izpylnim celta obshto wsichki, poluchawame po 10$ na chowek za wecherq. w kraq na denq na dyskata estestweno se pishe koi kolko e prodal i na tozi ot nas s nai-mnogo dogowori, wsichki drujno zapochwame da se wyzhishtawame i da obsyjdame kolko e dobyr podhoda mu. chuwat se predimno dumichki kato "wow" i "awesome".
towa, koeto kazwam po 100-tina pyti na den e:
Hi, how are You?
Good.
My name is Nikolet. I'm with Terminix. *pokazwam im nadpisa wyrhu teniskata si* I don't know if You've heard what we are doing with Your neighbours the next a couple of days... *pauza i izpitatelen pogled* (te estestweno nishto ne znaqt, poneje nishto ne prawim) Didn't You guys get my flyers or something? *pauza* (wsichko trqbwa da stawa mnogo bawno i po wyzmojnost da goworq tiho, za da gi nakaram da izlqzat izzad wratite si). Well, real quick then *baaawno* - we've been getting some calls bacause of the ants and the spiders.. *pokazwam kartinki na bubolechki, zalepeni na papkata mi* The typical bugs that come out at this season.. And since my trucks are already gonna be here, i'm organizing a group rate for Your hood (we are saving from labour and gas..), so what You get is half off. *tuk chakam da me popitat 'how much is that?' ako kajat 'We are not interested' az gi pitam 'Have You used our service before?' i pochwam da obqsnqwam kakwo tochno prawim. (razbira se, nie nikakwi obajdaniq ne sme poluchawali i kamionite MI nqma da bydat w kwartala.. a towa 50% off e za wsichki, no...) sled kato sa mi izslushali wsichki gluposti kak prawim full inside and out, kak ne pryskame wytre, a prilagame edna mnogo specialna injekciq - minawame samo okolo wratite, prozorcite, puknatinite i kanalite, kak otwyn pryskame i sto hilqdi drugi podrobnosti, sqkash sym wijdalal nqkoga kakwa e pocedurata i znam za kakwo goworq.. ta sled wsichko towa bez da chakam otgowor pitam:* So, what time is good for You - morning or afternoon?
ne e li towa nai-nahalnoto neshto, koeto ste chuwali...
edno i syshto se razigrawa na wsqka wrata, sqkash za pryw pyt.
momenta sys sysedite e kliuchow. chesto pitat wsichki li go prawqt. ako weche razpolagam s ime na sysed, ili nai dobre s dogowor, gledam da go podhwyrlq - Mark down the street.. oglejdam dali imat paqjini ili mrawki i im gi pokazwam dokato goworim.

pyrwiq den rabotih samo 4 chasa. treniraha me i bqh postoqnno s nqkoi.
wchera sutrinta bqh s Cameron i naprawihme edna prodajba, koqto toi pisa na moe ime. sledobeda ostanah sama i prodadoh dogowor! myja dori mi predloji sled kato sym imala entusiazma da rabotq taq rabota, da otida w negowata firma da stoq w ofis i shtql da mi plashta 10-15 $, smqtai.
edno prekrasno semeistwo chernokoji pyk me pokaniha w doma si, no se okaza, che weche polzwat uslugite ni. uslugite na Terminix, dobre.
dnes e nedelq i ne bi trqbwalo da rabotq, no sutrinta izlqzoh za 2 chasa predi da zawali. ulicata beshe malka, s golemi kyshti kato w Desperate Housewifes. natyknah se na semeistwo ot Jordan. podpisahme dogowor, jenata me pokani wytre i pihme kafe s domashni sladki. razbrahme se predi da trygna da i se obadq da pazaruwame podaryci za maika mi. obeshtah i da pitam dali mogat da im naprawqt otstypka i mai uspqh da spazarq 40$ off s manager-a.
prosto sym w biznesa otwsqkyde.

tiq 2 dni az sym "awesome" i manager-a se gordee s men. obiknoweno horata ne uspqwali da prodadat prez pyrwata sedmica. opitwam se da im obqsnq, che stana na kysmet, poneje i trite semeistwa tykmo se nanasqha i prosto gi hwanah, no za tqh towa sa skills.
wsichko e tolkowa maloumno!

a sled prodajba se chuwstwam, sqkash sym izmamila dobri hora. wyobshte ne sym w mir sys sebe si s taq rabota. prawi mi se neshto po-blagorodno i neamerikansko.
dano wsichko se osmisli s pyrwiq mi paycheck, no ne wqrwam.

art by Yofka

chapter one the flight

shte pisha taka. kato se pribera shte go oprawq.
dori i da ne me chetete, imam nujda da si razkaja. ne sym produmwala na bylgarski otkakto sym doshla, a goworq pochti prez cqloto wreme.

sama si naprawih poleta interesen. zabrawih da wzema rabotnata oferta, s koqto zaminawam i na koqto pishe adresa kydeto shte jiweq - informaciq neobhodima da wlqza w Shtatite. usetih se w London, kogato trqbwashe da se chekiram elektronno i mashinkata mi poiska adres. obmenih ewro za paundowe i pochnah da zwynq w bg, no na 24ti w ofisite nqma nikoi, gsm-ite izkliucheni.. krasota. wyrnah se pri mashinkata i pripotena prosto wpisah izmislen adres. (syshtoto naprawih i w dokumentite, koito razdawat w samoleta predi da kacne w usa.)
na letishteto w London imat genialnoto iziskwane "one item only" - demek ne mojesh da nosish poweche ot edna chanta. az bqh s ranichka i otdelno spalen chuwal, koito ne znam zashto si ostawih w rychniq bagaj (a winagi e dobre da si nosish spalen chuwal). predi da se usetq edna britanska lelka izwadi chuwala ot kalyfcheto i go omota okolo ranicata mi. "now that's one item". drug dqdka pyk se namesi "if they are that stupid, you are gonna have to act stupid too".
"U people R genious", i told them i weche kato klosharche prodyljih s procedurite. sboguwahme se s lelkata, pregryshtahme se i se celuwahme i wseki po pytq si.

dokato chakah na gate-a razpoznah tri bylgarcheta i otidoh da gi hranq s shokolad. bqha dobre oblecheni spored.. ne znam spored chii kriterii.. abe kato futbolistcheta bqha. hodqt na fitnes i goworqt za sebe si w uchtiwa forma - "az ne hodim po takiwa mesta", "az ne nosim druga teniska". wpechatlqwaha se ot horata izlegnali se po peikite (- malko s toq mantalitet, da ne se izlojim nqkyde).
anyways
prez 8-chasowiq polet pospah, pochetoh, izgledah 3 filma. poslednite dwa chasa bqha naj-ujasni. predstawqh si kak na granicata nabirat dannite mi, google maps wednaga izkachaka i mi syobshtawat "there is no such street in Detroit mam. can we take a look at you job offer", sled men stawa opashka, izwikwat me w nqkakwa staichka.. hahah
e, pusnaha me bez problem.
no pyk nikoi ne me chakashe otpred, kakto se bqhme razbrali. trqbwashe nqkoi si Cameron da se e iztypanchil s tabelka s moeto ime. pochnah pak da zwynq. cherni misli otnowo se prokaraha - kak shte si razpyna izstradaloto chuwalche na letishteto za prez noshtta. nakraq namerih nomera na Cameron i se okaza, che me e chakal na greshno mqsto.

missin' in action

причислявам се към племето на backpack-ърите отново.
щастлива..
щото нямаше по-яко изпращане!

сбогом на домашния уют..
заменям го за ония моменти когато съм благодарна, че не съм у дома, на стола, пред компютъра.
дано само ги има в повече..

любов

и Jah да ни пази!

2in1

не съм най-заклетия фен на Kid Koala, който познавам. чела/разглеждала съм негова книжка - трогателна любовна история между онова сладко роботче, записало песен, която не може да пласира, и едно момиченце с нейна си драма. живи изпълнения не бях гледала, но си бях тръгнала с очакванията. след този концерт, обаче, за мен DJ е титла. другите са пускачи.
клуба не мислех, че ще е толкова уютен. а може би многото познати го стоплиха. радвам се, че ви видях всички, особено като се има предвид, че ще е за последно близката половин година. (gf-то пак се издъни.)
благодарско на Дианска! - изумително колко много съобразителност е събрана в тоя малкия човек.
Росина Зомбито е винаги вълнуващо да се види, както и Въшката.. анимационен.
Erka беше прекрасна, Жоро си беше Жоро...
противно на това, което си мисли арх. Янчев, беше ми забавно да се засечем, както и с другите, които ме разпознаха от блога, и ме гледаха сякаш знаят някаква голяма тайна за мен. чувствайте се поздравени.
но преди всичко, искам да посветя този Оскар на един съмишленик, или съратник, както предпочита - Kirest a.k.a. Mr.Fish. за бижутата, ръчна изработка, за неподправеността, за кафето.

а сега, към Babylon...

на 24ти летя. за работата още няма да разказвам, да не ми се смеете.
за мястото... има много имена - Motor City, Motown (на легендарния лейбъл), Rock City, The D, D-town, Hockeytown, ... живота в Детройт не е от най-леките. носи си го в името - Detroit идва от френски и значи пролив (геогр.); труден; ограничен. след слънчева Калифорния, си избрах 11-тия по населеност в Щатите, но икономически доста по-надолу в класацията град.
историята и културата (за кой се сети първо? - eminem или j dilla) са не по-малко интересни. от колонизаторите първо нахлуват французите, които впоследствие се предават на англичаните. има толкова много черни, понеже през гражданската война the underground railroad минава оттам - мрежа от скрити маршрути, използвани от робите да бягат към Канада, където думичката "свобода" придобива реални измерения. между бели и черните останали в града напрежение има и през 60-те наш'те започват да се изселват в отделни квартали. кризата с бензина през 70-те създава предпоставки бизнеса да се ориентира към наркотиците с всички последствия от това. през 90-те се правят опити града да се съживи и днес мощно се наливат пари в downtown-а.
отивам и аз да напълня нечий джоб. не и моя.

on the road again

Но тогава, в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като помрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрал след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"
Джек Керуак

Реших да отида до Пловдив след тежка предварителна сесия и седмици на самоизолация, за които не ми се говори. Онова тъпо задоволство след взет изпит отмина бързо, а след него дойде поканата от Ragga-та "хайди хайди хайди хайди"
"Едвам ме нави", както казваше един агент от Шопландия.
Предложих на Баджо да ме придружи, и без това отиваме в неговия край. Разбрахме се 10 часа да хващаме стопа. Баджо преди 12 не става, а и предната вечер се напил, после се сбил и главата на един скапаняк той разбил... (както е казал поета.)

Към 2 - 2 и нещо следобед, още преди да сме стигнали стопа, едно шофьорче ни махна и спря. Караше товарен микробус, бил футболен съдия, имаше 5-6 телефона на таблото и се занимаваше с още толкова неща. Първият типичен образ от поредицата. Образа на хитрягата. Скачахме от теми за общи познати, футбол, пари до китайския масаж с коса, който Баджо наскоро преживял, и на който шофьорчето искрено се възхити. Остави ни в Габрово, където едва третата кола ни качи.

Мъжа се държеше авторитетно и се притесняваше, че климатика отказва. Беше доктор, но също се занимаваше с няколко неща, все покрай медицината. Започнал като съдебен лекар, наскоро открил приемна в поликлиниката в Търново за консултация на инвалиди, където помагат на хората да упражнят правата си и да преборят бюрократичната машина. Помагал още и на циганите да съдят държавата по международни съдилища, занимавал се с трудова медицина, имал бизнес с нек'ви индийци (изглежда е мода сред бизнес средите). Всичко това ни разкри постепенно в процеса на разговор. След като се отпусна ни разправи за рок фестовете в Ловеч и как с неговите хора предната седмица се пускали с делта планер.
Наложи се да минем през Казанлък да вземем някакъв човек от автогарата. Човека се оказа поддържана мацка с големи орехови очи, компетентно носле и тих глас. Доктора ни представи: "Те са с мен. Стопаджии. Той е философ, а тя юрист." И така, кола интелектуалци продължихме заедно до разклона за Пловдив. С целия ми респект, докторчето беше лишено от всякаква артистичност, но пък явно беше ценител и се радваше на живота, доколкото липсата му на въображение позволява. Поблагодарихме им.

За нула време ни качиха, и то пак докторчета. Майни, стоматолози, плазмаджиии, толкова в шаблона, че не се отървах от чувството, че ги познавам. Имаха си всички екстри - причезчици, очилца, парфюма и party-поведението. Пуснаха ни Sobieski mix и под 130 не падаха. Знаеха се с мои приятели - стоматолози-хаусъри от Пловдив, но докато ги обсъдим вече бяхме в центъра.

Петък следобед в това слънце Пловдив изглежда оживен европейски град, където хората си носят новите дрехи. Направихме си няколко туристически снимки, хапнахме по пица и айде във клуба.

Отпред се запознах със Зародиш, човека, който мирише на светкавица Hilla и за моя огромна изненада видях emo stars. Освен млади emo-банди и други разни, на живо свириха и групата на Ragga-та - Пейчин Болт, към които той идеално ми се вписва.
Ако погото е за клошари, клошари имаше.
След концерта се качихме на едно от тепетата. Много хора. Непознати, разправящи се за познатите неща. Въобще красивият слънчев ден завърши със забавна топла вечер.
Прибрахме се с такси. Знаех, че Ragga-та живее в гетото и бях слушала истории за там. От терасата и той ми разказа още няколко. Позволи ми да го видя в квартала му, семейството му и как се държи сред приятели.
Проповядва...

На следващия ден, не че стопа не вървеше, но ние се забихме тъпо. Тръгнахме с един дядка към Троян, но нещо се изплашихме от многото път и слязохме след Карлово. След един час кибичене на слънце, прах и Sizzla, влязохме в града и хванахме влака. От умора вече бях почнала да се предавам, когато Баджо тръгна да ме зарибява по SP с живи изпълнения. Прилив на енергия, смях и много позитив се прибрах.

Sa-Ra

представките avante-(garde) и abstract- ми стават любими що се касае до хип-хоп. не че Sa-Ra са точно хип-хоп. психеделичен соул, 80-тарски електроклаш с нео-соул, R&B,... те си го определят като "Afro-Magnetic Electronic Spiritualism".. американска му работа - обичат сериозни и красиво звучащи думички.
иначе критиките за The Hollywood Recordings не са от най-възторжените. парчета, на които пощурях са описани като "досадни", "невъзможни за слушане поради редица причини", "някои изглежда са замислени като женски, други просто не са им се получили". в по-ласкава критика им предричат, че едва ли ще се превърнат в най-успешните negroclash артисти, но поне ще отворят вратата за други.
дори и така да е, този албум е само да опипа почвата преди the Black Fuzz.
другото яко, е че не прилагат разни бизнес трикове и нямат намерение да издават на година по албум, при условие, че записват стотици песни. сега и по на Erykah тавата за лятото работят...
video

btw, намерих ги докато шпионирах из на Foxe плейлиста пак.

Sirens