Everybody's Grandmother, The Queen Mother

I remember that fateful day;
'Twas around tea-time the Queen Mum distinctly went dead,
".tremendously moved.." the journalists, politicians and other rented talking head commentators weeping gravitas TV tears said,
and pronounced with biblical soma-revelation precision the amazing universal truth:
The Queen Mother in a very real way was everybody's grandmother,
Everbody's grandmother!
Fucking hell, sorry to swear, but that was news to me:
I was shocked, I never bloody well knew that!
To think that the Queen Mother was everybody's grandmother -
nobody bothered telling me.
Did she also help England win the World Cup in whenever it was
(or did she then play for Germany?)
Was she also the first man on the moon
or at least the first grand mother on the moon
or maybe the first Queen Mother on the moon?
Everybody's Grandmother went to the moon
Crickey, I wondered, are there any other secrets to discover
about the Queen Mother who was apparently
in a very real way everybody's grandmother?

Well, I phoned a friend
'Cos I had one then,
(That's before all this mess that I'm now in).
Shaking, I questioned, probed:
"Did you know that the Queen Mother was everybody's grandmother,
James Whittaker said so on the news,
Was she like a holy cosmic telepathic grandmother like in Dune Messiah:
The Ben Gesserit or whatever they were called,
Or was it more of a secret granny hive like scary clone drone reproduction
scenario like in Alien 2?
And if the Queen Mum was our real gran, then, then,
Who the hell were all those other old women all over the world who acted as all our grans?

Were they impostors?
Were they lobsters?"

"You shouldn't have asked mate.."
The phone line cut dead,
Then the lights in my flat blinked out,
Silhouetted masked old women were running outside past my window,
God. I prayed.
I was surrounded, no out way,
Then the front door got blasted,
It shattered and blew in,
Torches, tournequets, catheter bags and knitting needles danced before my eyes,
They smelled of boiled cabbage cheese, crack house nanny rice pudding
and too many right wing meetings.
I was injected,
I think I was probably molested,
I woke up in a spaceship,
Strapped in a Stairmaster,
And suspended upside down,
Ten thousand granny voices cackled below me a terrifying sheep on helium zero tolerance surround-sound:
"So you cracked open our code:
We are a grand mother
We are a Queen Mother,
Resistance is futile.
We are the holy suicide martyr grannies,
We'll be rewarded in the granny afterlife
Full of bingo and sweet sherry,
We're gonna take over the earth
And bring back hanging for everything.
Cliff Richard will be anointed as our King of Kings,
Cliff Richard will be our Jesus
'Cos Jesus couldn't sing,
And never sang songs about Jesus the way that Cliff did.

She Killed Bin Laden, she isn't dead,
She's waiting in a cave,
And when we accept the signal
We're on our way,
Don't try to save your species:
We are a grand mother,
We are the Queen Mother,
Resistance is futile."

So that's why I'm stuck here,
The grannies are on their way
I hope you can hear me,
Is anybody there?

революция

обожавам ученически филми, особено ако го има елемента на бунт или поне протест. наскоро попаднах по TCM на един такъв - много вдъхновяващ. та спомних си как ме трещяха хормоните докато бях в гимназията и колко енергия имах. приятелка пази мейли от този период и ми понапраща. като че ли съм била по-качествен човек. тогава е бил моментът ми за велики дела!
гледам френските студенти и завиждам. винаги ми се е искало да съм част от движение, в което вярвам, да направя революция. оглеждам се. търся колектив, към който да се присъединя.
да се върна на студентите във Франция. вдигнали са се срещу закон, който е нищо в сравнение с глупостите, които се приемат тук. евала на списание 1 и Промена, че се опитаха и надявам се продължават да правят нещо. за други абсурдни промени в НК само се спомена в някои предавания. толкова.
по новините онзи ден даваха учредяване на екологична партия (не се сещам за името). влече ме, но като видях налудничавите погледи на учредителите, се отвратих.
RIDICULOUS

е, аз знам как да задоволя потребността си да съм част от нещо голямо - ще отида на мач на Левски. и по-добре да бием.

Revolution, like impatriotion, must first take place in the mind and heart, when you revolutionize, you have a revolutionary way of thinking, believe it or not, selflessness is revolutionary, because it’s the hardest and most challenging thing to be, to be a person who considers righteousness over oneself, that’s revolutionary, when we see these revolutionaries manifesting themselves throughout history, they were able to prioritize what needed to be done over what benefited them first and foremost.

And not that it didn’t benefit them, but it benefitted a higher portion of themselves as opposed to their limited flesh experience, and they saw the importance and the value in sowing to the spiritual part of man, to the eternal part of man, as opposed to the temporary part of man.

-Lauryn Hill

rakia

всеки има по една такава история. вече и ние си имаме.
на 3-тата сутрин на Банско станахме рано и в добро настроение, надъхани за сериозно каране - като за последно. прехвърчаше мокър сняг и от лифта почти не се виждаха следи от скиори и "бордаджии". на седалката до нас се намърда едно момче. разговорихме се. бил сноуборд-инструктор и мислел малко да покара преди първия си урок. викаме си "ей тоя ще ни светне за готските места тука". обещаващо!
- ако сте гледали снежния жокер на списание 1, има една история за Банско. ей в тая гора ще ви заведа. малко хора я знаят и не е отъпкано. там се губят най-много. с едни норвежци се сцепихме от каране оня ден.
последвахме го. в началото беше фън - опитвахме се да сърфираме в пудрата, падахме и се въргаляхме в дълбокия сняг, откопавахме се и продължавахме. от един момент нататък трябваше да изтеглим наляво към пистите, само че беше толкова стръмно, че не можах да спра да свличам. озовах се в ниското и за малко да цопна в една рекичка. нямах идея как да се кача обратно. инструктора тръгна към мен свличайки немалко количество сняг.
- на това се вика лавина. ха-ха!
показа ми как се процедира в такива условия - забиваш дъската над себе си и се набираш нагоре. ако снега е мек и потъваш, с желязно търпение си оформяш стъпълца и така лека полека...
- трябва да минем този улей и след ония дървета е пистата.
в улея е страшно!, разбирай лавиноопасно. по новините бяха казали много да се внимава. майка ми ме беше предупредила и дори вечерта ми писа sms-и. "ще тръгнеш да се доказваш с момчетата да карате извън пистите.. един път се случва белята.. секунда невнимание, цял живот мъртъв..". минахме улея, минахме и дърветата, а писта не се виждаше. викам му: "давай човек! стана обяд, напече, ще се смъкне тоз сняг и тука ще си останем.."
- топло ни е щото катерим. иначе си е студено. снега отдолу е твърд. ти не го мисли - те всеки ден разправят за лавини...
някъде много надълбоко снега може и да е твърд, но аз като стъпех, потъвах до чатала. anyway, минахме втори улей и втора поредица дървета. после трети. като се погледнех отстрани не можех да повярвам, че това действително съм аз и съм попаднала в подобна ситуация. катерих се по няма-такъв-отвес, пълзях, пропадах, залавях се за борчета... в продължение на 4 часа буквално се борех за живота си. инструкторчето, което е и планински водач, представете си, нямаше въже, разполагаше с радиостанция без обхват и телефон без кредит! шибан оптимист!
- мислех, че сме зад оня улей. ако знаех, че сме толкова надалеч, щяхме да пуснем до Дамяница и да повървим. сега щяхме да сме на кабинките.
мразех го. на моменти го изпреварвах и му проправях път, като се изморях го пусках напред и го подпирах...
- споко - ще ви изведа живи и здрави.
признавам му, удържа си на думата - каза, че ще покаже къде се губят сноубордистите и ни показа; каза, че ще ни изведе от гората и ни изведе (след 4 часа!!!).
щом излязохме на пистата каза:
- малееее, минахме 3 лавиноопасни участъка. аз не ти казах да не те спичам. само мога да ви благодаря, че споделихте приключението с мен. трябва да тръгвам, наистина.
и отпраши.

това не е йога

като че ли за пръв път е 8ми март

в китното ни градче днес се чувстваше особена вибрация във въздуха. жените бяха щастливи, мъжете грижовни. като че ли за пръв път в съзнателния ми живот усетих духа на този иначе толкова симпатичен празник. дори семейната вечеря се оказа приятна и което е още по-странно - майка ми хареса подаръка си! нямаше как да не се запитам "ами ако това продължи вечно?!..." ;)

алтернатива

в момента домашното насилие е сведено до минимум. причината е, че рано сутрин напускам дома-крепост, за да водя 10ки малки битки в цивилния живот. става все по-трудно и все по-интересно.

i am a soldier

"Handsome Boy Modeling School is all about the image, not about the music." - MF Doom
а за мен - MTVпоколението, image is everything...
все пак MF Doom и Danger Mouse си знаят работата!

Mystery of Iniquity

Y'all can't handle the truth in a courtroom of lies
Perjures the jurors witnesses spies
Crooked lawyers false indictments publicized
It's entertainment the arraignments the subpoenas
High profile gladiators in blood thirsty arenas
Enter the dragon black robe crooked balance
Souls bought and sold and paroled for 30 talents
Court reporter catch the circus on a paper
File it in the system
Not acknowledged by the Maker
Swearing by the Bible
Blatantly blasphemous
Publicly perpetrating that in God we trust
Cross examined by a master manipulator the faster intimidator
Receiving the judge's favor
Deceiving sabers
Doing injury to their neighbors
For status, gratis, apparatus & legal waivers
See the bailiff representing security
Holding the Word of God soliciting perjury
The prosecution, political prostitution
The more money you pay, the further away solution
Legal actors, babylon's benefactors
Masquerading as the agency for the client
Hypocritical giants, morally non compliant
Orally armed to do bodily harm
Polluted recruited & suited judicial charm
And the defense isn't making any sense
Faking the confidence of escaping the consequence
Now the defendant is dependent on a system
Totally void of judgement