Hello My Name Is

this blog is no more

2008-07-17T20:48:00.003+03:00

местя се на по-хубаво, по-цветно място.

първоначално идеята ми беше просто да сменя темплейта си. просто, просто, но не и по силите ми. за това предприех по-драстичната мярка - почвам начисто. още не съм решила дали тотално да изтрия този и да прехвърля постовете, които не ме дразнят или да отеба. к'вото стане.

всички сте поканени на http://nickolette2b.blogspot.com/
chin for a fresh beginning

artwork by: masha krasnova-shabaeva

nickolette@wiki0.3

2008-07-15T11:28:00.011+03:00

ставам мощен контрибутор на енциклопедията.
този път от краткият, но ползотворен престой в Амстердам. "смешен" е думата, с която описвам този град с респектиращата си архитектура и хора-погром. когато спрях за части от секундата и щракнах витрината, го направих изумена колко нелеп е култът към ганджата (като всеки култ), който ти се натрапва.. от въздуха. а всъщност за каквото и да ти говорят, става дума за пари. за твърд$студен$кеш$.

Cooking with cannabis и Cannabis са статиите, в които присъства този флик.

tri0.2

2008-07-12T20:48:00.004+03:00

mp3 докато го има, 10x 2 анонимен.

tri0

2008-07-11T15:34:00.004+03:00

Dance Wiv Me - the non-album single from Dizzee Rascal featuring Calvin Harris and Chrome.

Guilty As Charged

2008-07-10T03:14:00.003+03:00

i am deeply shallow.

L'Europeo

2008-06-24T02:40:00.008+03:00

A revolution isn't a gala dinner. It cannot be created like a book, a drawing or a tapestry. It cannot unfold with such elegance, tranquility and delicacy. Or such sweetness, affability. Courtesy, restraint and generosity. A revolution is an uprising, a violent act by which one class overthrows another.

С мисълта, че хвърлям 8 лева си взех втория брой на италианското списание L'Europeo. Втори брой за България, пръв за мен, а иначе с история от 45-та година. Хипарка със запален конус на корицата и 1968 в червено. Оптимизъм и хедонизъм.
Летата в Щатите съм карала хора да ми разправят за тогава. В Сан Франциско говорих с гангстер от Haight Str, прекарал живота си там, разказа как се е променяла култовата улица през годините – как хипитата превзели, после черните и кои извести личности са се друсали по ъглите; в Детройт възрастен човек, целият в татуси, преживял появата на LSD - “been there, done that“, каза; ветерани от войната във Виетнам са ми признавали как се продавали алкохол и цигари на жълтите, за да изкарат някои лев/долар.

От Hollywood прекрасно са се погрижили да опознаем този период от американската история, барабар с модата и интериорните решения, музиката и клубния живот, арт, арт, арт.

16 февруари Beatles и Mia Farrow заминават за Индия при духовния наставник Махариши;

16 март Робърт Канеди обявява кандидатурата си;

4 април Мартин Лутър Кинг е застрелян;

29 април премиера на “Коса“ на Бродуей;

5 юни Робърт Кенеди е застрелян от палестинец;

19 юни около 50 000 души се събират във Вашингтон на протест, предвождан от вдовицата на Мартин Лутър Кинг;

16 октомври оная култова снимка на почетната стълбичка на Олимпиада, победилите на 200 метра черни американци поздравяват със знака на Black Power;

20 октомври Онасис и Жаклин Кенеди сключват брак;

5 ноември Никсън е избран за президент;

24 декември Аполо 8 застава на орбита около луната. В пряко предаване по телевизията членовете на екипажа четат текстове от Библията.

След всичко това за останалата част от света малко се бях сещала.

И сега обратно към списанието.

Не съм запозната с писанията на редактора Калина Андролова. (Линчувайте ме, но не чета Новинар.) От уводната й статия малко се уплаших. Сякаш писана от ученичка, която си води тефтерче с крилати фрази и тук просто ги е навързала, някои в кавички, други не. "Културата е възпитание в степен на съпротива.“,“Революцията не е ли най-приятния ден от седмицата?“, “Някои хора са по-прозорливи, но то е с цената на периодична омраза към себе си.“, “Ние сме жители на един непрекъснато променящ се фанатизъм.“ И т. н. и т. н. На ей толкова бях да ме откаже.

От страница 10 нататък обаче следва хубавата част. 160 хубави страници пълни с интересни текстове, култова фото-журналистика и подбрани рекламодатели. Първите статии са за това състояла ли се е въобще 1968-ма в България. Деветото издание на световния фестивал на на младежта и студентите в София и реакциите провокирани от световните събития. Участието на наши части в потушаването на Пражката пролет. „Наши части“ се оказаха по-големите с 2-3 години приятели на баща ми. Голяма година било за Чехословакия, а ние сме пак путките. Има снимка на шикозната тогава Лили Иванова – шикозна от главата до петите. Малко за Невена Коканова, малко за Радой Ралин, за Блага Димитрова и сладкото виетнамче, което си осиновила. Малко, колкото такива като мен да придобият представа, защо са ни скъпи тези хора. Времето им придава доза романтизъм и Лили Иванова престава да бъде просто карикатура, Блага Димитрова престава да бъде задължение от учебника...

Култ към революцията.

“И богатият и клошарят са равноправни; и единият и другият имат право да спят под мостовете на Сена. Само че първият, за разлика от втория, не упражнява това си право – това е демокрация.“

Следва обстойна статия за Франция и културната революция през същата 68-ма. Концертите в двора на Сорбоната с графити “Долу светът, в който гаранцията да не умрем от глад бе изтъргувана за гаранцията, че ще умрем от скука“, барикадите, хаоса, Сартр, закриването на фестивала в Кан, описано така, че все едно си там. Интервю с Даниел Кон-Бендит – студентът започнал революцията с въпроса си защо към часовете по физическо няма сексуално образование и довел Шарл дьо Гол дотам да попита чрез референдум народа си „вий мен уважавате ли ме?“. Сега е в Европейския парламент като част от Зелената партия.

Напрвена е кратка ревизия на любовния живот на Бриджит Бардо. Кратка, кратка... 13 страници.

Още за Чехословакия, Италия, Сърбия.

По темата изгледах the Dreamers (2003) на Bertolucci - невероятно красив филм! за брат и сестра французи, оставени сами в къщата на родителите си. На гости си канят американски студент и на фона на размирния Париж през 1968 те прекарват времето си затворени, играят на филми, които игри преминават в психологически изпитания. Има препратки към стари класически ленти, което е и мечтата на Bertolucci - да живее във филм.

spam

2008-06-17T11:24:00.009+03:00

добре Таня, в моя абсолютен свят...
1. хората започват живота си стари, за да се превърнат в бебета;
2. когато се появи добра идея, всички я разпознават;
3. пътувам Ню Йорк - Сан Франциско - Хонолулу - Токио - Сингапур - Лондон - Барселона - Кингстън - Кейптаун - Багдад - ...(без това да се отразява на околната среда или джоба ми);
4. няма идеал за красота;
5. ям суши всеки ден.

предизвикавам Niko, La Primavera, Rootique, kozzmen, архитект Янчев

ps: съгласна съм и да има wireless навсякъде.. for free.

TV

2008-06-16T00:04:00.006+03:00

сърцето ми казва Eminem, а разумът - Мoby. добре че никой не ме кара да избирам. а това е само едно от поредица яки интервюта в канадското предаване TheHour. всъщност висш пилотаж в тази сфера.

we are fun racers

2008-06-13T21:38:00.017+03:00

май

Peaches партито беше едно от най-добрите, да не кажа най-доброто поради късопаметност. Не беше яко по онзи начин, когато виждаш познати и е social, и е разнообразно, и friendly. Не. Не беше нужно да е такова. Peaches изпълни сцената и целия клуб без да остави място за никакви разсейващи фактори. Водеше се DJ Set, но вместо да пуска своите парчета, тя ги изпя. Вика ни bitches в добрия смисъл на думата и си слага микрофона наместо хуй, пада зад сцената, въртя синджири около врата си и пусна един турски гей от публиката да се качи да танцува на сантиметри от миксера, ... лека, абсолютно професионална, уникална. Обичам я от първия момент когато я чух, а след като я видях вече си имам житейски role model. Искам да знам what else is in the teaches of Peaches (besides sex on the beaches). Истанбул е невероятен град, но за мен тя си остана highlight-а на пътуването. Накрая си поисках плакат от услужливите турци, на които сякаш културата не позволява да отказват. Сега виси на стената ми в златиста рамка.

Тъкмо когато животът ми се върна към нормално, ми гръмна харда. Нямаше експлозия, нито искри или дим. Информацията ми бе затрита съвсем без зрелището, което заслужаваше. Подобни неща се приемат философски - нали съм здрав, имам и по-големи ценности... А и липсата на лаптоп има редица положителни страни. Да си го кажем, интернета е една от основните причини за затлъстяване на най-удобните части на тялото. През седмиците без компютър ми остана време да почета, да се видя с приятели, да погледам телевизия. Дори имах неблагоразумието да изгледам шибаната Евровизия, което нямаше да си простя ако не беше една единствена песен насред всичката скръб - френската. Разбира се, тя дори не влезе в първите десет. Не беше за тоя топ тен. Хората са нещастници.

юни

В натовареният ми график на self-admiration се наложи да вместя някои от безмилостните удари на реалността. Оперираха майка ми. Камъни в жлъчката. Диабета и бил подарък от тати, камъните от мен. Не се разбираме много и това добавя допълнителен драматизъм. Преди операцията ми беше предадено семейното злато, няколко стотин лева и подарък, който да предам на нейна приятелка. Сбогувахме се един вид. Взеха я в операционната в 9:00. Принципно 45 минути е процедурата. Мина час,... два... два и половина... В такива моменти едни особени мисли нахлуват в съзнанието. Мисли, които по принцип си стоят закътани и не допускам да превземат и вилнеят. Всеки гущер иска да бъде дракон. Всеки иска да е силен, хладнокръвен, а подобни ситуации определят човека. Аз се предадох на страха. За някакви часове всичко, което правя изгуби смисъл. Пуфф - изчезна. Върнаха я бледа, разпрана, с висящи дренажи от стомаха и оповръщана.

Още на следващия ден нещата придобиха по-светли оттенъци. Семейно преживяхме катарзис в първия, аристотеловия смисъл на думата.

И без тези три дни прекарани в хирургията, съм обсебена от мисълта за старост и болести, от изгубване на разсъдъка, на способности... Виждам го да се случва наоколо и как единственият начин да се приеме е със смирение от обречеността. Нещата просто не отиват на добре... В този ред на мисли едно интервю на Terry Pratchett от вчера.

I'm Blue

2008-06-07T14:29:00.000+03:00

Modern Times

2008-05-16T08:24:00.004+03:00

Новата обновяваща се поредица снимки на Patrick Tsai (Pat Pat) документираща хаоса и чудесата на Китай през най-съдбоносната му година.

Тайвано-американеца Pat Pat е израснал в Калифорния и учил в Ню Йорк. Потресен от войната в Ирак, той се изнесъл и заминал за Тайпей, за да се занимава сериозно с фотография. Три години по-късно се запознал с Madi, която живяла в Китай в интернет. Срещнали се в Хонг Конг, влюбили се, напуснали работа и заедно се впуснали в пан-азиатско приключение. С купчините снимки направени по време на пътуването, те се установили в Китай и отворили студиото My Little Dead Dick. Наскоро се върнали от Тибет и Непал.

"Защото това, което започва като безотговорност често се превръща във възможност и понякога ти трябва само леко побутване за да направиш скока."

CocoRosie

2008-05-15T10:57:00.000+03:00

wiki2.0

2008-05-14T13:32:00.006+03:00

и Dead Prez с моя снимка под Creative Commons Attribution 2.0 Generic. нали са ме учили да подкрепям свободната циркулация на информация. и без това безразборно/безобразно се ползвам от нея.
поне снимките да бяха яки или нещо...

wiki

2008-04-30T10:29:00.002+03:00

моя снимка в wikipedia - Masta Killa на концерта на Method в San Francisco. оттук. луда ра'ота тоз нет...

The Taming of the Shrew

2008-04-29T14:36:00.001+03:00

With soft low tongue and lowly courtesy
And say, 'What is't your honour will command
Wherein your lady and your humble wife
May show her duty and make known her love?
And then, with kind embracments, tempting kisses,
And with declining head into his bosom ...

тази "Укротяване на опърничавата", която гледах е по-различна от това, което е било на премиерата. вкарали са нови моменти, ъпгреднали са. а и Мариус насърчавал артистите да импровизират, за да не се губи спонтанността на представлението. като цяло забавна постановка, с непредвидими моменти и театър в театъра. леко а ла Теди Москов чувство за хумор. след антракта обаче тона се смени и стана спечено. Ултравиоленция. не знам Мариус ли е видял от Кубрик, или Кубрик е видял от Шекспир (а според някоя конспиративна теория сигурно Шекспир е видял от древните египтяни ;)) укротяването, дори и взаимно си е жесток акт, акт на насилие. почва се със словото... кара я да каже на слънцето луна и на луната слънце, за да завърши с оня унизителен монолог. казват, че било сексистка пиеса, но не ми изглеждаше това да е водещото при Мариус. да не стане накрая "само един човек ме разбра и то погрешно"...
въпреки това постановката не е от онези, които те разтърсват и след които не ти се говори с никой. а имах нужда това да ми се случи в театъра, киното или на книга...

къде си говорихме с Дианска, очакваш с времето Мариус да стане по-тъжен, по-мрачен човек, а вместо да загуби разсъдъка си изглежда нищо не му убягва от ежедневните неща. за "Сътресение" разправя: "На децата в салона им е много интересно да надникнат в една малко по-предишна България и да проумеят, че тя не е само нещо, което трябва да се зачерква и да се чудиш само как да пищиш и да бягаш от него. Това е просто едно място от планетата, на което трябва да се живее."

снимки
artwork: baby art

Janelle Monáe

2008-04-28T16:29:00.009+03:00

въпреки че всеки ден да се раждат и умират нови субкултури, за много от които дори да не подозираме, че някога са съществували, R&B-то го поддържат артисти с такива изпълнения.
гласът й ви е познат от най-танцувалния трак в Idlеwild на Outkast. на сцената мята перчем като на Lаuryn и се движи досущ като Andre 3000 (скоро с нов албум и колекция парцалки).
Happy Hunting изпълнява още по-шантаво, само ако записите в тубата не бяха с такова лошо качество.

Jesus Relaoded

2008-04-27T00:12:00.007+03:00

- не може атеист да прави филм за Възкресение.
- за Бог аз съм просто лоялна опозиция...

из филм на Уди Алън

Das Parkhotel

2008-04-20T17:07:00.009+03:00

поставих си диагноза - хванала съм от оная ърбън номад болест.
диагностицирах се след като миналата седмица сънувах, че си опаковам багажа за Шри Ланка с всичките основателни притеснения около пътуването в бедна страна, а онази сутрин бях в Париж на концерт на Santogold и тичах полугола по сцената. беше пълно със зомбита и хора, които скоро ще бъдат мъртви така или иначе. тя импровизираше върху инструментали на Freestylers, докато си свивах тютюн с няк'ви българи дето Метъла ги беше довел от Щатите и клатех глава в ритъм. луда работа... после ме отвлякоха муджихидините...

вчера, вече реално, възможностите ми стигнаха до Свищов и тази нощ мисля да поплувам по Дунава по Дунава докато не стигна Оttensheim, Австрия, за да отседна в dasparkhotel, който предлага нещо много ценно когато си на път - уединение. както самите създатели казват: To keep your wits about you in a strange city, it is necessary to have a place to be alone, to hide from the new and strange voices when they get to be too much. създадено от пътешественици за пътешественици.
на сайта се правят резервации и се плаща кой колкото сметне за добре. обратно получаваш код, с който да си отключиш бърлогата като пристигнеш.

btw в южноафриканския филм Tsotsi едноименният герой беше израснал в тръба като тази.

Santogold

2008-04-18T21:43:00.004+03:00

Не трябвало да чакаме до 29-ти! Смъквайте горещ!

Имам десетки причини да обичам Филаделфия. Всичките музикални.
За Santogold много хора чуват след турнето на Bjork, което тя подгрява. Знаете обикновено каква мъка е да се изтърпят подгряващите... За Santo, посетилите концерта коментират: “Нейното представяне накара Bjork да звучи като износена от болести вагина на застаряваща европейска курва”. Стила й е ексцентричен поп, като гръбнакът на звука й остава дълбоко вкоренен в пънкарското й минало, плюс здравословна доза реге и също толкова разнообразни вокални стилове. Това чухме в L.E.S Artistes, Creator, You'll Find A Way и Shove It. Сега останалото...

audemus jura nostra defendere

2008-04-16T10:49:00.003+03:00

Помощният характер на доказателствения факт ясно проличава при тези доказателствени факти, които индицират пряко не правнорелевантния факт, а достоверността или недостоверността на доказателствени средства, отнасящи се до доказателствени факти, индициращи правнорелевантния факт.

FUCK
това не е някаква скоропоговорка. това е из учебник 1100 страници по Граждански процес. съставян е по стария ГПК и повече от половината написано е ирелевантно към настоящия момент. също както този факт е ирелевантен за изпита. пожелайте ми късмет, защото повече от всичко искам да завърша и догодина да празнувам не деня на металурга примерно, а 16-ти април - ден на юриста. някак по-престижно звучи.

бонус: wikipedia на латински
artwork: antony micallef

starring Yuri Gagarin

2008-04-12T02:05:00.006+03:00

in space fart by kronk в деня когато човечеството се изпусна в Космоса.
за още извънземни преживявания довечера в Русе, клуб Sign.

who's the lamb?

2008-04-11T18:57:00.005+03:00

когато преди месеци видях тази комбинация, си помислих "гениално, никога не бих се сетила!". Gwen Stefani разби с L.A.M.B.

но когато на урок по йога Цецо (двуметров мъж в късните си четирийсе с къдрава "секси" опашка на тила) дойде облечен в анцуг и отгоре сако... тогава вече не знаех какво да си мисля. улицата като основен източник на вдъхновение, това е.

Passa Passa

2008-04-10T12:55:00.011+03:00

->
още от Ямайка...

И през нощта на острова не е скучно. Какво говоря... - да си в Ямайка и да не отидеш на Passa Passa е като да си в Ибиса и да не отидеш в Bora-Bora. По-лошо даже. Ето как минава седмицата за парти животните - понеделник и вторник са силни в Asylum – гъзарски и съответно скъпарски клуб (ямайците винаги намират пари, за да се забавляват), сряда Passa Passa, четвъртък Bemebe Thursdays, петък Quad – другия известен клуб, университета Mona, а след като приключат Dirty Friday, събота Asylum или Quad, неделя сутрин - госпъл по радиото.

Под номер 1 в списъка ми с неща, които да свърша докато съм там беше Passa Passa. Както имаше една песен “В Ямайка хората се забавляват направо на улицата йо”.

Passa Passa се случва на улица в едно от гетата в Кингстън, която по съвместителство е и основният път за Спениш Таун. Хора започват да се събират към 1, но ние отивахме към 4 сутринта, когато вече са се почнали и до 8 е мръсен кик (ако ченгетата не го разтурят към 6, понеже пречи на трафика). Първоначално идеята била да е нещо като състезание, на което да се показват най-нови движения. Някъде по пътя обаче нещата излезли извън контрол и “перверзии” и “профанщина” станали основните движещи сили. Така разбират нещата голяма част от хората и многократно са правени опити Passa Passa да се забрани. Общественият дебат продължава. Искат да забранят един културен феномен. Без значение е колко некултурно се държат на него. Хейт за пуританите ;)

Индивидите там не могат да се опишат. Имам чувството, че единствено карнавала в Рио може да си съперничи с това. Хората се гласят до безобразие. Тук-таме може да се види стилна мацка, но повечето са (като) проститутки. Има почти голи, има и нормално облечени момичета, които щом се разденсят лъха толкова секс, че въобще не забелязваш да имат дрехи. Мъжете са дори по-изобретателни. Сред негрите се е появила някаква тенденция да се избелват. Правят го с химикали, което със сигурност е ужасно вредно, но е модерно да си кафяв, не черен, и толкова. Едни други се преценяват по цвета. Тези които се избелват могат да се познаят по лактите, където кожата е груба и по-трудна за третиране. Сравняват го с нашето ходене на плаж в стремежа си да почернеем. Всички наоколо изглеждат, да кажем, празнично, държат се надменно и представят най-новите танци, които след месеци ще гледаме по MTV. Това ми дава усещането, че се намирам на най-горещата точка на планетата. Гаваска ми показва кои от танцьорите в на кой клиповете са се снимали и кой кое движение е направил популярно, докато танцува до мен като младия Майкъл.

По време на танците се отъркват като животни. Женската стои с изправен гръбнак, нагъзена и дискретно се поклаща в ритъм. Оглежда се, но без да фиксира поглед към никой конкретно, защото никой не заслужава вниманието й. Към нея се приближава откъм гърба й - не, гъза й, мъжкаря и залепя his privetes за her privates и се втрисат в един такт. Играта може да продължи, но може и друг мъжки да замести първия. Целогодишен размножителен период. Танцът става все по-агресивен и в момента когато всички бутафорно еякулират, колибата на DJ-я и дърветата започват да се тресат. Земетресение, изстрели и сирени, чист денсхол. Мацките се обръщат и танцуват на главите си. Понякога едно момиче си го подхвърлят трима-четирима на около два метра. Тя мята коси, ръце и крака в модерен трайбъл танц.
Няма такава енергия.

Първия път Lady Saw хвана микрофона и ни нареди както си го могат само от старата школа. Beanie Man също беше там. Не можех да повярвам колко достъпно е всичко. Стига да ти стиска да отидеш, разбира се. И втория ми път на Passa Passa Beanie Man беше там, целият облечен в бяло. Отсреща, целият в черно, стоеше Bounty Killer. Тук има интрига – жената на Bounty го зарязала заради Beanie – шоумена в Ямайка. Оттук и конфликта – ако харесваш единия не може да харесваш и другия, а всички дружно мразят женката. Хората дискретно наблюдават звездите и после коментират. Докато Bounty Killer си денси сред приятели, DJ-я пуска парче на Beanie. Всички поглеждат към Bounty, за да видят ще спре ли да танцува в знак на дисреспект. Но той продължава. Bounty е пич.

Idi Amin Dada: A Self Portrait

2008-04-07T14:18:00.011+03:00

Допускам, че може би не сте фанатици на тема АфRика и едва ли следите всеки филм излизал за континента (въпреки че не го разбирам, приемам, че може би е така), но сигурно сте гледали "Последният крал на Шотландия", за който Forest Whitaker отнася Оскар. Измислена история, но базирана на действителни събития през управлението на Иди Амин. Ако искате да видите първообразът, истинският Иди Амин, филмът е General Idi Amin Dada: A Self Portrait. (Рейтинга му е 7.6 - на ръба, Алекс.) Сниман е 1974 от френски режисьор и проследява Иди Амин на официални и неофициални срещи, плюс интервюта, в които диктатора излага възгледите си относно политика, икономика, международни отношения. Като например как в съня му се привидяло, че трябва да изгони всички азиатци от Уганда, обявява им икономическа война и позициите им се заемат от местното население. Необучено и непредприемчиво население. Пише небивали писма на други държавни лидери и разправя колко била зле икономиката на Англия. Праща на кралството храна като помощи, за да излязат от кризата. Във филма има лафове като "управлявам страната според моята демокрация". Специално за снимките създава ситуации, организира войски и местно население, за да може Уганда да се представи "правилно" пред света, и се меси на операторите непременно да заснемат някакъв хеликоптер или как парашутистите му тренират на едва ли не детски катерушки. След като режисира много сцени, избира музиката и сам нарича филма "автопортрет", въобще не е и допускал, че нещо е извън негов контрол.
Вече събрали материал, французите се прибират и монтират всичко, пращат филма на генерала, а за останалата част от света пускат версия 30 минути по-дълга. След като разбира за това, той залавя 200 французи, които живеят в Уганда, заключва ги в хотел, обградени от войска и им дава домашния номер на режисьора. Обяснил им, че тяхното освобождаване зависи от това дали ще му бъде изпратена пълната версия на филма. И така вече я получава.

Забавно е, защото като гледаш и разбираш кои неща са му спестили в ревизирания вариант.

bln

2008-03-29T13:25:00.000+02:00

ЧРД, Камбо!

2008-03-28T04:25:00.007+02:00

Бъди и жив, и здрав! Казах ти, че и да те няма, пак ще празнуваме.
ей йо, голямо геройство тей да се съберем... благодаря на всички участници в този мини-проект ;))

а Човекът с главно "Ч" е:
а) водопроводчикът;
б) треньорът на Етър;
в) треньорът на Локо Горна.

ЧРД, ПоЛи и на теб! Усмиффки.

The KNUX

2008-03-25T17:25:00.002+02:00

rocka2rocka raver2raver

2008-03-24T12:48:00.007+02:00

УА ааааабрагрр ихуууу юЮюююю бряп ПаПаПа
след 2 седмици в Банско (като малко аристократче) се върнах друг човек - по-готин, зареден. 90% от времето да мине в истеричен смях, трябва да има магия няк'ва. или просто Сноуборд или Пролет. определено хората говорят повече като се стопли. a Банско изкарва дивака в мен. минах отвсякъде period голямото каране! пусках с търновското крю, с габровското крю, със софийски крюта, солово. на рап, електро, техно, още рап. после всички заучени фрази хвърлях по англоговорящите. даже Тодорка качихме по оня зъл отвес (краката ми ей тей правеха), за да пуснем фрирайда. между другото, едно Огняново, в попърс замъгление на DJ Food и обратно. като мръсни прота, сами си правихме дъските - цикличка, кант, база, пак цикличка, вакса, цикла, тефлоново покритие по избор, шлус. вечерите завършвахме било с уиски, Бейлис, джин, но задълже константата the Simpsons.

с летящ старт в Търново, на най-бесния сбор откакто се помня. поканена бях на откриването на новия гъзарски клуб в града с коктейл, освещаване от поп, приятели. bling bling хора, придошли с bling bang колите си. танци-манци, мацки-мм...мацки. светските партита са новото ми хоби, ей. продавам душата си.

за да възстановим баланса отидохме в доброто старо DejaVu, където Shamanez ни продуха мозъците с лекота, която може да дойде единствено с умение. за пръв път от 7 години. УЛТРАВИОЛЕНЦИЯ!!! продажната ми душа се върна в тялото и го напусна пак. друсахме се с музикална дрога до 6 сутринта в един общ вайб. като по партитата, които помня... от мойто време.

снимки:
Банско;
Деколте;
The Mighty Bash

ps: а да кажа ли, че най-русата мацка на света се снима с Венци. със слушалки, без слушалки ;)))))

artwork: eyeport, photoshop_addict28

go down Moses, go doooowwwn to Egyptlaaaaand

2008-03-05T17:47:00.007+02:00

When Moses brought the Ten Commandments down from Mount Sinai, he may have been high on a hallucinogenic plant, according to a new study by an Israeli psychology professor.

Shanon wrote that he was very familiar with the affects of the ayahuasca plant, having “partaken of the ... brew about 160 times in various locales and contexts.”
continues
more
artwork: Hellen

Mraz

2008-02-28T18:28:00.005+02:00

значи това е Jason Mraz. не съм го знаела този американски фолк, рок, кънтри, че и рап изпълнител, но е носител на Грами и е посвирил с тоз и оня - Bob Dylan, Rolling Stones, Alanis Morissette, James Blunt... и с една българка.

Split Series - Jason Mraz - It's a lovely day
Uploaded by lablogotheque

- Bulgaria.
- Bulgaria? ooooh! America.
- oooooh!
и това е всичко, с което се изчерпват страните ни... яко.
редно ли е да правим обобщения и да мислим тия двамата за представителната извадка на държавите ни или да не се товарим излишно... незнам. стереотипи, клишета, че и клюки, обикновено са основателни и верни.
разбира се тук интересното от антропологическа гледна точка (ху-ху) е комуникацията на друго ниво.
в клипчето има (така да се каже) много културни наслоявания, тъй като действието се развива пред уникална сграда в Париж - Centre Georges Pompidou, помещаваща галерия на съвременното изкуство, обществена библиотека и център за музикални и акустични изследвания. създадена е от италианец, англичани и ирландец, а на площада отпред се събира същата онази будна многонационална парижка младеж, която обича да пълни кафенетата и да протестира, да протестира и да пълни кафенета.

някъде по това време или месец по-късно, поради редица комплексни фактори (липса на пари и място където да отидем, естетически потребности и др.) с една щура приятелка убихме няколко часа на същото това място. имах нахалството да снимам бездомник, който прояви характер и ме подгони за пари. след като всичко мина беше много смешно.

sugar got a long way to catch you

2008-02-12T10:49:00.001+02:00

Beta Israel

2008-02-10T12:34:00.000+02:00

"I am black, but comely, O ye: daughters of Jerusalem, as
the tents of Kedar, as the: curtains of Solomon."

-- from "The Song of Songs"

Отиваме да вечеряме в етиопски ресторант.
САЩ, Русия, Етиопия – евреи от цял свят са добре дошли в Палестина. Нали това беше национална политика – да се запази еврейското мнозинство в Йерусалим. От 1950-та съществува закон за връщане на евреите (Law of Return), според който всеки от тях, преследван или не, беден или напротив, може да се прибере в Обетованата земя, като автоматично получава гражданство и редица други привилегии. Наблюдаваме ционизъм в действие. По принцип, за да се считаш евреин, трябва майка ти да е еврейка (по библейско време фигурата на бащата е била решаваща - Йосиф - син на Иаков, Иаков - син на Исаак, Исаак - син на Авраам... ) или ти да приемеш юдаизма (и той да те приеме). Въпросният закон значително разширява кръга от лица - дете или внук на евреин (без значение от майка или баща), съпруг/съпруга на евреин, съпруг/съпруга на дете или внук на евреин. Това е един от начините да се противопоставят на "демографската заплаха" от дащни палестинки. В Тел Авив ще се запозная с група, както много хора биха ги нарекли, социални отпадъци, предимно от Щатите, на които не им се работи, и които се възползват от всички привилегии полагащи им се именно по този религиозен принцип. Здравни осигуровки като никъде по света, двоен стандарт от страна на органите на реда... (Първото нещо, което питат арестуваният е евреин ли е и оттам вече се знае как да се процедира.) Така страната се пълни с парцали, религиозни фанатици, ционисти и въпросните етиопци, в чиито ресторант се намираме.

Ако на американските евреи правителството плаща екскурзия до Израел от няколко месеца до година с надеждата да им хареса и останат за постоянно, подходът към африканците е доста по-категоричен и ефективен. По взаимно желание вече 85% от етиопските евреи се намират в Израел, докарани на два пъти с операция Моисей (1984) и операция Соломон (1991). Израел винаги е бил основният снабдител на оръжия в Етиопия. През годините са сключвани поредица от сделки, чрез които Израел изпраща военна помощ на Етиопия изразена в стотици хиляди пушки, бомби и израелски военни съветници и инструктори, в замяна на евреите им - т. нар. Бета израел (Къща на Израел). Сега имигриралите етиопци им се отблагодаряват с образцова военна служба. Но за десетките хиляди етиопци в Израел не е лесно да се впишат. За разлика от руските евреи, които дошли с уменията и занаятите си, за африканците е трудно да се адаптират в индустриално общество. Създадени били правителствени програми за асимилация. Не особено ефективни... Ако ще си говорим в проценти, 75% от етиопците не могат да четат на иврит и да проведат елементарен ежедневен разговор. Децата, които получават модерно израелско образование, се отчуждават от родителите си, чиято мъдрост е ирелевантна в новото време/място.

На маса съм с трима себемразещи се евреи - Илел, Дро и досадният Ури. Говорят на английски заради мен. Почти навсякъде говорят английски само, за да не ме изолират, което е ужасно мило. Ури ме пита какво правя в Израел. Казвам, че гостувам. “Гостуваш?!! Отдавна не бях чувал някой просто да гостува. Всички, които срещам са ангажирани с конфликта по някакъв начин.” Чувствам се тъпо. “Какво има да видиш тук?” Вече видях толкова много и продължавам да изграждам впечатления. Всяко обобщение, което направя за Израел се оказва погрешно. За разлика от Ямайка, където нещата са прости и черно-бели, тук всичко е с безброй нюанси. Невъзможно ми е все още да кажа какви са впечатленията ми с две изречения, но със сигурност Израел е безкрайно интересен и се чувствам късметлийка да съм тук. Ури смята, че това е ужасно място. Всички, които познава искат да се махнат и много хора го правят. “И после се връщат, защото виждат, че на други места не е много по-добре” - казва Илел, който докато пътувахме из Щатите твърдеше, че има прекалено много омраза в Израел, която не може да понесе. Слушам ги и топя пръсти в пикантната манджа.

Mea Shearim

2008-02-06T13:16:00.001+02:00

Илел е все още наоколо и ме води в тясната квартира на Дро. По стените има карта на Палестина преди да стане Израел и плакат “Visit Palestine”. Виждам, че чете марксистка литература. Попаднала съм в истинския ъндърграунд, в къща на евреин-активист, който като всеки уважаващ себе си активист (и ексхибиционист) е слаб, изпит и ходи с шлифер. По убеждения е ляв, но в Изреал да бъдеш ляв или десен няма нищо общо с икономическото виждане за бъдещо развитие на страната и никой политик не засяга икономиката в предизборните си речи. Леви и десни се определят по отношението им към палестинците – толерантни ли са към тях или напротив. Ясно е кои надделяват. Всеки един министър-председател е спечелил властта с лозунга “Обещавам да запазя еврейското мнозинство в Йерусалим.”

Възползваме се от изключителната осведоменост на Дро по всички локални въпроси и го караме да ни заведе в Меа Шеарим - квартал в Йерусалим, който представлява жив музей. Жителите му са съхранили традиционния начин на живот, съществувал векове наред сред ултра-ортодоксалните евреи в гетата в северна и източна Европа. Мъжете до един са облечени в черните религиозни дрехи, шапки, в които подозирам са влюбени, бради и навъртени бакенбарди. Чувствам се сякаш съм влязла в машина на времето, пренесла съм се някъде през 60-те и всички са тайни агенти. Всъщност машината трябва да се върне много по-назад, в канонически, средновековен свят на бедност, в който за всеки аспект от ежедневието има строги правила, дори ритуали. Начин на живот, който продължава да вирее благодарение на отъждествяването на промяната със Зло. Новото и модерното не представляват интерес. Надниквам в малка книжарничка и виждам трима мъже сред религиозните бумаги. Знам, че това е уникален кадър, но няма как да извадя апарата. Знам и че ако се застоя още секунда, ще ме изгонят. Някои казват, че жените в тяхното общество са дискриминирани, други, че просто имат различни задължения. Отсреща виждам как няколко еврейки са се спрели пред витрината на магазин за обувки и обсъждат, а те всичките са еднакви, груби и черни. Дрес-кодът за дамите е дълги до глезените поли (и аз съм в такава), тъмни цветове, прибрани коси. Мъжете посвещават времето си на религиозни учения и богослужения, докато жените се грижат за отглеждането на големи семейства от по 7-8 деца. Религията не им позволява да се празнят навън. От тук е и мита, че го правят с чаршаф между двамата, така че да не виждат голите си тела. Дро знае от достоверен източник, че това е мит и толкова. Възпитанието на деца е стриктно - много от тях не са стъпвали в нерелигиозен квартал. Това е единствената действителност, която познават. Материално семействата зависят от правителството и от благотворителност. Само не знам благотворителност от кого, като там не искат нашите пари. Враждебни са и не ни позволяват дори да се храним в техен ресторант.

Единствената медия в Меа Шеарим са религиозните плакати по улиците. Няма телевизия, няма компютри. Съобщенията по плакатите се отнасят до бръснари, които не съблюдават канона и правят бакенбардите по-тънки от предписаното, или за жените и облеклото им, или за това да не стъпват в градския басейн, тъй като, представете си, там позволяват жени и мъже да се къпят заедно. Недоволството си от несъблюдаващите правилата, изразяват с освиркване, хвърляне на яйца и домати, а по мотористите, които минават през квартала на Шабат, и камъни. Една мацка ми разказа как си вървяла с тениска и пола и оня ти евреин като се разкрещял “Ти обиждаш очите ми, за това аз ще обиждам слуха ти..”. Накрая я нападнал.

В ежедневния живот евреите от Меа Шеарим не говорят иврит – свещеният език, на който е създаден света... Ползва се единствено за молитви и учене на Тора. Говорят идиш – език, който не може да бъде чут никъде другаде. Останал е от времето на германските и полски евреи. Има един въпрос, по който ортодоксалните евреи и арабите са на едно мнение – не признават държавата Израел. Според тях основаването на суверенна държава Израел преди идването на Месията е безобразен грях. Смятат го за прибързано и за оскверняване на светото писание. Те не ходят казарма, не плащат данъци, а по-радикалните от тях отказват да приемат помощи от правителството. Някои отиват толкова далеч да смятат, че Холокоста бил Божието наказание за ционистите и техните усилия да основат държава Израел.

moving on

2008-02-06T11:35:00.000+02:00

Колкото повече се информирам относно конфликта, толкова по-убедена ставам, че протестирането беше добра идея. Ето, че и в момента благодарение на САЩ и Израел палестинците от Газа влизат в преки схватки с египетската гранична полиция. След като с общи усилия са унищожили икономиката им изцяло, сега затварят всичките им граници, с явната цел да ги уморят от глад.

Вечерта продължава не по-малко интензивно. Шабат е и малкият брат на Илел е поканил десетина деца на неговата възраст - около 17 годишни, да вечерят в тях. След това са на къмпинг в гората на километър от къщата.
През това време с Илел отиваме на селска забава. Намира се в голям салон, има безплатно пиене и храна, ужасна музика и женени двойки. "Всички тук са суингъри, така че ако си харесаш някой, чувствай се свободна..."
nigga whaaat?
Поглеждам на тези застаряващи, издокарани евреи с нови очи. Викам си, мръсниците знаят как да се забавляват, и въображението ми започва да рисува картини на елитарно общество от хора, които под повърхността на социалната любезност, си имат друг тип отношения и интриги. Представям си "Широко затворени очи", но съобразен с реалността - лош грим, целулит, изкуствен смях.
Няма да ви казвам колко се разочаровах когато Илел започна да ми се подиграва, че съм му повярвала...
Минаваме да видим брат му. Децата се проявяват в нова светлина. Пият и пушат край огъня и си говорят за транс. Оставяме ги заради рожден ден, на който не сме канени. Намира се в имението на някакъв магнат, от тези, които притежават декари земя и не обичат хора особено. Сградата е едноетажна, с бар, кожи и възглавници.

После сме на кръчма.
Тук вече съм пияна и провеждам цял разговор на иврит. Събеседникът ми е силно впечатлен, но и му става неудобно защото мисли, че съм разбирала когато са си говорили за мен. Оставям го да си спича.
Прибираме се. Нощният живот на село ми е изпил силичките... След няколко дни Илел заминава за Щатите и аз оставам сама, за това е добре да съм поне малко ориентирана в ситуацията. За целта отваряме wikitravel.org и четем полезна информация за туристи в Израел. Вдъхновяваме се и започваме да допълваме и променяме информацията в истеричен смях.

На следващата вечер, също толкова пияна, ще си запазвам хостел в Йерусалим, естествено без да прочета характеристиките му.

Хостела е наистина ужасен. Още първата вечер някакъв непознат ми е заспал в леглото, което собственоръчно застлах, но без да се превземам лягам на друго без чаршафи. Там се запознавам и с намибийка, която се оплаква как изгоряла и започнала да се бели тук, в Израел, за политиката на намибийското правителство и къщите и как като малка била левичарка и майка й я биела през ръцете. Сега вече не знаела коя е лявата и коя е дясната й ръка и постоянно изтървала разни неща. Разбива ми сърцето на малки парченца.

Ако не друго, хостела поне се намира на яко място в стария град, където ежедневно се изсипват автобуси с туристи. Факта, че живея там, макар и за няколко дни, ми дава онова сладко чувство, че се оправям сама в екзотична страна. Най-силно изразено е когато излизам сутрин и арабите са наизвадили всевъзможни джунджурии, навалица е и всеки те дърпа; и през нощта, когато се прибирам по празните калдъръмени улици и само моите стъпки кънтят.

Simphiwe Dana

2008-02-05T11:16:00.000+02:00

2008-02-01T23:36:00.000+02:00

Thursday, November 18th, two-thousand and four.
After returning home from a holiday in Anchorage,
where she had visited the Hot Topic department store,
Rachelle Waterman made this cryptic post in her online diary:

Just to let you know, my mother was murdered.
I won't have computer access until the weekend or so,
because the police took my computer to go through the hard drive.
I thank everyone for their thoughts and emails.
I hope to talk to you when I get my computer back.

It is later revealed that Rachelle had enlisted the services,
of two of her ex-boyfriends to lock her mother inside of a van,
and then burn it.

Approximately one year later, a sixteen-year-old girl known online as,
rockonlittleone, was taken into custody.
She had allegedly stabbed her mother to death.

What could have caused these seemingly unrelated murders?
The only thread connecting these incidents is the internet website known,
as LiveJournal.com.
We attempted to contact the website's creator, bradfitz,
but we were stymied by his press secretary.
The only thing that we know for sure, is that LiveJournal is a disease.
A disease that infects anyone who is exposed to it,
imparting them with the will to kill their mothers.
This pandemic, like AIDS, will continue to kill again and again and again,
until stopped.

lyrics: Futuristic Sex Robotz

the Holy Land

2008-01-28T15:16:00.000+02:00

Още преди check-in, охраната подлага всеки един на кръстосан разпит. “Откъде идвате?, С какво пътувахте?, Спирахте ли някъде?, Оставяхте ли колата без надзор?, Някой да ви е давал нещо?...

А обикновено една страна се познава по летището. (Изключение може би прави наебания Детройт, на чието международно летище, освен милионите магазини има оксижен бар с персонал от разнорасови мадами от класата на тези в козметичен салон в Сохо.) Нашето си летище, макар и с терминал 2, е нещастно, пусто и полетите са винаги под въпрос, благодарение на архитектурния гений, решил да го дислоцира във вечната мъгла. Чувала съм, че мястото било умишлено избрано по време на Втората световна, за да сме трудни за откриване. И така сме си останали... труднодостъпни. Няма да драматизирам излишно. Все пак излетяхме, кацнахме, аплодирахме. Това с аплодирането след приземяване много ме забавлява. Като край на представление, но тук е сякаш “оживяхме, представлението продължава!”.

Оттук всичко тръгна сравнително гладко.

Планът за екскурзията беше следния: първите пет дни (два преди Коледа и два след) прекарвам със семейството и се придържам към групата по стъпките на Иисус – от раждането му във Витлеем до разпъването на Голгота, през много от чудесата в Назарет. На петия ден ги изпращам до Тел Авив и се обаждам на израелския си приятел Илел или някой от списъка с телефони на познати в джоба ми, с които се омазваме следващите 2 седмици. Всъщност други познати нямах. Телефоните бяха на един графити-артист от нета, който някога съвсем виртуално ми помогна да направя шаблон на Моамър Кадафи в подкрепа на медиците в Либия, някакъв катерач, работил с приятели-катерачи, реге диджей, с който други приятели се запознали на фестивал в Германия, и разбира се, адреси на хостели в Йерусалим и Тел Авив и инструкции как да стигна до тях. Е, не може да се каже, че съм тръгнала неподготвена...

Пристъпих към изпълнение. Първите дни изглеждаха горе-долу така: 8:00 - ставане и закуска, 9:00 – Божи гроб (моля, викайте ми “хаджи”), 10:00 – минути за снимки,... За кратко време бях в най-стария град на света, най-ниската точка на света (Мъртво море е фън лайк шит.), собственоръчно се баптисах на река Йордан, ядох от рибата, която Иисус някога размножил и нахранил 300 човека без жените и децата. И тях нахранил, но те не се броят... Стъпах в три от четирите морета, към които Израел има излаз, празнувах Рождество Христово във Витлем на площад, пълен с араби, които почнаха да ни наобикалят и пускат ръце и ние се изнесохме.

Успоредно с историческите и религиозни атракции имах възможност да наблюдавам и един друг културен феномен – 60 българина в автобус и половина на средна възраст 45 години, които мрънкат, нервничат, а влязат ли в магазин се изпокарват помежду си. Няма такова!

С наш'те наистина беше хубаво, все пак това беше първото ни семейно пътуване в чужбина, но и се радвах, че свърши.

Ето, че се срещам с Илел (споменавала съм го и друг път) в кафенце на плажа в Тел Авив. Запознахме се това лято в Чикаго. Търсех най-евтиния начин да стигна до Ню Йорк и започнах работа при него като тираджия и хамалин за три дни. Тежка и ужасно мизерна работа, но и както се оказа, добре платена. После си направихме среща в Амстердам, идва ми нагости в България,... С две думи, нов приятел, с който съм преживяла повече, отколкото с много от старите. Нахилен ме помъква към някакъв бар и се запознавам с някои негови приятели, накрая си хващаме влак, за да стигнем до Ювелим – селото, в което живее семейството му.

Селото е... кокетно, къщата е огромна, без да е маниакално чиста. В хола има пияно и в почти всяка стая по една китара. Родителите му са сърдечни хора, горди с Илел, тримата му братя и две сестри. Илел не вярва в гордостта. Казва, че баща му цял живот работи в завод за оръжия, прави оптиката, с които се въоръжава армията и остава за износ. “Израел е един от най-големите износители и аз съм много горд от това!” И двамата се разхилваме. Майка му е американка и в момента работи с инвалиди в съседно село. След 3 дни ще се разболее, ще ходим по болници и ще се напиваме от мъка. Слава Богу, оправи се.

На следващия ден отиваме на стоп до някакво друго село по на север да ядем хумус и да се срещнем с братовчедката на Илел, за която слушам отдавна.

Еля е най-очарователното нещо, което съм виждала. Нежна, мъничка, постоянно говори за секс и се смее след всяко нещо, което тя или някои друг каже. Живяла е в Коста Рика, където се е грижила за малки тигърчета, пантерки и други рожби на джунглата. Цяла вечер лаф, смях, нови хора. Оставаме да спим там, а на следващия ден се закарваме в посока Тел Авив до път 443, построен изключително за евреи, където тримата да се включим в протестите на местното палестинско население.

Когато преди години започнали строежа и взели земята от местните, им обещали, че пътя се прави в интерес на живущите в района, щял бъде транспортната артерия на шестте палестински селища, измежду които и Рамала. В следващия момент, обаче решили, че поради съображения за сигурност преминаването на палестински граждани няма да се допуска. Тук не става въпрос да се спре нахлуването на палестинци на територията на Израел, а за магистрала намираща се изцяло в земите на Западния бряг. Сега местните са принудени да карат по черни пътища, встрани от този, което прави пътуването опасно, удължава го и го оскъпява повече от двойно. Само късметлии с издадено им временно разрешително могат да се радват на шорткъта.

Като цяло пътищата в Израел са безупречни, някои на не повече от две години. За да стигнем до мястото на протестите минаваме през Модеин Илит - едно от онези нелегални по международното право еврейски селища, построени по най-високите стандарти на урбанистично планиране, с перспективата да се разрастват, но така че пак да останат зелени площи. Тази колония е основана 1993-та г. Красив, бял град, пълен с ортодоксални евреи, за които дори срането е свята дейност. Само след няколко километра, в управляваните от араби села картината рязко се променя – мръсно е, без улично осветление и тротоари.

Огромните циментови ограждения започват от знаците индикиращи, че наближаваме главния път, известен като магистрала 443. Докато чакаме някакъв активист да ни вземе с колата си, встрани виждам двама палестинци да преминават през дупка в оградата, да излизат на пътека и да тръгват нагоре-надуло по хълмовете. Илел също ги вижда. “Може би отиват на работа, може би пренасят експлозиви.”

Закарват ни до Бейлин с кола. Купуваме си фалафели и се виждаме с други протестиращи от Израел, Англия, Испания, Америка, един японец. Аз представям България. Не сме голяма група, но е важно, че сме там да покажем съпричастност. Идеята е арабите да видят, че не всички израилтяни са съгласни с това, което правителството прави от тяхно име. (Също както назад във времето, когато евреи започнали да се заселват в земите в днешен Израел, не всички били агресивно настроени. Част от тях, противно на ционистите, искали да живеят редом до палестинците, без да налагат свои правила и основават своя държава. Палестинците пък, от своя страна, нямали общ враг, срещу който да се обединят, както сега, а враждували момежду си.)

Всички се натоварваме в микробусче. Седнала на земята и се опитвам да ям фалафел, докато вземаме луди завои нагоре до селото. Събираме се и чакаме не знам какво. Малки палестинчета ни наобикалят като циганета, без да спазват онази общоприета дистанция от минимум 20 сантиметра, която във Великобритания е дори двойна. Черпят ни със семки и се смеем на комуникацията, която осъществяваме. Напълно невербална. Появяват се и баш мъжете и протеста започва. Тръгваме от мястото, където досега чакахме, по полянка и нагоре към пътя и строените израелски войници. Обикновено до там може да се отиде невъзпрепятствано, но точно в деня на протеста предвидливо са издали забрана, така че военните да могат да стрелят легално по нас. Скандираме нещо на арабски. Може да се отричам от майка си, незнам. Или адресирам техните майки... Така или иначе и от двете страни идва подкрепление – още хора от селото vs. два военни джипа. На моменти става напрегнато. Виждам само реакции без да разбирам какво ги провокира. Някои от по-възрастните палестинци се спречкват с военните. Наобикалят ги 10-тина от новите ми познати от микробуса с фотоапарати и камери. Двама от военните, единствените двама в сини униформи, също имат камера, но снимат от далеч. Това явно си е няк'во шоу всеки петък. По-яко е от на клуб. Има повече адреналин, може да те удари камък, обгазяват те... Че и хваща. И кик има. Подкарват ни надолу към улицата. Интернационалната групичка оставаме, а униформените подгонват палестинците нагоре по отсрещния баир, които се насочват към високи изоставени сгради. Военните стрелят по тях със сълзотворен газ. Решават, че стига толкова и е време да дадат урок и на нас - сеирджиите. Първо покрай нас минават пешаците, след това и 2-та джипа. Вторият спира. Пуска граната. Потегля. Всички тръгват да бягат. Тръгвам и аз. Влизам в двора на някакви хора, а след малко при мен идва разплакана и сополива американката. Понадишала се е добре. Редовните по протести като този си знаят и си носят лук в мънички кутийки. Като го помиришеш страшно облекчавал дишането и като цяло ефекта от сълзотворния газ. Понякога палестинците дори хващат изстреляните по тях гранати и ги мятат обратно при войниците, което е много смешно да се наблюдава. От друга страна, самите войници в действителност са деца на по 18 години, въоръжени с М-16, които се гледат отстрани и си мислят, че е яко. Че те са много яки...

sexual eruption

2008-01-21T10:49:00.000+02:00

Snoop making it clear yo.

the yahoo! reporter

2008-01-19T16:03:00.000+02:00

Покрай пътуването из Палестина и Израел (знам, че още не съм разправяла, и за Ямайка не съм доразказала...), се разрових по разни сайтове, свързани с Близкия Изток. Едва вчера, обаче, попаднах на Kevin Sites (твърде мускулест и хубав по общоприетите стандарти американец, за да го приема в началото на сериозно, признавам си) и проекта му hotzone - страница била актуална преди 2 години, и многократно награждавана. Целта на проекта е за една година (започва в края на 2005 до 2006г.) да посети и отрази всички въоръжени конфликти по света, сам, с раница пълна с цялото технологично оборудване необходимо за поддръжката на сайт с текст, снимков, аудио и видео материал и интерактивен чат. Подобно на Гонзо журнализма, неговият стил наричат Соджо (SoJo от Solo Jurnalism). Пътуванията му са спонсорирани от Yahoo! - първият кореспондент на Yahoo! news, с което се слага начало на поредица от теми, незасегнати от мейнстриим(?) медиите. Интервюира тези, които водят битките, жертвите, изследва причините, какво струва борбата на всяка от страните. Лични истории, в които видях как в Африка си причиняват едни на други, това което турците са ни причинявали в началото на Робството, битови извращения в мюсюлманския свят като ползване тялото на 12-годишно момиченце за маса, на която режат месо и бодат с вилици, погребения на палестински камикадзета...

Новият проект на Kevin Sites се нарича People of the Web - седмично предаване отново по Yahoo! news, което разкрива личностите стоящи зад сайтове, които "действително променят политическата, социална и религиозна структура". Форматът също включва видео и текст.
Историята от тази седмица е за човек, по някаква причина заподозрян и следен от ФБР. След дълги процедури по изясняване на самоличността му, от ФБР го пускат като му дават телефон, на който да звъни в случай, че отново има проблеми пресичайки граници. Така той започнал да уведомява федералните за всяко свое пътуване. Цялата тази нелепа история го накарала да изведе следенето на ново ниво... "Кой може да ме следи по-добре от мен самия?" Така започва да заснема живота си и да поства изображения онлайн от всяко летище, на което стъпва, всичко, което яде и всички обществени тоалетни, които посещава. Гледа на проекта си като на защитно средство, протест и изкуство.

LOOSE out now!!!

2007-12-18T10:59:00.001+02:00

Downtown 81 a.k.a New York Beat Movie

2007-12-10T11:07:00.000+02:00

Basquiat е един от артистите, за които може да прочетете и в женско модно списание. Превърнал се е в онези емблематични поп икони, с които се запълват страници. Обикновено за него се казва, че получил признание още приживе, сприятелил се с Andy Warhol, изчукал Madonna и умрял от свръх доза хероин на 27. Така е - на някои хора им трябват 27 години да се станат легендарни, на други 33 да променят световната история...

Fairy tales can come true

Sometime it might happen to you

Specially when you're young in New York

С тези думи започва филмът, а скоро след тях се чува гласа на Saul Williams със специфичните му, точно изброени ритмични срички, сглобени в красиви, абстрактни изречения. Целият филм е някак странно озвучен, така че всяка една реплика е отчетлива и се набива. Сценарият е писан от Glenn O'Brien - музикален и моден журналист, водещ на TV Party - революционно предаване по кабелна телевизия в New York, което било на ръба на вежливостта и суб-реализма.

Downtown 81 показва един ден от живота на Basquiat (играе себе си) през, очевидно, 81-ва, когато той е на 19. Историята не е истинска, но не е и фалшива. Представлява градска приказка, но в същото време е и достоверна моментна снимка на субкултурата на след-пънкарски Манхатан. Снимка, но с адски много музика. Освен Basquiat и неговата банда, вътре са куп култови за времето си личности: Kid Creole and the Coconuts, James White and the Blacks, DNA, Tuxedo Moon, the Plastics и Walter Steding and the Dragon People. В саундтрака се чуват Melle Mel - първия рапър, който се нарича МС, John Lurie, Lydia Lunch, Suicide, Vincent Gallo - моя слабост, Kenny Burrell. Ох!

New York is my kind of town, се казва. Моят също. Въпреки че се намираш в мегаполис с милиони милиони хора, този град някак успява да те накара да се почувстваш специален. Може би защото всичко се случва там и се случва и на теб. Място, на което всеки има мнение, стил и самочувствието, че оцелява in this concrete jungle.

любима фраза: Sometimes I have the feeling that life is killing me. That is life.
поука: Wake up for your own luck.

2007-12-06T09:59:00.000+02:00

Aко ще ми честитие, елате лично.

Rye Rye

2007-12-05T01:46:00.000+02:00

Israel vs. Palestine

2007-11-28T17:15:00.000+02:00

Цяла седмица основна новина в Yahoo е Bush, който събира в Белия дом Abbas и Olmert - палестинския и израелския лидери, което де факто са първите официални преговори на двете страни от 7 години насам. Bush, този виден дипломат и изявен медиатор, се среща с тях и заедно, и поотделно. "The time is right", казва, "Нека младите се обичат, ние ще помагаме с к'вото можем"... Плановете са до края на тази година да се постигне яснота какво ще се случва в Близкия Изток. Ще има ли независима Палестина, ще има ли мир. И по-същественото - как ще се изпълни със съдържание думичката "мир". Ако този път наистина се постигне съгласие, а явно такива са настроенията, това ще даде началото на дълъг процес. Трябва да се реши какво ще стане с нелегалните еврейски селища в окупираните земи, издигната 700 километрова стена в същите тези земи дали ще бъде преместена, така че да очертава новите граници или повече няма да има нужда от нея. Ще освободят ли палестинците от израелските затвори. Мисля си, уж цивилизовани хора евреите, а си осигуряват сигурност със стени и пропусквателни режими. И с танкове. Голям спек, когато всички те мразят.

Откъде накъде имам самочувствие да пиша за това и имам ли достатъчна подготовка? - Не. Но въпреки че по нашите новини не дават нищо свързано с Конфликта, на мен постоянно ми се набива в очи.

По всички яки точки по света, където има партита, наркотици и жени, задължително ще срещнете групичка 21-годишни израилтяни. Случи ми се миналата година в Сан Франциско, тази в Амстердам.. (А когато нещо се случи 2 пъти, то най-вероятно ще се случи и трети.) Обикновено, издивели след 3-годишна казарма, отиват някъде да се омажат. Възползват се от партитата, алкохола и наркотиците, и при изключителен късмет и от жените. По това време започват да им се появяват пиърсинги и татоси. (Между другото подозирам, че в Израел пънка е жив и добре.)
Тази година се запознах и с един по-различен евреин. Ъъъъ израилтянин. Попътувахме заедно, после той дойде в България, а сега за празниците ще го видя в Израел. Ъъъъъ Палестина. Казва се Hillel и е един от онези, отказали да отбият военна служба. За разлика от повечето, той не се е покрил с фиктивно медицинско, а го е направил демонстративно, придружено с гладна стачка. Толкова демонстративно, че Amnesty International се заемат със случая му. Последиците от отказа му са затвор, невъзможност след това да си намери работа, разочарованието на родителите, за които е чест да видят сина си войник.

И така, ако до сега съм си мислила, че ивицата Газа е пръдня, ето че ще мога сама да видя колко е засрано положението.

Ако имате свободни час и 20 мин., изгледайте Peace, Propaganda & the Promised Land. Филмът разказва как международните медии представят кризата и като последица оформят обществено мнение. Как в новините се показват сцени на насилие, в които палестинци замерят с камъни израелски войници - сцени извадени от общия контекст. Никъде не се споменава, че тези войници са на палестинска земя, че това се случва в окупирани територии. Нелегално окупирани по международното право между впрочем. Казват "Израел отвръща на атаките", "Израел се защитава", когато именно Израел е насилника на чужда земя. Военен окупатор се защитава. WTF? Излиза, че от 1983-та Израел провежда професионална PR кампания в Щатите. Репортери и редактори са наблюдавани, контролирани, цензурирани, сплашвани. Когато има жертви и от двете страни, "конфликта е в разгара си", казват и показват семейства на избити еврейски войници и личните им драми. Когато жертвите са само араби, се съобщава, че положението е "относително спокойно". Друга манипулация: еврейските селища, които се появяват на ключови места в Палестина (по хълмове и около водоеми) с идеята след време да бъдат анексирани - грубо посегателство върху суверенитета на палестинците. Селища, които в новините са наричани квартали, вместо колонии. След 11. 09. PR стратезите (от най големите американски PR компании), за да асоциират израелската кауза с USandA вкарват в обръщение думичката "тероризъм". И изведнъж окупацията става част от борба срещу тероризма, в която започват да се наливат милиони долари.
Когато хора живеят в отчайващи условия с целенасочено парализирана икономика благодарение на Израел, разрушаване на домове както обитателите са вътре, блокиране на линейки и недопускане на бременни жени през пропусквателните пунктове, за да родят - при всичкото това системно нарушаване на основните човешки права на палестинците, явление като камикадзетата остава единствена възможна ефективна съпротива. Когато нямаш въоръжена армия, танкове и подкрепата на Щатите ставаш отчаян, ставаш терорист.

Вярно палестинците са бедни (ако бедността е порок), необразовани и раждат като цигани. По-трудно ни е да се асоциираме с тях. Но кой решава чии живот е по-ценен, чие страдание е по-голямо, чия истина е Истината... Ще видим.

А през това време аз ще си нося палестинския шал, че по ме е шубе от сладурите от Хамас, отколкото от нек'ви си евреи.. *wink*

2007-11-16T20:11:00.000+02:00

The Rasta World

2007-11-08T17:54:00.000+02:00

И на третия ден Gavaska ни подари едно от онези вълшебни преживявания, които се случват веднъж в живота.

В парк в центъра на Кингстън растите празнуваха Милениума по етиопския календар.

Етиопският календар се придържа към стария египетски календар, според който годината е разделена на 12 месеца от по 30 дни, плюс един допълнителен месец на всеки 5 години. Излиза, че техният календар изостава със 7-8 години спрямо нашия и така от началото на християнството. И Обединените нации, и Африканската общност припознават в етиопския милениум единствен по рода си африкански празник, честван както подобава.

Избрахме си места някъде по средата в откритата зала, така че да се потопим в уникалната атмосфера, създадена от тези цветни хора - крале и кралици в техния свят, с корони естествено израснали от главите им, сякаш за да бъдат неоспорими...
Ако пътуването ми свършеше ето тук, в този момент, пак щях да съм доволна.
Все още бях в онова състояние, наречено "културен шок" и не виждах нищо общо между мен и тези хора. Вярвайки, че битието определя съзнанието, може би наистина бяхме от различни вселени. Така си мислех на влизане. На излизане ще знам малко повече за тях - за стремежите им, за липсите и болките им.

На сцената първо държаха лекции, които докато се стъмни неусетно преляха в песни. Говориха по исторически проблеми, за политика, възмущаваха се от несправедливостите спрямо тях. Например как са ги принуждавали да заменят употребата на I and I с I and U - нещо напълно лишено от логика според тяхното разбиране за света, тъй като всички сме част от Едно. (Намирам това за една от най-очарователните черти на растафарянството.)

Излиза, че в католическо общество, каквото е Ямайка, растите са доста подтискани, и то на различни нива. Заради сплетените коси, те трудно си намират работни места. Още в училище ги карат да се подстригват. А дредите са част от тях, най-малкото личен избор, продиктуван от цялостна философия (а не мода. Модерно е друго.). Аналогично е на случая във Франция, когато се опитаха да забранят на жените-мюсюлманки в университетите да ходят забрадени. Растите са по природа толерантни хора, които не се месят в делата на другите и вместо да бъдат оставени на мира, те са дискриминирани за това, което са. Вместо да бъдат третирани с респект и поощрявани за културния си принос, държавата ги експлоатира с рекламна цел без никакви средства да влизат в общността. По отношение на интелектуална собственост и икономическо заздравяване, през годините бизнесмени, антрополози, музиканти неформално търгуват с отделни представители на растафарянството. А колкото по се комерсиализира културата и символите й, толкова по нараства отговорността на растите да я опазят от изопачено интерпретиране. Като това недоразумение Munga и неговия Gangsta Ras, на което старейшините, иначе миролюбиви хора, отговарят: "The only time wi gangsta a when wi a kill Babylon".

Друга деликатна тема е лицемерното отношение на властите по отношение на ганджата, която, както знаете, растите използват за духовни цели. Вавилон разпространява образа на Боб Марли с джойнт в ръка, за да привлече туристи, а останалите расти са преследвани, арестувани и изнудвани от полицията. С чиста съвест казвам, ако има страна в света, където ганджата трябва да е легална, това е Ямайка. Докато в Холандия билката някак изкуствено е издигната в култ и се натрапва отвсякъде, в Ямайка, тя е нещо безкрайно естествено. Като водата или ракията. Преследването й от закона там изглежда като някакво безумие, предпоставящо полицейски произвол и съответно създаващо излишно напрежение. (При всяко споменаване на думата "ганджа" тълпата избухваше, зазвучаваха тарамбуки и се развяваха знамена.)

Фактът, че са откъснати от Африка, техния духовен дом, The Motherland, и са "заточени" на остров на другия край на света, е дълбоко врязан в съзнанието и психиката им. Опитват да поддържат постоянен поток на информация с Етиопия и континента като цяло, в търсене на идентичност и вдъхновение..

След още три дни с G и приятелката му Kelly се качихме на Scotts Hill - село, населявано от расти. И в Детройт, и в Ямайка съм имала поводи да се чувствам дискриминирана заради цвета си. Тук за пръв път бях дискриминирана и като жена. Няма да изпадам в подробности и да ви развалям впечатленията от тези мили хора. Само малко.. С Kelly бяхме върнати от един от старейшините, тъй като не сме били облечени подходящо. Дрес-кодът е дълга пола и коса, скрита в тюрбан. През престоя ни в Ямайка бяхме много внимателни и показвахме уважение към хората и Културата им, но този дядка прекали. Пропътувала съм 10 856. 8 км, само за да ги видя и почерпя мъдрост от тях, а нещастникът, който претендира за духовен живот, беше дотолкова тесногръд, че да се хване за външното проявление, за дрехите. Във всеки манастир у дома има по един такъв недоволен дъртак, който се хваща за буквата, докато същественото му убягва. Да го уважавам ли? Не и днес.

слушай

40 дни

2007-10-29T15:32:00.000+02:00

извинявай, бабо, че не идвах да те виждам. естествено сега, когато си пръст е твърде късно. знаех, че така ще стане и въпреки това те пренебрегвах. съжалявам, че до последно си питала за мен, а мен ме нямаше.
нямам извинение.

почивай в мир!

честито!

2007-10-25T23:59:00.000+03:00

за малкото интелектуално пиршество, което се задава.

можете да го имате на стойност 5$ или 0$, но не по-рано от 1ви ноември. защо ли? защото времето на хленчещите артисти и експлоатиращи лейбъли свършва с Radiohead и Saul Williams.

Most people aren't aware of the world of art and commerce where exploitation strips each artist down to nigger. Each label, like apartheid, multiplies us by our divide and whips us 'til we conform to lesser figures. What falls between the cracks is a pile of records stacked to the heights of talents hidden from the sun. Yet the energy they put into popularizing smut makes a star of a shiny polished gun. The ballot or the bullet for Mohawk or the mullet is a choice between new times and dying days. And the only way to choose is to jump ship from old truths and trust dolphins as we swim through changing ways. The ways of middlemen proves to be just a passing trend. We need no priests to talk to God. No phone to call her. And when you click the link below, i think it fair that you should know that your purchase will make middlemen much poorer...

this made my day fellas, this made my day..

Jamaican ways

2007-10-24T12:08:00.000+03:00

->
Както започна първия ден, горе-долу така и продължи до края, с разликата, че значително се успокоих. Бяхме отседнали на сигурно място, попаднахме на добри хора, които се притесняваха достатъчно за всички. "Get in the car", "Cross over", "Now stop", "Hold my hand"... Пазеха ни постоянно от нещо, което са виждали, нещо, което се е случвало на тях или техни близки. Ако за нас изглеждаше като фикция, или айде, някакво общо чувство на опасност, то за тях има напълно реални и конкретни измерения. "You don't understand Jamaica", няколко пъти ми каза Gavaska по различни поводи.

Размаха ми на действие беше драстично ограничен първо по съображения за сигурност, второ, самите условия в Ямайка някак не предразполагат да се размотаваш. Там вървиш бързо и без да поглеждаш хората, защото срещнат ли ви се погледите, веднага те приближават и започват да ти говорят. Мен ме слагаха да вървя от вътрешната страна. Всяко слизане до центъра на Old Harbour - градчето, където прекарахме по-голяма част от времето си, беше приключение. А ако сме се засилили към Spanish Town - старата столица, или Kingston, се сменят таксита, автобуси.. Те и без това такситата са като автобуси. Както ви казах, отзад винаги сядат четирима, плюс чанти, багажи,.. кой к'вото има. Всеки плаща за себе си още преди да сме спрели. Освен това таксито не те води до определен адрес, а спира на паркинг на/до бензиностанция. Ако искаш да продължиш примерно от Spanish Town до Kingston трябва да знаеш къде паркират колите за този маршрут. Ако ти се наложи да питаш за посоката, рискуваш да те повлекат зад някой ъгъл и след трийсетина минути да звъниш, оставен чисто гол, на най-близкото европейско посолство да те снабдят с дрехи и джобни пари. Случвало се е, не за друго. По колите никъде няма обозначение taxi, така че за туристите най-разумно е да се придържат към тези с червени табелки на номерата - единствените легални.
С автобус е още по-забавно. Тъкмо като си помислиш, че няма къде игла да падне, вътре се намъкват още десетина души. Има един, също като в японските метра (ама баш), на позицията "тъпкач", който набутва хората и обикновено се вози на последното стъпало отвън.
В Ямайка се кара отляво и екстремно. Пътищата са по-лоши от тук, но на тях не им пречи. Както във шофирането, така и в повечето сфери на живот, хората имат по-важни неща за вършене, от това да се съобразяват с правилата.
Колите, които карат са специално производство.. за третия свят - евтини и без да отговарят на каквито и да било критерии за безопасност. Така на око ги преценявам, може би 90% да са азиатски. Някои са вкарвани директно, както са ги произвели за късите китайчета - безумно тесни и с йероглифи по таблата. Удобството не е сред приоритетите на ямаеца. Затова пък често могат да се видят овързани в колите домашни тон колони. Музиката е много важна, но за това друг път..

Интересно е да се наблюдава какви продукти на т. нар. цивилизован свят достигат до острова и как те стоят в тамошната обстановка. Напомня ми на времето на Корекома и после когато и ние се отваряхме към Запада. При тях това става бавно, да не кажа флегматично, нищо, че са на 2 часа летене от Miami. Ако някой е бил в Щатите лесно можеш да познаеш, също както американец ходил в Европа. Сякаш знае нещо повече за света, някаква тайна, която и аз знам и можем да разговаряме на друго ниво.
Това американизиране на живота е опасно, не толкова защото всичко американско е покварено, а по-скоро защото хората не са готови. Гледат телевизия и кльопат директно оттам, без информацията да се преработи. Копират поведение от екшън филмите и гангстерския рап. Symone е учителка и ми разказа как едно детенце донесло патлак в клас, за да убие друго, но негов съученик го видял и издал. На другия ден братът на гангстерчето отишъл в училището и убил доносничето. Па па па.

За това кое е яко и кое не има точни и непоклатими критерии. Ако някой се види в пачка, обезателно го демонстрира - дрехи, ланец, телефон.. Признаците на добрия живот. На фона на цялата мизерия ей това точно не го разбирам! Най-малкото защото видят ли, че имаш, те напъплят. Всеки ден някой те моли за услуги. Често се виждат хора да се мотаят, да висят по ъглите и чакат нещо да падне отнякъде. А аз, като бяла, съм някаква ходеща мишена. За тях щом съм имала възможност да долетя до острова, значи мога да си позволя да дам и на теб, и на теб и на този бееее, как ти беше името...
Иначе в Ямайка никой не гладува. Или поне това твърди Gavaska и ми обяснява схемата. В гетата не се плащат наем, данъци.. Електричеството и водата се крадат. На хората им е лесно и нямат стимул да работят. "Stop watching the bullshit they show on BBC. Jamaica is not suffering, nobody is starving here. People can always go and do some farming but they are just lazy." Корупцията е на много ниски нива. На всички нива. Прасетата са в пъти по-евтини от тук и само симулират дейност, без всъщност да имат думата. Да не говорим, че на определени места не могат да припарят.
Гетото се управлява от Дон, който се грижи за хората си - да имат храна, ако детенце се разболее, да го види лекар. Донът умира млад, но по-млад умира определения за негов наследник. Сещате се, като династиите тук.. както се избиват наследниците за трона. Когато Донът умре, хората, в знак на признателност изрисуват лика му на стена. Това е цялата слава, на която "се радва" след смъртта си..
Знае се, че Донът е тясно обвързан с политиката. И като цяло хората са политични. Бях в Ямайка 2 седмици след парламентарните избори и сама видях как отделни райони подкрепят една от двете партии - Jamaican Labour Party (след тези избори за пръв път на власт от 18 години) и People's National Party. Привържениците са разделени на териториален принцип, съвпадащ с границите на гетата. Това обяснява наличието на думи като corruption, Babylon и burn в текстовете на реге песните... В техните си вътрешни конфликти белите (и жълтите, мамка им напаст) нямат място. Ако в България предизборно се пазаруват гласове, ето какво ми разказа за Ямайка Lennart - бяло момче, което живее там от 2 години:
В изборния ден на улицата му се появили 5-6 rude boys - шумни и въоръжени до.. хм.. зъби. Почнали да викат жената от съседната къща да излезе да гласува. Бременна жена с 2 малки деца. Тя не смеела да се покаже докато ония не стреляли в прозорците. "I know they won't mess around with me, 'cos they have no busyness with me, but still they are shooting right next door!!.."

когато си говорихме веднъж със Symone за политика и история, накрая тя обобщи "They are all the same. They all want our island." Да, ямайците са горди хора.

first impressions a.k.a. the kick

2007-10-20T01:56:00.000+03:00

Ако някой ви каже, че при първото си посещение в Ямайка много се е забавлявал, или лъже, или е рядко тъп и неебателен, или пък вече е трениран някъде из черна Африка.

Няколко часа преди полета от JFK, на едно парти в Brooklyn, се запознах с бяла мацка с ямайско и австрийско гражданства. Разказа ми някои покъртителни истории с намесени ченгета и каза, че това, от което трябва да се притеснявам най-много са именно те. Да съм забравела абстракции като "human rights" и всякакъв вид цивилизовано отношение. В същото време ми обясняваше, че въобще не иска да ме плаши. Да бе!..
"Само внимавай" - това чувах откъде ли не.
"Ми внимавам. Аз винаги внимавам."
Искаше ми се да се придържам към съвета, който преди няколко дни в метрото ми даде един готин черничък пич на дреди - "As long as you keep your mind open, you're gonna be fine.."

New York - Miami - Kingston

На летището в Маями видяхме Elephant Man. "Обещаващо начало", си помислих и сякаш тогава разпознах уникалността на пътуването. Но щом веднъж се качих на самолета, стомаха ми се сви. Връщане назад няма.
Не че бих се върнала.

В самолета, освен нас и възрастна двойка, имаше още едно бяло момче. Даваше вид да знае какво прави и го заговорих. Еврейче, чиито семеен бизнес преместили в Ямайка. За пръв път на острова. "Само не стойте в Кингстън. Разкарайте се от Кингстън възможно най-бързо." Взех му номера. (В Ямайка всеки контакт може да се окаже решаващ.)

Влизането в страната също не беше лесно. Обикновено туристите си вадят визи предварително, но Негово Величество The Internet твърди, че няма пречка да ни ги извадят и на място. Вкараха ни в малка стаичка, сложиха ни да седнем и ни почнаха с въпросите.
"При кого отивате?, Ама вие познавате ли го тоя човек? Ма знаете ли го как изглежда?" Накрая митничарят ни поиска номера на телефона му и сам му се обади. Така поне разбрахме със сигурност, че Gavaska ни чака пред летището.
- "И много да внимавате, че отговарям за вас!"
- "Да внимаваме за какво?", попитах.
- "Да не пушите ганджа. В Ямайка това е нелегално."
- "Мислите, че не знаем ли?.. И за такова клише ли ни вземате?! Бели туристи - единственото, за което идват е да си отпушат на евтина ганджа. А Културата? Защо сами подценявате това, което имате? Трева ако искам мога да пуша и в Европа, и в Щатите.. Не това е забележителното. Тук съм, за да видя що за мозъци създават лудата ви музика, що за хора са Sizzla, Capleton, Anthony B, ... и всички, които развиват наследството от Marley и Tosh, и го превръщат в мания по целия свят. Тук съм, за да проверя какво стои зад зеленото, жълтото и червеното и ако не познавате други цветове, евентуално да ви покажа.. е айде. Тук съм защото искам да бъда зарибена, погълната, да загубя себе си в някакъв друг свят. По-духовен свят, може би."
Е не.
А всъщност просто казах:
- "Няма да пушим, разбира се."

Първото ми впечатление от Gavaska беше... момченце. И вярно той бил с 2 години по-малък. В колата ни чакаше сестра му Symonе и някакъв мъж, за който по-късно ще разбера, че не и е приятеля. Стори ми се странно, че 3-ма човека идват да ни посрещнат. На следващия ден вече ще знам, че 5 парцала в една кола не е гъчканица, а едва ли не лукс. Оттук нататък отзад ще сядаме по 4, а отпред понякога по 3.
Закараха ни в мотел и ни взеха 100 USD за бензин. Мислех си, че вече ще се разделяме, но ми казаха "sit in the car" и потеглихме.. Без да сме се огледали, починали, без връхна дреха или чанта, още със слънчевите очила на главата и фотоапарат, който така и не извадих. Наслаждавах се на момента и на хората, а и не исках да се държа като турист в страна в която е повече от очевидно, че съм - конфликт, пред който ще се изправяме много пъти занапред.
Качиха ни в селото на Gavaska. Преди години техните го пратили там, за да го предпазят след като баща му починал и той искал да става rude boy. По-късно същата история ще ми разкаже и Lauren - пича, който ни закара. Точно както в Щатите всеки ти разказва как преди еди-колко-си-години дошъл с 40 или 100 или 200 USD в джоба и без бъкел английски, а сега има това и това... Както и да е.. Попитах Gavaska застреляли ли са баща му.
- "Не, направиха му вуду. Завиждаха му защото беше богат."
Тук просто замлъкнах.

В селото ни разведоха да се запознаем с роднини и приятели. Всички ни оглеждаха. То в тъмното и без това само ние се виждаме.. Филма беше пълен, както се казва. Хиляди впечатления, хиляди кадри, запечатани единствено в главите ни... Както си вървяхме в един момент до нас спря кола с 2 G-та, барнати, с бейзболни шапки. "Get in the car". Влязохме. От наш'те били. Повозихме се малко. Бяха черни и говореха английски, който не разбирам. Може би вече беше време да спра да се притеснявам, тъй като всички наоколо са черни и говорят английски, който не разбирам. И така ще бъде до края.

I & I & You
All Are His Creations

На следващия ден Gavaska ни прибра в къщата на сестра си за постоянно.

u feel me?

2007-10-17T03:15:00.001+03:00

you need to get out your house, get off your block, and see somethin
go do somethin, go CHANGE somethin, or else we fall for nothin
you need to travel the world and when you come back,
tell your girl and your girl and your girl..
and your man and your man and your man..
you understand? so spread the word.

мдам.., беше дълго, на моменти екстремно и изтощително пътуване, но пък най-доброто нещо, което съм правила с живота си до момента. започна с онова злобно разболяване, което ми напомня да благодаря! на близки приятели, бегли познати, че и непознати, за мощната подкрепа онлайн, за всеки коментар и лично съобщение!
поклон.

след три месеца в Detroit - три месеца на hard work, лишения, спагети с кетчуп, съквартирантка-мажоретка и имбесилни колеги като цяло, стотици извървени мили в пек и в дъжд, та след всичко това и още, престоя ми в Chicago при свои имаше почти терапевтичен ефект. последва работата на хамалин, където на моменти се чудех защо, господи, си причинявам това, вместо да се радвам на ваканцията си. веднъж достигнала east coast, в ежедневието ми влязоха динамика, изкуство, музика, приятелства, тежки думи, свежи и не толкова купони... от местата, на които се застоявах по няколко дни не ми се тръгваше. навсякъде успявах да се почувствам комфортно и добре дошла, и когато станеше време за събиране на багажи и сбогуване, като ме изтрещи тая ми ти носталгия на едно с любопитство, в някои случаи и ужас, от неизвестното. тъкмо да се разлигавя и трябва отново да се мобилизирам за път, да взимам десетки решения на ден. хубаво са го казали, че човек е човек, когато е на път и в буквалния и преносния смисъл, защото така изпитваш себе си, виждаш къде са границите ти. и обикновено приятно се изненадваш, защото човек може да понесе много. и да научи два пъти повече.

art by D$&rrrr

Santogold

2007-10-17T02:33:00.000+03:00

ill??

2007-10-11T09:41:00.000+03:00

една от снимки ми бе използвана да "украси" статия под заглавие, забележете, Civil Rights and Mental Illness. "Since 1968 there has been a movement to eliminate gun ownership rights among the mentally ill"... знаех, че съм леко налудничава, но не знаех, че ми личи.. anyways, авторката на статията бе така добра да ме уведоми, че е ползвала снимката under the Creative Commons 2.0 license. похвално. че и статията е интересна.

Jamrock pics

2007-10-01T06:25:00.000+03:00

started uploading ...

Jamrock

2007-09-21T19:24:00.000+03:00

ot Chicago trygnah s tir 70 foot-a za Boston. pytuwah 3 dni. bqh mover - mestih obzawejdane na razni hora w kyshtite. spqh w kamiona i se kypah po benzinostancii. widqh na kakwo prilichat stidentite w Harvard i razgledah Boston. krasota. ottam 10 ludi dni w New York. hodih po krychmi, qponski, koreiski, mongolski, tailandski, indiiski restoranti, bqh na chastno parti w Metropolitan, bqh na jiwa muzika, bqh na domashni kuponcheta.. lqgah si po swetlo i stawah po tymno. spriqtelih se.
weche wtora sedmica sym w Jamaica i tuk wseki den e prikliuchenie. oshte na letishteto se zapoznah s Elephant Man, w edno studio w Kingston se zapoznah s Junior Kelly i menigyra mu, a na passa passa chuh Lady Saw, widqh Beenie Man i Bounty Killer. karah kola w getoto (tuk shofirat ot lqwo), kydeto nqma aswalt i trqbwa da minawash sys smyknati prozorci, za da znaqt, che nqma da gi strelqsh. imahme prikliuchenie s mestnite praseta.. qdoh cow foot i kwo li oshte ne. widqh edin drug swqt. tretiq swqt.
i imam oshte cqla sedmica tuk..

bless

pics

2007-08-19T17:46:00.000+03:00

малко снимки от живота ми в предградията на Detroit. 7 мили след 8-мата миля. то живот ли беше..

снощи пристигнах в Chicago anywayz.

chapter eleven reel big life

2007-08-10T16:08:00.001+03:00

това, което ми липсваше през първите месеци тук бяха истинските хора, парти-хората, които се събират просто, за да са заедно, а не непременно да правят нещо. напоследък тази си нужда задоволявам с Adam, който живее на улицата отсреща. обикновено се срещаме пред магазина за алкохол, зареждаме с бири и отиваме в задния му двор да кибичим на пейката, тип люлка, каквато всеки американец или придошъл задължително има. през тях често се изнизват приятели и познати. ако не, отиваме през две къщи в Nick и секси приятелката му.

героите, с които се запознах покрай Adam са уникални по себе си, но всички те са хора, които не са имали лукса "право на избор". когато се налага да оцеляват в почасовата лудница Америка, те са благодарни и на това че въобще имат работа. за справка: Michigan е вероятно щата с най-затънала икономика. всичко пряко или косвено се върти около автомобилната индустрия, а в момента тя е в криза благодарение на евтините и икономични азиатски возила. по-точно благодарение на "далновидните" управители на Ford, General Motors, Crysler (the Big Three).

дългогодишни работници биват масово съкращавани. хората опитват да се изнесат, но не могат да продадат къщите си. табелките "for sale" в дворовете понякога стоят с години, докато цената им се редуцира. от строителния до ресторантьорския бизнес всичко замира. опитите да съживят Detroit се изчерпват с поставянето на няколко нелепи паметника, откриването на 2 казина и грозната уличка, наречена Greektown, която колкото и да се влачи човек, изминава за 5 минути. да не споменаваме, че Michigan е бунището на няколко щата и картинката става тотално безнадеждна.

първият път в Nick се запознах с двойка момиче и момче, които работят във фабрика за 13$ и 35 цента на час и на температура над 50 градуса Целзий, изложени на шум и к'во ли не, без всякакви осигуровки. доколкото разбрах мият огромните контейнери, в които поставят части за коли. попитах ги има ли работа. казаха "много". викам "как така? всеки се оплаква.." оказа се, че тия части отиват не само за американския пазар, а и за азиатския. японци, корейци и забележете, китайците, които разработват своя кола, купуват части оттук. питам ги "защо вие я вършите тая работа, като евтината работна ръка е в Китай?" парадокс. питам "познавате ли някой, който ще си купи китайска кола?" смеят се. някой се обади "ооо ще се изненадаш.."

за икономиката ясно. от икономика всеки разбира. дори в извънработно време разговорите се въртят около това. изумителното е друго. дотолкова да нямат представа за света извън щатите, че дори не подозират за влиянието, което има тяхната култура върху всички нас. не знаят колко големи са звездите им..
онази вечер бях на домашно парти в Nick с всичко както си му е реда - в кухнята огромна диня пълна с водка (не могат да се наслаждават на алкохола, мамамустара, все трябва да има няк'ва игра да те прилъже да се отрежеш), отделна стая с червени стени, бели, ниски диванчета, наргиле, а в средата голяма, професионална маса за покер, и всякакви странни птици наоколо. бяха ми задавани въпроси от ходим ли по барове до разчекваме ли хора на коне и режем ли ръцете на крадците. най-забавно беше мургаво момче със сплетена на плитки коса и силен акцент. по произход е Chaldean - коренното население на Ирак, католици. пита ме зле ли ще го третират хората ако дойде в България, понеже е американец. за момент ме обърка. "no, the racist bulgarians are gonna beat your fucking ass up".
вместо това просто казах "you'll bе fine".
и така..
random impressions and random thoughts.

BADU

2007-08-04T15:07:00.000+03:00

за самото слизане в downtown Detroit мога да напиша отделен пост. чувала бях, че хора отиват там и никога не се връщат. Камбо ми беше разправял как спрял на червен светофар и 3-4 маймуни му скочили на камиона, докато той се опитвал да се заключи отвътре. downtown LA не е много по-различен, но поне има народ по улиците. най-притеснителното тук, е че всички са в колите си и няма никoй just hanging out.

реших, че на концерт на Erykah Badu едва ли ходят изнасилвачи и се по реката, по реката, се запътих натам. наближавайки взе да ме лъха миризма на готвено (тук и миризмите са различни от дома). пред концертната зала на зелената площ отделяща я от паркинга беше претъпкано с черни семейства, наизвадили скари и бургери, та пушек се вдига. буквално. някои от тях ще влязат да чуят Erykah, но голямата част нямат билети. само докато мина оттам и all eyez on me. почнах да се чудя какво да правя с ръцете си и евентуално къде да си паркирам белия гъз за 20-тина минути докато стане време за влизане.

самата зала е на открито, но отгоре има огромна бяла шатра. намира се където Detroit River се влива в едно от 5-те езера. бях на 12-ти ред. може да се каже vip секцията, обслужвана от сервитьорки. останалите трябваше да се редят на опашки на баровете. истинските vip-ове, обаче се излежаваха в яхтите си зад сцената. мръсен контраст с лагеруващите от другата страна.

от подгряващите Lyfe Jennings беше доста добър. залата почерня с народ. имаше дебели лелки с шапки с цели периферии и ветрила като по gospel филмите, имаше G-та и лъскави мацки, имаше расти, имаше всякакви.

започнаха да свирят. видях като я извеждаха на сцената. появи се с голямото си афро и в разкроено, лъскаво розовеещо сако и високи ботуши. без изобщо да погледне публиката, си отиде на мястото зад микрофона. от едната и страна имаше лаптоп, а от другата електронно барабанче, каквото Vadim показва на лекцията и което сигурно си има име.. първо се заигра с него, после се обърна и занарежда растафарянски химн. накрая се представи - my name is Erykah Badu, also known as.. разни духовни имена, предполагам, also known as тиру риру.. тук се разпищява и започва да си криви главата наляво и надясно.
спомена нещо за new shit, но аз не можах да разпозная само първата и после още една песен. втора беше bump it и оттам се редуваха стари, с парчета от последния албум. задълже tribute за J Dilla.
постепенно започна да се разсъблича докато не остана по мъничка ярко жълта рокля. през цялото време играеше. всяко движение и мимика бяха съобразени с музиката и осветлението. в паузите между песните тълпата беше непоносимо шумна. а когато започна да танцува не издържахме!
в един момент всички пяхме
La di da di, we likes to party
We dont cause trouble, we dont bother nobody
(...),
в следващия, мацката до мен ме ръчкаше с лакът в ребрата да се хилим, после да денсим. дънките ми invert получиха комплименти ;)

пя, свири, крещя, рапира, танцува, показва боксерки и средни пръсти и нито за секунда не излезе извън рамките на добрия вкус. напротив - всичко беше стилно до последния детайл. вълшебно. свят на soul, funk.. света на черните и аз там, и още 5-6 бели, и една азиатка за цвят.
концерта свърши, както започна - с rastafari chant и изреждане на имена, но публиката я извика за още. бях на 10 метра от нея когато я извеждаха и си помахахме.

оставаше ми само да оцелея на прибиране.

pics

Rastafari Trod

2007-07-18T15:28:00.000+03:00

"Will you be ready when Rastafari trod
Will you be ready when Rastafari trod
INI ready when Rastafari trod
it must be morning noon or night
let your heart be pure and right
Will you be ready when Rastafari trod
INI ready when JAH Rastafari trod."
-Ivine chants of H.I.M.
Emperor Haile Selassie I tha First.

keepyahjoy (bass/melodica/tabla/keys) от AUDIOPHARMACY изскача с отделен албум - "Look to the East" vol.1 и обещава да бъде първия от поредица. изглежда е събрал всичките ридими и инструментали, които е правил за артисти извън the AUDIOPHARMACY (листа отдолу). колкото до the Urban Doctors, споменавала съм ги миналата година след като се върнах от Щатите. запознах се с по-добрата част от crew-то, което се състои от american, native american, asian american, african american, latin american и др. а веднъж срещнеш ли такива хора, то си остава.. защото го живеят изкуството..
това лято са на турне из Европа. а аз ако се докопам до албуми, ще шервам.

в първата част:
Jr. Toots
Luv Fyah
Messenjah Selah
Binghi Ghost
Ras Matthew Pailes
Prophet Michael
Iyawata
Ras Attitude
Soul Medic
Damion Africa

back in 2003

2007-07-08T07:19:00.000+03:00

chapter ten follow the leader

2007-07-04T06:14:00.000+03:00

за малко да напиша, че в момента четете блога на international top seller за месец юни, както мениджъра ми ме убеждаваше, когато в последния момент в класацията изплуваха някой си Свен, някой си Йон.. и ме оставиха на 4-то място. затова пък мога да кажа, че четете блога на international female top seller в компанията, с 50 и няколко продажби и 40 реално обслужени клиента. hip hip

Knowledge Reigns Supreme

2007-07-01T15:39:00.000+03:00

this fly-ass mothafucka is dope as shitедна от задачите, с които дойдох бе да си набавя някои заглавия, непревеждани у нас. RUMINATIONS е публикувана през 2003-та и е с изчерпан тираж, така че се наложи да си я купя втора ръка от някой си cummings_books в Amazon. изданието върви с CD с лекции на автора (Kris Parker а.k.а. KRSOne) и spoken word.
досега не съм се вълнувала толкова за книга. знаех какво да очаквам и исках да я преведа още преди да съм я прочела. разбира се написаното малко се размина с очакванията ми. малко.

KRS като метафизичен философ.
книгата е предназначена за всички онези, които не живеят в Хималаите, но са в търсене на себе си и духовно развитие в градската действителност. KRS говори за Urban Inspirational Metaphysics като за клон във философията, който се занимава повече с отучването, отколкото с научаването. с припомняне на онова, което вече знаем, но сме забравили по пътя.
в началото обяснява началото. началото на всичко, началото на нас самите - дали е когато сме се родили, когато сме били заченати, когато се е прокраднала мисълта за нас или за нашите родители, с какво са се хранили и обличали и какви други събития в живота на родителите на нашите родители и т. н. са допринесли днес нас да ни има. следвайки тази логика излиза, че ние сме събития сами по себе си и осъзнаем ли го, моментално се разширяваме и ставаме способни да направим повече с живота си, или по-скоро животът да направи повече с нас.
в такъв дух вървят разсъжденията му...
изследва теориите на Аристотел, Бейкън, Декарт,.. и как възприятията им за света са се отразили на европейския човек и цивилизацията, която той гради, а оттам и на американския човек и съвременното общество. капиталистическо общество промоциращо състезание/конкуренция между хората с цел да се подобри продуктивността и да се създадат по-добре школувани работници, не хора. краен индивидуализъм. but without selflessness there is no charity. without charity there is no respect. without respect there is no trust. without trust there is no loyalty. without loyalty there is no unity. without unity there is no civilization.

първоначално KRS е подготвял няколко отделни книги, но издателят му предложил да ги обединят в едно солидно издание с дебели корици и CD. така отделните глави представляват своеобразни книжки, независими едни от други, някои дори недовършени. например надявах се главата Nostra Lingua да е доста по-обемно и задълбочено изследване на hiphop езика. друго, което ме подразни, е че Urban Inspirational Metaphysics завършва с програма от 9 стъпки към себеопознаването и себесъздаването. все едно Дейл Карнеги чета в тинейджърските си години. в Right Suprimacy е разгледал две становища полагат ли се репарации на черните или не - актуална тема в Щатите от около 5 години. (някой лишен от въображение *** го е измислил, но не се очертава скоро да се приеме.)
и дотук съм стигнала. остават ми It Ain't Where Ya From, It's Where Ya At!, Rock-ing the Vote, The Spiritual Meaning of 9-11, The State of Hiphop и The Sience of Rap - демек по-добрата част.

иначе ruminate значи преживям. дъвча вече дъвканото. друго значение на ruminate е отразявам нещо отново и отново, въртя идея в главата си, преосмислям. и точно, в RUMINATIONS са предъвкани познати неща, но това не може да ме накара да я оставя докато не я изям.

chapter nine boom

2007-06-16T15:10:00.000+03:00

за 2 часа бачкане сутринта продадох 4 договора, и още 4 следобяда. за справка, мениджъра ми не е стигал повече от 6 на ден, но пък почти всеки ден прави по толкова.
предложиха ми да работя наравно с американците - вместо да ми плащат на час, да ми плащат на договор по 70$. това би удвоило, че и нагоре парите ми, но винаги има едно "if"! "if i sell.."
няма да решавам сега, главозамаяна от 8 продажби, защото знам какво е в куците дни, но в същото време много се чудя. ако се съглася на тази оферта връщане назад няма..

chapter eight justify myself

2007-06-15T07:16:00.000+03:00

естествено е човек да коригира принципите си от време на време. това лято целта оправдава шибаните средства. нещо повече - осъществи ли се, целта ще пречисти, ще заличи всичко до сега. в момента, в който стане, ще разберете.
плюс това съм на достатъчно години вече, за да могат cool и underground да ми бъдат пунктири, камо ли нещо, за което да се безпокоя.

че на някой работата може да му се стори not so cool, съгласна съм. то и обективно погледнато не е cool. макар че ако човек е по-funky е възможно да се забавлява. пък и в крайна сметка бях в съзнание като си я избирах. предпочетох я пред чистачка, миячка, късачка на билетчета в увеселетелен парк, посещаван от гнусни семейства, и да - отказах се от позицията продавачка в магазин на Nike в Miami. и не съжелявам. сама държах да съм сред американци с презумпцията културен обмен. единственото, което ми убегна е частта с мормоните. бзззз.

виж за това, че не е underground не съм съгласна. в работата има лек нелегален елемент. това, което правим се нарича soliciting, а почти на всякъде, за да извършваш подобна дейност е необходимо разрешително. фирмена политика е такива разрешителни да не се вадят. не знам защо - скъпо ли излиза, бавно ли става. така, освен всички други екстри, трябва да се крием и от прасетата.

веднъж са ме спирали и ми се падна разбрана кука. а и аз играх толкова тъпа.. питах го какво е solicitor и дали може да ме закара вкъщи. (пх!) не можел. и докато на мен само ми записа името, другия офис се разпадна заради поредица арести. Detroit South is no more. в понеделник като изсипвали всичките international students от вана и те плъзвали из кварталите, куките ги заградили, взели им папките, с които работим и извикали мениджъра им. всички са без работа.
Detroit North, демек ние, просперира!

chapter seven people and worlds

2007-06-10T14:23:00.000+03:00

може да се каже, че вчера беше голям ден за мен. продадох 4 договора, с което си поставих личен рекорд. мениджъра ми си удари гъза в тавана на колата като разбра.

първия продадох на бяло американско семейство, втория отиде при индийци, третия при латиноси, а четвъртия при китайчета. учили са ни с индийци и дръпнати да не се занимаваме, защото само ни губят времето със странни въпроси и обикновено не купуват. (таргет групата ни са бели с деца, черни и латиноси.) на моите индийци им продадох след три "не"-та. питаха ме като дойдат техниците как да разберат, че са именно нашите техници, и че няма да ги оберат и ми разказаха няколко покъртителни истории с възрастни хора. "that's a good question!" - така са ме тренирали да казвам и след най-малоумния въпрос.. китаеца пък искаше да говори с жена си. на това се отговаря "oh, sir, i haven't met a single woman in Michigan that likes bugs yet. your wife is gonna love the service. i'm gona reserve you a slot and if your wife wakes up in the middle of the night and says, "honey, i want to live with the bugs, i love them", you can always call me and cancel the service. i mean, it's not а big deal, it's just pest control, right?" разсмя се и подписа.
разбира се тия номера минават на 1 от 50 или 100. не са ни тренирали какво да отговаряме, когато ни кажат "my husband just died and that's the last thing i wanna think of right now", или "i just had a surgery", или пък когато вратата ти отвори безцеремонен полугол инвалид, който няма и за какво да се церемони, ибаси.. първите дни старите хора направо ме съкрушаваха като ги видя едва да стават да ми отварят вратата. самотни и мизерни. и идеята, че това ни чака всички.. сега просто не чукам на къщи с табелки "grandkids spoiled here" и американско знаме.

поне един път на ден попадам и на добри хорица, които ме канят в къщите си и ме черпят с разни неща. вчера една румънка ми предложи да спя в тях за без пари и ми показа стаята на сина си. мадама от Jordan ми остави телефона си да й се обадя преди да се прибера за България да отидем заедно да пазаруваме подаръци за майка ми. щяла да ме заведе на някакво хищно място с евтини стоки. една американка, в която пих чай като чу, че живея с мормони, ме запрегръща и също си остави телефона в случай, че искам да поговоря с някой. нормален. мъжа, на който продадох първия си договор пък ми предложи работа в неговата фирма - след като съм имала ентусиазма да работя това, сигурно нямало да ми е зле да стоя в офис за 10-15$ на час...

все оферти, от които никога няма да се възползвам, но пък как ме стоплят след десетките затръшнати врати и разлаяни кучета..

chapter six work ethics

2007-06-08T20:13:00.000+03:00

приятелчета, бях лишена от компютър за малко, а и от време. не смея да кажа, че съм се оправила, да не се тръшна пак. не е истина колко суеверен става човек като завалят гадостите...

тия дни тук е забавно. имаме нов тренер, който продавал по 20 договора на ден. много е свеж и надъхва всички. освен това се закача с мен скришно, което си е истинско приключение, като се има предвид, че с другите въобще не си говоря. не защото аз не искам.

като казах "закачки" - "флиртове", днес на срещата се появи manager-а от другия офис - Detroit South (ние сме North). там са останалите international students и двама вече са уволнени. флиртували с клиенти на вратите и кучките се обадили във фирмата и искали да ги съдят. като реакция, освен уволненията, шефа на нашата компания е разпратил писма до всички офиси, в които се обяснява как да не се опитваме да целуваме клиентите. а да се получи писмо от шефа, както разбирам, никога не е било.. това е най-забавното нещо, което съм чувала от седмици..
мормоните вече се разкайват, че са ни наели. sweet!

quiz: защо мормоните винаги ходят по двама?

chapter five the saga continues

2007-06-03T02:42:00.000+03:00

явно наистина съм си повярвала миналата година, че да тръгна тая така. взела съм се на сериозно нещо.

след още два припадъка вчера (втория в ръцете на Sarah докато й отварях врата), на третия ден реших, че здравето ми е по-скъпо и накарах Cameron да ме заведе в болница.
за да се задвижи застраховката ми, трябва да се обадя на един номер, да пратя 5-6 факса, които тия тука да пратят до България и оттам да чакаме отговор. в събота следобед. познай. (даже писахме писмо "to whom it may concern, нов ред, my name is N.S. and i need to see a doctor because.. bla bla bla.) идеята е ако може да не я ползвам въобще тая застраховка.. другия прoблем, който открих по-късно, е че стартовата дата на полицата ми е 4-ти юни - след два дни.

два, пет.. не можех да се оставя до понеделник или вторник. след лутане в дълги студени коридори, обстoйна регистрация и също толкова студена чакалня, сестрата ми измери температурата - 39, 2. а си мислех, че съм по-добре.
имам налепи по гърлото.
докторката, мъничка азиатка, ме съжали, сигурно както вие сега. помоли някой да се грижи за мен, да ми готви супички и да ми дава плодове. майка ми да се телепортира.. (в момента съм сама, а тук има същото от предната седмица - cereal, snickers и макарони.) била съм дехидратирана, а аз постоянно се наливам с чайове, но изглежда изкарвам всичко през кожата и очите. даде ми рецепта, инструктира ме ако припадна пак да ме карат в спешното и ме прати да си ходя, но докато изляза, явно размислила и ме върна да ми вземат кръв от вената. един от кошмарите ми, най-малкото защото веничките на сгъвката ми никакви ги няма. нашите доктори са спецове и са успявали, но сега предизвиквах 70-годишна пооплешивяла сестра с ожулено на главата. Бог да я поживи, че се отказа и извика друг.
новата сестра, 20тина-30 години по-млада, ми продупчи ръката отгоре - опакото на дланта и смука, смука, смука.. почнаха да ми се привиждат и причуват неща, но знаех, че не бива да губя съзнание, така че почнах да дишам и мигам (мигането е ключово). е устоях тоя път.

айде стига толкова драми.
грижете се за себе си, щото наистина няма кой друг! аай

chapter four sichueishan kritikal indeed

2007-05-31T21:08:00.000+03:00

днес легнах болна. цялата горя и се подкарах на антибиотици. тъпото е, че оня ден тъпия Сameron беше болен и му дадох Оspamox и Fervex-ите си. познавам се и знаех, че ще ми потрябват, макар и не толкова скоро, но си викам "не мога да го оставя така. dо the right thing, girl или Jah ще те накаже".

кибича в тъпия myspace и губя пари с часове.

на всичкото от горе днес трябваше да се чуя с наш'те, а гледам да им звъня като съм в настроение, че иначе влизат във филми.

chapter three dealing with morons

2007-05-31T04:42:00.000+03:00

или мормони. все тая.
дам, всички, с които живея/работя са от Utah (дълго 'а' до носово). била съм в Utah за ден. искахме да пием бира, но всичко наоколо беше мормонски църкви. в единствената кръчма тип закусвалня, на маса до прозореца седеше дебела жена със счупен врат, мисля, с оная желязна конструкция от раменете и над главата. изпищяхме и избягахме. към Vegas. но това е друга история.

Cameron е лидер и шевче на група малоумници и едиствен той си има приятелка (момиченцето, с което живея). барабанист е в пънк банда, милия, called Better Life (уотдъфак?). представлява загубеняка от филмите, който се мисли за готин и е накарал още 5-6 човека да му повярват. той самият обича да натяква колко е готин. примерно когато съм работила час и 50 мин, а той ми пише 2 часа. не че е лош човек. никoй от тях не е лош и за каквото съм ги помолила, са го свършили. а аз съм в позицията да моля за разни неща.
приятелката му, Sarah, е русичко слънчево момиченце, с една година по-малкa от мен. малко е трудно да разбереш, че са гаджета, но те го твърдят и аз им вярвам. а и понякога Cameron казва пред всички "Sarah is awesome!" Sarah изглежда умничка, но още не сме провели свестен разговор. (разговори тук не се водят.) има малко татосче на рамото във формата на ония анти-спин, анти-рак-на-гърдата лентички. нейната била за някакъв вид склероза, от която майка и боледува и е в инвалидна количка full time. казва го със същия приповдигнат глас и изчерпваме темата. знам още, че кара сноуборд и това е всичко.

Cameron, имаме един native american, който прилича ужасно на the Simpsons, и един друг, който дойде да ни тренира - тримата са били мисионери. като онези стирилни, прясно подстригани типчета в бели ризки, които се размотават из Търново. в неделя отидох с тях на мормонска църква. с изследователска цел.

църквите са богати, както може да се предположи, с висок таван, пейки, подиум и добра акустика. на гърба на пейките има джобове с книжки с песни, които се пеят от всички във възхвала на бога. нещо като музикална пауза преди и след същинската част. а в същинската част посрещахме нови братя и сестри, предимно братя. пак така издокарани. моите хора и те бяха в ризи и вратовръзки и гелосани. ядохме по къшей козунак, който би трябвало да символизира хляба, символизиращ тялото на Jesus, и по епруветка вода, която би трябвало да символизира виното, символизиращо кръвта на Jesus.. последваха две речи. доста наивни и неубедителни според мен, но пък на всички други се харесаха. първо говори развълнувана женица, която обясняваше душевните си терзания и по някакви неведоми за мен пътища стигна до извода, че господ има и той много я обича. и тя го обича много.
мъжа след нея имаше повече ораторски талант и говори за еволюция, за галактики и звезди, но каза 2-3 неща, за които го намразих.
на връщане в колата се опитах да провокирам момчетата с разни въпроси и те доста добре ми обясниха как стоят нещата. в крайна сметка, оставам с убеждението, че ходят на църква без особена вътрешна мотивация, а просто защото всички в Utah ходят и така се прави. както е с много други неща. въобще не подозират за съществуването на някаква друга действителност и дори когато ме питат за дома, сякаш искат да им отговоря с една дума.

иначе Cameron всяка година пътува някъде. последно е бил на организирана екскурзия на Карибите. спрели са в Хаити, а той не разбрал че Haiti is subject to on-going political instability and criminal lawlessness. Looting, intermittent roadblocks set by armed gangs or by the police, and random violent crime including kidnapping, car-jacking, and assault, make all but essential travel tо Haiti а bad idea.

обзалагам се, че и аз за тях съм weird. пия чай божегосподи, обличам се странно и след работа предпочитам първо да се прибера вместо да гледам баскетбол и да си говорим за жени, които дават по телевизора и те никога няма да имат, за пари, които никога няма да имат, за филмите, които излизат следващата седмица и те ще гледат и пилешките крилца (които никога не са били част от пиле) с four different flavours, които ще ядат. освен това не смятам Bush за най-великия лидер на всички времена, но това не съм им го казвала.

до скоро си имах и един охажор. Rayan. с квадратна челюст и дълги руси мигли. гривничката на крака му беше единствения намек за индивидуалност. дойде ми на гости още първата вечер, обеща ми света и си тръгна. сега е или в Utah, или in jail. хванали го пиян да си вади ключовете от колата (дори не е бил вътре) и май ще откара месец.

толкова.
i don't speak english anymore,
i speak hate.

chapter two the job

2007-05-27T22:33:00.000+03:00

rabotata e mnogo stranna.. rabotq za nai-golqmata pest control company. coca-cola-ta sred pesticidite. trqbwa da hodq ot wrata na wrata da bezpokoq horata i da gi lyja. oshte s pristiganeto mi dadoha sales manual - knijka ot 50 stranici, koito obqsnqwat kakwo trqbwa da kazwam, kakwi frazi da izbqgwam, the body language.. wsqkakwi gluposti, koito ako prilagam w bg horata biha mi se izsmqli, no tuk rabotqt perfektno.
kakwo tochno prawq:
otiwam w kyshtata-ofis na manager-a mi, Cameron, kydeto wseki spodelq kakwi problemi sreshta, kakwo nai-chesto otgowarqt potencialnite klienti, za da se ottyrwat ot nas. razigrawame razlichni podhodi, i kolkoto za men wsichko towa e nelepo, za tqh e mnogo seriozna rabota. ednata ot stenite predstawlqwa ogromna karta na grada, na koqto otbelqzwame ulicite, prez koito sme minali. ima i dyska s imenata ni i sutrin Cameron ni postawq celite - kolko dogowora trqbwa da prodadem za denq. ako izpylnim celta obshto wsichki, poluchawame po 10$ na chowek za wecherq. w kraq na denq na dyskata estestweno se pishe koi kolko e prodal i na tozi ot nas s nai-mnogo dogowori, wsichki drujno zapochwame da se wyzhishtawame i da obsyjdame kolko e dobyr podhoda mu. chuwat se predimno dumichki kato "wow" i "awesome".
towa, koeto kazwam po 100-tina pyti na den e:
Hi, how are You?
Good.
My name is Nikolet. I'm with Terminix. *pokazwam im nadpisa wyrhu teniskata si* I don't know if You've heard what we are doing with Your neighbours the next a couple of days... *pauza i izpitatelen pogled* (te estestweno nishto ne znaqt, poneje nishto ne prawim) Didn't You guys get my flyers or something? *pauza* (wsichko trqbwa da stawa mnogo bawno i po wyzmojnost da goworq tiho, za da gi nakaram da izlqzat izzad wratite si). Well, real quick then *baaawno* - we've been getting some calls bacause of the ants and the spiders.. *pokazwam kartinki na bubolechki, zalepeni na papkata mi* The typical bugs that come out at this season.. And since my trucks are already gonna be here, i'm organizing a group rate for Your hood (we are saving from labour and gas..), so what You get is half off. *tuk chakam da me popitat 'how much is that?' ako kajat 'We are not interested' az gi pitam 'Have You used our service before?' i pochwam da obqsnqwam kakwo tochno prawim. (razbira se, nie nikakwi obajdaniq ne sme poluchawali i kamionite MI nqma da bydat w kwartala.. a towa 50% off e za wsichki, no...) sled kato sa mi izslushali wsichki gluposti kak prawim full inside and out, kak ne pryskame wytre, a prilagame edna mnogo specialna injekciq - minawame samo okolo wratite, prozorcite, puknatinite i kanalite, kak otwyn pryskame i sto hilqdi drugi podrobnosti, sqkash sym wijdalal nqkoga kakwa e pocedurata i znam za kakwo goworq.. ta sled wsichko towa bez da chakam otgowor pitam:* So, what time is good for You - morning or afternoon?
ne e li towa nai-nahalnoto neshto, koeto ste chuwali...
edno i syshto se razigrawa na wsqka wrata, sqkash za pryw pyt.
momenta sys sysedite e kliuchow. chesto pitat wsichki li go prawqt. ako weche razpolagam s ime na sysed, ili nai dobre s dogowor, gledam da go podhwyrlq - Mark down the street.. oglejdam dali imat paqjini ili mrawki i im gi pokazwam dokato goworim.

pyrwiq den rabotih samo 4 chasa. treniraha me i bqh postoqnno s nqkoi.
wchera sutrinta bqh s Cameron i naprawihme edna prodajba, koqto toi pisa na moe ime. sledobeda ostanah sama i prodadoh dogowor! myja dori mi predloji sled kato sym imala entusiazma da rabotq taq rabota, da otida w negowata firma da stoq w ofis i shtql da mi plashta 10-15 $, smqtai.
edno prekrasno semeistwo chernokoji pyk me pokaniha w doma si, no se okaza, che weche polzwat uslugite ni. uslugite na Terminix, dobre.
dnes e nedelq i ne bi trqbwalo da rabotq, no sutrinta izlqzoh za 2 chasa predi da zawali. ulicata beshe malka, s golemi kyshti kato w Desperate Housewifes. natyknah se na semeistwo ot Jordan. podpisahme dogowor, jenata me pokani wytre i pihme kafe s domashni sladki. razbrahme se predi da trygna da i se obadq da pazaruwame podaryci za maika mi. obeshtah i da pitam dali mogat da im naprawqt otstypka i mai uspqh da spazarq 40$ off s manager-a.
prosto sym w biznesa otwsqkyde.

tiq 2 dni az sym "awesome" i manager-a se gordee s men. obiknoweno horata ne uspqwali da prodadat prez pyrwata sedmica. opitwam se da im obqsnq, che stana na kysmet, poneje i trite semeistwa tykmo se nanasqha i prosto gi hwanah, no za tqh towa sa skills.
wsichko e tolkowa maloumno!

a sled prodajba se chuwstwam, sqkash sym izmamila dobri hora. wyobshte ne sym w mir sys sebe si s taq rabota. prawi mi se neshto po-blagorodno i neamerikansko.
dano wsichko se osmisli s pyrwiq mi paycheck, no ne wqrwam.

art by Yofka

chapter one the flight

2007-05-27T21:31:00.000+03:00

shte pisha taka. kato se pribera shte go oprawq.
dori i da ne me chetete, imam nujda da si razkaja. ne sym produmwala na bylgarski otkakto sym doshla, a goworq pochti prez cqloto wreme.

sama si naprawih poleta interesen. zabrawih da wzema rabotnata oferta, s koqto zaminawam i na koqto pishe adresa kydeto shte jiweq - informaciq neobhodima da wlqza w Shtatite. usetih se w London, kogato trqbwashe da se chekiram elektronno i mashinkata mi poiska adres. obmenih ewro za paundowe i pochnah da zwynq w bg, no na 24ti w ofisite nqma nikoi, gsm-ite izkliucheni.. krasota. wyrnah se pri mashinkata i pripotena prosto wpisah izmislen adres. (syshtoto naprawih i w dokumentite, koito razdawat w samoleta predi da kacne w usa.)
na letishteto w London imat genialnoto iziskwane "one item only" - demek ne mojesh da nosish poweche ot edna chanta. az bqh s ranichka i otdelno spalen chuwal, koito ne znam zashto si ostawih w rychniq bagaj (a winagi e dobre da si nosish spalen chuwal). predi da se usetq edna britanska lelka izwadi chuwala ot kalyfcheto i go omota okolo ranicata mi. "now that's one item". drug dqdka pyk se namesi "if they are that stupid, you are gonna have to act stupid too".
"U people R genious", i told them i weche kato klosharche prodyljih s procedurite. sboguwahme se s lelkata, pregryshtahme se i se celuwahme i wseki po pytq si.

dokato chakah na gate-a razpoznah tri bylgarcheta i otidoh da gi hranq s shokolad. bqha dobre oblecheni spored.. ne znam spored chii kriterii.. abe kato futbolistcheta bqha. hodqt na fitnes i goworqt za sebe si w uchtiwa forma - "az ne hodim po takiwa mesta", "az ne nosim druga teniska". wpechatlqwaha se ot horata izlegnali se po peikite (- malko s toq mantalitet, da ne se izlojim nqkyde).
anyways
prez 8-chasowiq polet pospah, pochetoh, izgledah 3 filma. poslednite dwa chasa bqha naj-ujasni. predstawqh si kak na granicata nabirat dannite mi, google maps wednaga izkachaka i mi syobshtawat "there is no such street in Detroit mam. can we take a look at you job offer", sled men stawa opashka, izwikwat me w nqkakwa staichka.. hahah
e, pusnaha me bez problem.
no pyk nikoi ne me chakashe otpred, kakto se bqhme razbrali. trqbwashe nqkoi si Cameron da se e iztypanchil s tabelka s moeto ime. pochnah pak da zwynq. cherni misli otnowo se prokaraha - kak shte si razpyna izstradaloto chuwalche na letishteto za prez noshtta. nakraq namerih nomera na Cameron i se okaza, che me e chakal na greshno mqsto.

missin' in action

2007-05-23T13:08:00.000+03:00

причислявам се към племето на backpack-ърите отново.
щастлива..
щото нямаше по-яко изпращане!

сбогом на домашния уют..
заменям го за ония моменти когато съм благодарна, че не съм у дома, на стола, пред компютъра.
дано само ги има в повече..

любов

и Jah да ни пази!

2in1

2007-05-19T01:47:00.000+03:00

не съм най-заклетия фен на Kid Koala, който познавам. чела/разглеждала съм негова книжка - трогателна любовна история между онова сладко роботче, записало песен, която не може да пласира, и едно момиченце с нейна си драма. живи изпълнения не бях гледала, но си бях тръгнала с очакванията. след този концерт, обаче, за мен DJ е титла. другите са пускачи.
клуба не мислех, че ще е толкова уютен. а може би многото познати го стоплиха. радвам се, че ви видях всички, особено като се има предвид, че ще е за последно близката половин година. (gf-то пак се издъни.)
благодарско на Дианска! - изумително колко много съобразителност е събрана в тоя малкия човек.
Росина Зомбито е винаги вълнуващо да се види, както и Въшката.. анимационен.
Erka беше прекрасна, Жоро си беше Жоро...
противно на това, което си мисли арх. Янчев, беше ми забавно да се засечем, както и с другите, които ме разпознаха от блога, и ме гледаха сякаш знаят някаква голяма тайна за мен. чувствайте се поздравени.
но преди всичко, искам да посветя този Оскар на един съмишленик, или съратник, както предпочита - Kirest a.k.a. Mr.Fish. за бижутата, ръчна изработка, за неподправеността, за кафето.

а сега, към Babylon...

на 24ти летя. за работата още няма да разказвам, да не ми се смеете.
за мястото... има много имена - Motor City, Motown (на легендарния лейбъл), Rock City, The D, D-town, Hockeytown, ... живота в Детройт не е от най-леките. носи си го в името - Detroit идва от френски и значи пролив (геогр.); труден; ограничен. след слънчева Калифорния, си избрах 11-тия по населеност в Щатите, но икономически доста по-надолу в класацията град.
историята и културата (за кой се сети първо? - eminem или j dilla) са не по-малко интересни. от колонизаторите първо нахлуват французите, които впоследствие се предават на англичаните. има толкова много черни, понеже през гражданската война the underground railroad минава оттам - мрежа от скрити маршрути, използвани от робите да бягат към Канада, където думичката "свобода" придобива реални измерения. между бели и черните останали в града напрежение има и през 60-те наш'те започват да се изселват в отделни квартали. кризата с бензина през 70-те създава предпоставки бизнеса да се ориентира към наркотиците с всички последствия от това. през 90-те се правят опити града да се съживи и днес мощно се наливат пари в downtown-а.
отивам и аз да напълня нечий джоб. не и моя.

on the road again

2007-05-13T16:24:00.000+03:00

Но тогава, в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като помрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрал след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"
Джек Керуак

Реших да отида до Пловдив след тежка предварителна сесия и седмици на самоизолация, за които не ми се говори. Онова тъпо задоволство след взет изпит отмина бързо, а след него дойде поканата от Ragga-та "хайди хайди хайди хайди"
"Едвам ме нави", както казваше един агент от Шопландия.
Предложих на Баджо да ме придружи, и без това отиваме в неговия край. Разбрахме се 10 часа да хващаме стопа. Баджо преди 12 не става, а и предната вечер се напил, после се сбил и главата на един скапаняк той разбил... (както е казал поета.)

Към 2 - 2 и нещо следобед, още преди да сме стигнали стопа, едно шофьорче ни махна и спря. Караше товарен микробус, бил футболен съдия, имаше 5-6 телефона на таблото и се занимаваше с още толкова неща. Първият типичен образ от поредицата. Образа на хитрягата. Скачахме от теми за общи познати, футбол, пари до китайския масаж с коса, който Баджо наскоро преживял, и на който шофьорчето искрено се възхити. Остави ни в Габрово, където едва третата кола ни качи.

Мъжа се държеше авторитетно и се притесняваше, че климатика отказва. Беше доктор, но също се занимаваше с няколко неща, все покрай медицината. Започнал като съдебен лекар, наскоро открил приемна в поликлиниката в Търново за консултация на инвалиди, където помагат на хората да упражнят правата си и да преборят бюрократичната машина. Помагал още и на циганите да съдят държавата по международни съдилища, занимавал се с трудова медицина, имал бизнес с нек'ви индийци (изглежда е мода сред бизнес средите). Всичко това ни разкри постепенно в процеса на разговор. След като се отпусна ни разправи за рок фестовете в Ловеч и как с неговите хора предната седмица се пускали с делта планер.
Наложи се да минем през Казанлък да вземем някакъв човек от автогарата. Човека се оказа поддържана мацка с големи орехови очи, компетентно носле и тих глас. Доктора ни представи: "Те са с мен. Стопаджии. Той е философ, а тя юрист." И така, кола интелектуалци продължихме заедно до разклона за Пловдив. С целия ми респект, докторчето беше лишено от всякаква артистичност, но пък явно беше ценител и се радваше на живота, доколкото липсата му на въображение позволява. Поблагодарихме им.

За нула време ни качиха, и то пак докторчета. Майни, стоматолози, плазмаджиии, толкова в шаблона, че не се отървах от чувството, че ги познавам. Имаха си всички екстри - причезчици, очилца, парфюма и party-поведението. Пуснаха ни Sobieski mix и под 130 не падаха. Знаеха се с мои приятели - стоматолози-хаусъри от Пловдив, но докато ги обсъдим вече бяхме в центъра.

Петък следобед в това слънце Пловдив изглежда оживен европейски град, където хората си носят новите дрехи. Направихме си няколко туристически снимки, хапнахме по пица и айде във клуба.

Отпред се запознах със Зародиш, човека, който мирише на светкавица Hilla и за моя огромна изненада видях emo stars. Освен млади emo-банди и други разни, на живо свириха и групата на Ragga-та - Пейчин Болт, към които той идеално ми се вписва.
Ако погото е за клошари, клошари имаше.
След концерта се качихме на едно от тепетата. Много хора. Непознати, разправящи се за познатите неща. Въобще красивият слънчев ден завърши със забавна топла вечер.
Прибрахме се с такси. Знаех, че Ragga-та живее в гетото и бях слушала истории за там. От терасата и той ми разказа още няколко. Позволи ми да го видя в квартала му, семейството му и как се държи сред приятели.
Проповядва...

На следващия ден, не че стопа не вървеше, но ние се забихме тъпо. Тръгнахме с един дядка към Троян, но нещо се изплашихме от многото път и слязохме след Карлово. След един час кибичене на слънце, прах и Sizzla, влязохме в града и хванахме влака. От умора вече бях почнала да се предавам, когато Баджо тръгна да ме зарибява по SP с живи изпълнения. Прилив на енергия, смях и много позитив се прибрах.

Sa-Ra

2007-05-05T09:45:00.000+03:00

представките avante-(garde) и abstract- ми стават любими що се касае до хип-хоп. не че Sa-Ra са точно хип-хоп. психеделичен соул, 80-тарски електроклаш с нео-соул, R&B,... те си го определят като "Afro-Magnetic Electronic Spiritualism".. американска му работа - обичат сериозни и красиво звучащи думички.
иначе критиките за The Hollywood Recordings не са от най-възторжените. парчета, на които пощурях са описани като "досадни", "невъзможни за слушане поради редица причини", "някои изглежда са замислени като женски, други просто не са им се получили". в по-ласкава критика им предричат, че едва ли ще се превърнат в най-успешните negroclash артисти, но поне ще отворят вратата за други.
дори и така да е, този албум е само да опипа почвата преди the Black Fuzz.
другото яко, е че не прилагат разни бизнес трикове и нямат намерение да издават на година по албум, при условие, че записват стотици песни. сега и по на Erykah тавата за лятото работят...
video

btw, намерих ги докато шпионирах из на Foxe плейлиста пак.

Sirens

2007-05-01T10:43:00.000+03:00

2k е новия 5k

2007-04-30T16:13:00.000+03:00

почва се...
това са събитията, които смятам да посетя този месец. вярно, че три от партитата ние си ги организираме, но нали това е идеята - да има къде да слушаме любимата си музика.
а Root Souljah не бива да се изпускат, нищо че няма да са в пълен състав.
ще се радвам да ви видя, сещате се..

календара е дело на soilstudio или creative Kirest department, който всеки месец представя по един бг графити артист. момче на месец май е dilom.

мерси Кирчо! Слънце

he is the first black astronaut to walk the bare moon

2007-04-22T18:13:00.001+03:00

забавен, но прави дискретни социални коментари и храни келешите, които си мислят, че притежават музиката само защото гащите им са изсулени.
"хип-хопа е ужасно популярен от една страна, а от друга въобще не е. моята музика винаги е била ужасно непопулярна и продължава да бъде такава." вече записва за пънк рок лейбъл.
"на този етап не мисля, че хип-хопът трябва да се маргинализира повече. хората трябва да ценят разнообразните форми."
за феновете си казва: "повече няма хора с раници. на последните ми три концерта нямаше никакви хопъри. вече идват само хипстъри. това е чудесно. не знаех, че музиката ми ще накара тези хора да изпълзят. докато хопърите са по-затворени, по-канализирани и поставят всичко в контекста на рапа и хип-хопа, хипстърите са предизвикателни. дори прекалено. трябва много добре да знаеш за какво говориш."

подвизава се с името Busdriver и се занимава с музика от толкова отдавна, че е срамота да ми попадне чак сега. ако, както казва, ободряващата параноя е новият модерен спорт, музиката ми се струва, че трябва да бъде абстрактен хип-хоп..

2007-04-22T12:25:00.000+03:00

"Здравословното състояние на Фидел е държавна тайна."
Здравословното състояние на Слави.. е национална трагедия. въпреки това няма как да не те жегне.

justice day

2007-04-16T14:08:00.000+03:00

"When a person places the proper value on freedom, there is nothing under the sun that he will not do to acquire that freedom. Whenever you hear a man saying he wants freedom, but in the next breath he is going to tell you what he won't do to get it, or what he doesn't believe in doing in order to get it, he doesn't believe in freedom. A man who believes in freedom will do anything under the sun to acquire . . . or preserve his freedom."

честит професионален празник на res и всички колеги!
пожеланията ми са за повече рационалност в мислите и действията. рационалност, на която сме длъжни в качеството си на юристи.
любов към хората (, на която сме длъжни като хора).
и мотивация! в борбата за свобода на словото, макар повечето от нас да няма какво да кажат; свободен достъп до информация, макар и малцина да се интересуват от неща извън себе си; за неприкосновеност на личните данни, макар и болшинството да се отказват от тях в името на илюзорна сигурност ...

2007-04-14T19:03:00.000+03:00

човек вижда своята греховност постепенно,
за да не се ужаси.

някои размисли върху..

2007-04-12T16:45:00.000+03:00

не съм лингвист, нито филолог. а за хип-хоп е трудно да се пише. американците може да защитават цели научни работи на тази тема, но на български загубите в превода лишават написаното от смисъл и автентичност. (приемам, дори моля, за всякакви препоръки как да се превеждат някои термини и дали да се превеждат изобщо, на български ли да се изписват или на латиница... като няма правила, сами да си ги измислим, а?) от друга страна, хип-хопът е извъннационално явление. дори в частност езика на хип-хопа още с възникването си е мултинационален - измислен от деца с различни етноси в бедните квартали на големите градове, за да се разбират. по-късно уличният език е пренесен в хип-хопа като култура, чрез рапа, за да могат днес последователите на хип-хопа от цял свят да се разбират, без значение кой е майчиния им език. (извинявайте за предисторията.)

езикът на хип-хопа е може би по-динамичен от всеки друг. той не се променя заради нечии прищявки, или за да звучи cooler, а защото културата го налага. с еволюцията на хип-хопа значението на дадени думи се променя и често по-удачно е, вместо познатите думи да се товарят със смисли, да се измислят нови.
ето пример:
преди даден изпълнител или група се определяше за underground по съдържанието на песните си, по посланието. днес да си underground значи просто още да не си подписал договор за голям лейбъл. няма значение за какво се бориш. това наложи едно ново разделение на хип-хопа не на комерс и underground, а на conscious и не-чак-толкова-conscious. мисля, че това, което прави Mos Def и покрай него (Common, E. Badu, T. Kweli,.. Outkast също) може да мине за пример за комерсиален и в същото време осъзнат хип-хоп.
в България underground и conscious все още се припокриват. затова партитата ни са толкова яки и неподправени. (партита, каквито вече не се случват в Щатите.) но и това е причината те да са посещавани от една затворена общност хора.

за едно друго разграничение...
сякаш, за да се предпазят от комерсиалния, безотговорен рап, много хора се обръщат към old school-a като твърдят, че в него намират всичко и новите само крадат. предпочитат да слушат оригинала, първоизточника.
това не е извинение.
първо, че хип-хопа е изграден на семплиране и кой от кой крал няма голямо значение. и второ, в основата на хип-хопа стои провокацията, а оттам и постоянното развитие и динамика. хип-хопа провокира да създаваш нещо от нищо, да даваш най-доброто от себе си. невежеството, на което някои се обричат, слушайки единствено old school противоречи на философията на хип-хопа.
KRSONE вижда МС-тата, драскачите, брейкарите като вътрешноградски репортери, които чрез своето изкуство осведомяват света какво се случва из техните квартали. ако е така, информацията трябва да се актуализира, нали?..
и още нещо.. посланията в new school-а не е задължително да са предоставени направо в текстовете. посланието може да се съдържа в креативността, уникалността и експериментаторството - във формата, чрез която е представена същността. и без това от векове посланията се повтарят. променят се изразните средства.

БГз

2007-04-01T11:14:00.000+03:00

заформи се чудесна събота вечер.

вземам Баджо от Картала и отиваме в сhinchillah-та. сhinchillah тук, сhinchillah там.. няма сhinchillah. в къщата му 5р изрязва плочки, опорочава дома с хаус музика и си урежда среща с травестит по моя телефон.. what the f... ?!
изпиваме по лимонада и слизаме.
в Мелон, с удоволстеие и съвсем не случайно, се натъкваме на Лисунгера. и сие. подава ми няколко диска с музика, от която се разтрепервам. извинява ми се за някакви безумни неща. вътрешно й благодаря милион пъти, а гласно не повече от два.

с "юююююююююююю" започва концерта. така и ще свърши.
за хората съм момичето с голямата коса. (странно как някои забелязват косата, а други кърпата.) пия огромна бира и мрънкам. иначе всички са много мили.

Царя и Симов ми викат "ай" и тръгвам с тях. плана е да ме продадат на Сандокан за хеш. приготвили са и ракла, в която да си ме прибере. само едно нещо не са съобразили - ами ако Сандокан не ме поиска? щели да го убедят и точка
дават ми за домашно 5nizza и се връщаме обратно.
изтървала съм едно парче загаза.

в мъничката, но добре уредена тоалетна се събираме с едно момиченце, едно много красиво и спретнато момченце, на което са разбили носа, а то недоумява как е станало, и един типаж от моето училище, с който си говоря за пръв път. докато чакаме, four completely strangers, тоя излиза, загася лампата и се намъква обратно при нас. казва нещо умно, което не мога да възпроизведа. разхилвам се.

появява се Калоян 187 - човек, който работи върху себе си, не води задължаващи разговори и не държи всеки път да му казват "наздраве" като кихне. прибираме се заедно.

от avant-hop към dirty rap

2007-03-26T22:03:00.000+03:00

сега е един от онези моменти, в които ми се ще да можех да се протегна някак виртуално и да ви избоча в плейърите YoYoYoYoYo на Spank Rock!, защото звучат сякаш дебели момичета правят балончета в гореща вана след дълга нощ, прекарана в Caesar's Palace, играейки си с п******** си. звучат сякаш рентгеновите Motorcycle Diaries се срещат с Talib Kweli на амфетамини. и ще ви разтърсят докато топките ви станат расисти (?!?) - техни думи..
това ще е първата утопична, мулти етническа, ъндъграунд, conscious booty-bass act група, която ще каним на партитата си след Революцията.

а за oldschool феновете ей т'ва:
"The only constant in life is change, so things we do now may seem way crazy to our old standards, but life is always changing. Don't ever hate yourself, but beable to be honest with yourself and actions, and beable to realize faults, and learn from them, or atleast put them in raps and exploit them son!!" - Jayson Musson

за Венци - YoYoYoYoYo е любимия албум на Tom Yorke за 2006.
за Chilko - били са на турне с M.I.A. и Beck.
за мен Big Dada и fabric (33тия го чакаме през април) са достатъчно красноречиви.

dirty rap rules!

търси се...

2007-03-24T14:25:00.000+02:00

Subtitle aka Giovanni Marks
1.how2beat the beat01
2.how2beat the beat02
3.analog gut
4.delete the elite
5.lost love stays lost
6.you won't see me
7.greatest hi$ 001
8.greatest hi$ 002
9.young dangerous heart
10.trunk bomb Aa

"той знае, че ще седите объркани след всяко негово парче, колкото и да се опитва да ви напътства. и наистина ви напътства, но чрез своята осъзната мъдрост на холивудски Уди Алън и неизвестността, предлагана от свитите юмруци на истинския Морфей, който обаче не ви оставя да си изберете кое хапче да вземете."

Subtitle@MySpace да се зарибите.
ако някой намери нещо, много моля, да праща!

CY

2007-03-20T18:10:00.000+02:00

в Corporate Youth явно са се събрали много сериозни хора, които заедно със сериозните си занимания, намират време "to produce a fair amount of, well, art". сайта какво да го коментирам.. - ще го видите.

поуката: артистите са ни много важни.
мнозинството от хората са принудени да работят, в добрия случай, пет дни в седмицата. искат времето ни, живота ни и ни плащат за това. превърнали сме се в една глобална работническа класа. а както знаем от опит, труда не облагородява. бачкането ни лишава от онези сетива, чрез които възприемаме разнообразието на живота. инвалиди.. добре че американската измишльотина "hard work" не може да просъществува в други части на света. нито по Балканите, нито на Пиринеите, ...
най-вероятно не е точно такава идеята на сайта. по-скоро аз съм предозирала с комунистически рап ;)

oще от работите на empress erka

и не излизайте, че много духа! 90км/ч

liberate my day

2007-03-19T01:36:00.000+02:00

иска ми се да ви разкажа за южноафриканския стил, който открих наскоро и цялата суб-култура около него, и за други разни удивителни неща по света. за това колко ме подтиска изпита по облигационно право и как прекалявам с кафето. колко страшна седмица се задава (в най-първия смисъл на думата "страшен") и всичко благодарение на липсата ми на самодисциплина. как съм раздвоена между това да правя неща против волята си и убеждението, че човек се разпознава в ежедневните постъпки, а нали се опитвам да бъда лоялна и да създавам впечатление за някаква стабилност... бих разказала, но формата ми се губи. а пък и ми е дотегнал начина, по който звуча.

южноафриканския стил се казва kwaito и не съм сигурна харесва ли ми.

debute

2007-03-11T18:08:00.000+02:00

беги тегли Mind Control на Stephen Marley. вече е в нета, въпреки че излиза на 20. 03. официално. благодарности на vonxx, че ми го прати! иначе щях да цикля на ония три парчета цял месец ;)р

D. $.

2007-03-08T23:04:00.000+02:00

за малко да не разбера, че т'ва съм аз.. работата е на D.$. - ирландската мацка, за която вече съм споменавала, и с която си пращаме картинки, музичка и филми по олдскул пощата. едни огромни шарени пликове фърчат до острова и обратно! яко...

празник на неконкретиката и естрогена

2007-03-08T07:38:00.000+02:00

аз лично си имам обяснение какво ни е сбъркано на жените. като всяка теория, и тази си има изключения, разбира се. респект за изключенията!

проблемът е, че винаги си мислим, че заслужаваме повече. няма значение правим ли нещо да го заслужим или благата ни идват наготово. един път това е насаждано от родителите, които искат най-доброто за нас, и втори път от мъжете, които искат да ни чукат. колкото повече са тези мъже, толкова по-арoгантни ставаме и може би по-нещастни, тъй като параноята, че някъде има нещо по-добро за нас се засилва. подозирам, че това е и причината с годините да се побъркваме преди мъжете и по-качествено от тях. не знам... така си мисля днес.

When i was a little child i dreamed to be a princess
when i tried to be this princess i dreamed to meet a prince
when i was this princess i dreamed to be a queen
when i was this princess i dreamed to meet a prince

Travelling from the north to the south, southern stories
South to the east.
East to the west
we all looking for the best

When i met this prince i dreamed to be a queen
when i tried to be this queen i dreamed to meet a king
When i was with this prince i dreamed to be a queen
When i was this queen i did not know what to do with this prince

Travelling from the south to the north, northern stories
North to the east
East to the west
we're all looking for the best

When i was this queen like society tell us to be
I reliezed that i was indeed i was empty inside
When i was this queen (?)
I relized that i wanna be...
I wanna be, i wanna be, i wanna be me

Travelling from the north to the south, southern stories
South to the east.
East to the west
we're all looking for the best

Travelling from the south to the north, northern stories
North to the east
East to the west
we're all looking for the best

Dont try to be somebody else
Dont try just be...

шперц

2007-03-04T13:26:00.000+02:00

цъкни на картинката за по-добър изглед.
има една порода уникални, изумителни хора. то дори не е порода, те са сами за себе си..

венецуелското ми приятелче Лео събра своя колежка от рекламната агенция, в която работят и любимият ми Шперц в този... проект, да го кажа.

murder was the case that they gave me

2007-03-02T13:38:00.000+02:00

днес приключи първата седмица от стажа ми в съда с може би най-интересното наказателно дело, което някога ще видя (най-малкото защото не с наказателно право ще продължа). имах голям късмет, но и благодарение на съобразителността, която проявих този път, успях да се намъкна в залата. и на такива неща понякога се радва човек...

случая е следният:
мъж убива жена си, докато по-малкият му брат гледа, после двамата я опаковат в чували и я заравят в двора до блока като в продължение на три години укриват убийството и ходят да тъпчат мястото да не би трупа да се изрови от дъждовете или от кучета.

инстанцията е въззивна; делото се гледа от съдия и двама съдебни заседатели, в присъствието на двамата адвокати на братята, един адвокат в качеството му на особен представител на малолетните деца и прокурор.

в съдебната зала вкарват подсъдимият и брат му. двамата са в различни затвори и подсъдимият няма право на свиждане, за да не може да влиза във връзка с брат си и да му влияе (малкият брат - съучастник всъщност е направил самопризнания). подсъдимият е придружаван от три прасета и е с белезници на ръцете и краката. съдията отказва тези на краката да бъдат свалени и подсъдимият откача. започва да крещи, че го тъпчат, как не ги е срам така да се отнасят с невинен човек... някак успява да си разкопчае белезниците на краката, а трите куки през това време се опитват да му сложат тези на ръцете. подсъдимият започва да крещи 'помощ' и влизат още ченгета. след няколко минути борба, го изкарват. това е процедура по чл. 267 НПК, до която почти никога не се прибягва, а именно когато подсъдимият или друг участник не спазва реда на съдебното заседание, председателят го предупреждава, че при повторно нарушение ще бъде отстранен от съдебната зала. ако продължава да нарушава реда, съдът може да го отстрани от съдебната зала за определено време. след като отстраненият се завърне, председателят му прочита съдебния протокол.

в отсъствие на подсъдимия разпитват свидетелите. пръв е бащата на жертвата. от показанията му става ясно, че жената е била принуждавана да спи и с двамата братя! факт, който е бил укриван от бащата. "ако знаех, мен щяхте да съдите днес." в същото време братята жестоко са ревнували жената от други мъже без всякакъв повод, нанасяли са и побои и прободни рани. на показанията на майката вече ми текнаха сълзите. за изчезването на дъщеря си хората разбрали от служител на социални грижи. отишли до дома, където живеели братята, дъщеря им и 4-те внучета и сварили адската мизерия. децата били посинени, мръсни и плачели от глад. когато попитали къде е майка им, подсъдимият извадил една бележка написана от жената, гласяща "напускам те заради друг, не ме търси, не си виновен ти, кажи на наш'те да не те безпокоят.." от шока от видяното в дома и обясненията на мъжа, родителите повярвали. най-малките деца били настанени в дом, а най-голямото, 7-годишно тогава, взели при себе си. оказало се, че то видяло убийството - как бащата ударил майката с пепелник в главата, а после я мушкал с нож в тялото, докато тя му се молила.. как мъжете взели чували, кирки и лопати и излязли.
разпитват брата и сестрата на жертвата, лелята, служителката от социални грижи, приятелка, както и друг затворник бил в една килия с подсъдимия. последният му разказал в подробности за убийството и го заплашил. заплашвал е още и свидетели, и прокурора,..

след 10-минутна почивка в залата отново вкарват подсъдимия като му съобщават какво е свършил съда в негово отсъствие, изчитат му се всички показания, а в последствие ще му бъде изпратен протокол от заседанието.

ред е на вещите лица. първи минават лекарите, извършили аутопсията на поразложилия се труп, после се изказва графолог за писмото, психолози и психиятри представят профила на подсъдимия.

правят се искания за изслушване на още свидетели. делото се отлага.

theSkank

2007-02-26T07:39:00.000+02:00

може и да съм била на по-яко парти, но в момента не мога да си спомня. тоя път и снимките не могат да дадат реална представа за джънгъла, който се получи.

dear marry

2007-02-22T10:27:00.001+02:00

обратното броене започна...
аз ей тей подгрявам.. загaза

и ей тей:
the foundation
el chinchillah

Amelie Poulain surfed my couch

2007-02-18T22:59:00.000+02:00

казва се Мелани и е от Париж. прекара у дома 4 дни, през които ми позволи да я опозная, а аз в замяна й позволих да опознае.. българската кухня - баница с боза, кисело мляко с козунах, халва, шопска салата с ракия, миш-маш, рибена чорба, паниран кашкавал, сирене по шопски, чушки с ориз, задушени картофи, загорка, болярка, столично-тъмно, шуменско... изконсумирахме всичко това за тези четири дни!
през останалото време преоткривахме града.
разказа ми за липсата на социална политика във Франция и колко обичат да усложняват всичко французите; за природата в Исландия и как вечер месните излизали с колите си, пиели и карали съвсем бавно и си привиквали някой от улицата да си лафят; колко трудно й е било с езика в Беларус и колко груби били всички; как Перу е по-благосклонен към чужденци, отколкото към своите хора; Бразилия и многото й лица; сравнително богатото Чили и мизерна Боливия, където била заседнала в едно село и пиян я замерял с динамит; за няколкото месеца сърфистки живот в Хаваи... пя ми и ми свири на юкулеле - "it sounds like vacation!"

happy valentine ?

2007-02-14T09:46:00.000+02:00

Now Eve and her husband are perverted in their judgment 'cause everything appeared to be the same.
They entertained suggestions,
'next time just use protection'.
Desiring to cover up their shame.
But much to their demise poor decision closed their eyes to the very antidote to their dilemma.
Burning in their lust, both of them adulterous, destroying the original agenda, praying to the sky in order to maintain a lie.
They exhausted every possible conclusion.
They can't even entertain the solution in a brain filled with vain information and pollution.

Hiding from the truth, he provided an excuse to explain away his desperate situation.

vision poetry

2007-02-08T12:10:00.000+02:00

I gotta find peace of mind, I gotta find peace of mind… He says it's impossible, but I know it's possible… He says it's impossible, but I know it's possible
He says there's no me without him
Please help me forget about him
He takes all my energy, trapped in my memory, constantly holding me, constantly holding me
I need to tell you all, all the pain he's caused, I need to tell you I'm, I'm undone because he led me away from love to be the victim of his web of confusing lies right there before my eyes. Now I see where I messed up, wanting me all dressed up. To be who he said I was, he had full control of me, thought I was free because, I did what he told me. What do I say now, now that he's gone, where do I stay now, now that he's gone. He says it's impossible, but I know it's possible
He says it's impossible without him, but I know it's possible to finally be in love and know the real meaning of a lasting relationship, not based on ownership

I trust every part of you, cause all that you say you do
You love me despite myself
Sometimes I, I fight myself
I just can't believe that you would have anything to do with someone so insecure, someone so immature
Oh you inspire me to be the higher me
You make my desire pure, you make my desire pure
Just tell me what to say
I can't find the words to say
Please don't be mad with me, I have no identity
All that I've known is gone, all I was building on
I wanna walk with you
How do I talk to you?

Touch my mouth with your hands. Touch my mouth with your hands… I wanna understand the meaning of your embrace
I know now I have to face the temptations of my past
Please don't let me disgrace
Will my devotion last now that I know the truth, now that there's no excuse
Keeping me from your love, what was I thinking of? Holding me from your love, what was I thinking of?

You are my peace of mind, that old me is left behind
You are my peace of mind, that old me is left behind
He says it's impossible, but I know it's possible
He says it's improbable, but I know it's tangible
He says it's not grabbable, but I know it's haveable
'Cause anything's possible… oh anything's possible…

Please come free my mind, please come be my mind
Can you see my mind? Won't you come free my mind? Oh I know it's possible… anything, anything, anything, anything, anything ya, anything, anything, anything, anything, ya, anything anything, anything, anything, anything ya,… Oh free, free, free, free your mind… free, free your mind… free, free, free your mind… free, free, free, free, your mind… Oh it's so possible… Oh it's so possible… I'm telling you its possible… I'm telling you it's possible… free, free, free, free, free, free, get free now… free, free, free, free free, free…

the artists: Leo and Lauryn