pics

малко снимки от живота ми в предградията на Detroit. 7 мили след 8-мата миля. то живот ли беше..

снощи пристигнах в Chicago anywayz.

chapter eleven reel big life

това, което ми липсваше през първите месеци тук бяха истинските хора, парти-хората, които се събират просто, за да са заедно, а не непременно да правят нещо. напоследък тази си нужда задоволявам с Adam, който живее на улицата отсреща. обикновено се срещаме пред магазина за алкохол, зареждаме с бири и отиваме в задния му двор да кибичим на пейката, тип люлка, каквато всеки американец или придошъл задължително има. през тях често се изнизват приятели и познати. ако не, отиваме през две къщи в Nick и секси приятелката му.

героите, с които се запознах покрай Adam са уникални по себе си, но всички те са хора, които не са имали лукса "право на избор". когато се налага да оцеляват в почасовата лудница Америка, те са благодарни и на това че въобще имат работа. за справка: Michigan е вероятно щата с най-затънала икономика. всичко пряко или косвено се върти около автомобилната индустрия, а в момента тя е в криза благодарение на евтините и икономични азиатски возила. по-точно благодарение на "далновидните" управители на Ford, General Motors, Crysler (the Big Three).

дългогодишни работници биват масово съкращавани. хората опитват да се изнесат, но не могат да продадат къщите си. табелките "for sale" в дворовете понякога стоят с години, докато цената им се редуцира. от строителния до ресторантьорския бизнес всичко замира. опитите да съживят Detroit се изчерпват с поставянето на няколко нелепи паметника, откриването на 2 казина и грозната уличка, наречена Greektown, която колкото и да се влачи човек, изминава за 5 минути. да не споменаваме, че Michigan е бунището на няколко щата и картинката става тотално безнадеждна.

първият път в Nick се запознах с двойка момиче и момче, които работят във фабрика за 13$ и 35 цента на час и на температура над 50 градуса Целзий, изложени на шум и к'во ли не, без всякакви осигуровки. доколкото разбрах мият огромните контейнери, в които поставят части за коли. попитах ги има ли работа. казаха "много". викам "как така? всеки се оплаква.." оказа се, че тия части отиват не само за американския пазар, а и за азиатския. японци, корейци и забележете, китайците, които разработват своя кола, купуват части оттук. питам ги "защо вие я вършите тая работа, като евтината работна ръка е в Китай?" парадокс. питам "познавате ли някой, който ще си купи китайска кола?" смеят се. някой се обади "ооо ще се изненадаш.."

за икономиката ясно. от икономика всеки разбира. дори в извънработно време разговорите се въртят около това. изумителното е друго. дотолкова да нямат представа за света извън щатите, че дори не подозират за влиянието, което има тяхната култура върху всички нас. не знаят колко големи са звездите им..
онази вечер бях на домашно парти в Nick с всичко както си му е реда - в кухнята огромна диня пълна с водка (не могат да се наслаждават на алкохола, мамамустара, все трябва да има няк'ва игра да те прилъже да се отрежеш), отделна стая с червени стени, бели, ниски диванчета, наргиле, а в средата голяма, професионална маса за покер, и всякакви странни птици наоколо. бяха ми задавани въпроси от ходим ли по барове до разчекваме ли хора на коне и режем ли ръцете на крадците. най-забавно беше мургаво момче със сплетена на плитки коса и силен акцент. по произход е Chaldean - коренното население на Ирак, католици. пита ме зле ли ще го третират хората ако дойде в България, понеже е американец. за момент ме обърка. "no, the racist bulgarians are gonna beat your fucking ass up".
вместо това просто казах "you'll bе fine".
и така..
random impressions and random thoughts.

BADU

за самото слизане в downtown Detroit мога да напиша отделен пост. чувала бях, че хора отиват там и никога не се връщат. Камбо ми беше разправял как спрял на червен светофар и 3-4 маймуни му скочили на камиона, докато той се опитвал да се заключи отвътре. downtown LA не е много по-различен, но поне има народ по улиците. най-притеснителното тук, е че всички са в колите си и няма никoй just hanging out.

реших, че на концерт на Erykah Badu едва ли ходят изнасилвачи и се по реката, по реката, се запътих натам. наближавайки взе да ме лъха миризма на готвено (тук и миризмите са различни от дома). пред концертната зала на зелената площ отделяща я от паркинга беше претъпкано с черни семейства, наизвадили скари и бургери, та пушек се вдига. буквално. някои от тях ще влязат да чуят Erykah, но голямата част нямат билети. само докато мина оттам и all eyez on me. почнах да се чудя какво да правя с ръцете си и евентуално къде да си паркирам белия гъз за 20-тина минути докато стане време за влизане.

самата зала е на открито, но отгоре има огромна бяла шатра. намира се където Detroit River се влива в едно от 5-те езера. бях на 12-ти ред. може да се каже vip секцията, обслужвана от сервитьорки. останалите трябваше да се редят на опашки на баровете. истинските vip-ове, обаче се излежаваха в яхтите си зад сцената. мръсен контраст с лагеруващите от другата страна.

от подгряващите Lyfe Jennings беше доста добър. залата почерня с народ. имаше дебели лелки с шапки с цели периферии и ветрила като по gospel филмите, имаше G-та и лъскави мацки, имаше расти, имаше всякакви.

започнаха да свирят. видях като я извеждаха на сцената. появи се с голямото си афро и в разкроено, лъскаво розовеещо сако и високи ботуши. без изобщо да погледне публиката, си отиде на мястото зад микрофона. от едната и страна имаше лаптоп, а от другата електронно барабанче, каквото Vadim показва на лекцията и което сигурно си има име.. първо се заигра с него, после се обърна и занарежда растафарянски химн. накрая се представи - my name is Erykah Badu, also known as.. разни духовни имена, предполагам, also known as тиру риру.. тук се разпищява и започва да си криви главата наляво и надясно.
спомена нещо за new shit, но аз не можах да разпозная само първата и после още една песен. втора беше bump it и оттам се редуваха стари, с парчета от последния албум. задълже tribute за J Dilla.
постепенно започна да се разсъблича докато не остана по мъничка ярко жълта рокля. през цялото време играеше. всяко движение и мимика бяха съобразени с музиката и осветлението. в паузите между песните тълпата беше непоносимо шумна. а когато започна да танцува не издържахме!
в един момент всички пяхме
La di da di, we likes to party
We dont cause trouble, we dont bother nobody
(...),
в следващия, мацката до мен ме ръчкаше с лакът в ребрата да се хилим, после да денсим. дънките ми invert получиха комплименти ;)

пя, свири, крещя, рапира, танцува, показва боксерки и средни пръсти и нито за секунда не излезе извън рамките на добрия вкус. напротив - всичко беше стилно до последния детайл. вълшебно. свят на soul, funk.. света на черните и аз там, и още 5-6 бели, и една азиатка за цвят.
концерта свърши, както започна - с rastafari chant и изреждане на имена, но публиката я извика за още. бях на 10 метра от нея когато я извеждаха и си помахахме.

оставаше ми само да оцелея на прибиране.

pics