пътепис

30. 12. 2005 г. бавно, но както ще се окаже по-късно, славно, потеглихме от Търново за Чепеларе. минахме през Пловдив, откъдето ни ескортираха до къщичката, в която Новата година се случи. снегът в цялото Чепеларе би стигнал за един снежен човек. трагедия! погостувахме на печалните габровци, които чакаха да завали от дни и сякаш напук на времето се множаха с минути.. пънкът може и да е позамрял, но хипарията - никога! имаше и феномени, които не познавах дотогава. дами и господа, представям ви Камен.

31. 12. 2005 г. Пампорово. Л Е Д ! не стига че трябваше да свличам червена писта по гъз, ами и се намери един дърт извратеняк с камера, който да запише унижението ми. развиках се, а мръсника взе да се прави на ударен.
през това време Нова година посрещаха в Япония, Магадан,...

привечер заприиждаха още приятели. пазаруваха се торби с храни и алкохол, които никой не опита, виха се баници, писаха се късмети, строихме пирамиди с телата си, изслушахме речта на най-безумно изглеждащия президент, който сме имали след Желю Желев, пихме шампанско. Честита 2006! дано е поне толкова добра, колкото 2005!

имаше и хазартен елемент с късметите. който изтегли "смърт", всички останали му дават по 10 лв., а той трябва да ги даде за някаква благотворителност. "късметлийката" се оказа Дианска (най-отгоре е на снимката).
Вальо изтегли "кокоши трън" и го утешихме с по левче.

01. 01. 2006 г. след тежко ставане и дълги консултации, взехме най-правилното решение от дни - Банско. за приблизателно 2 часа и след хиляди пренареждания успяхме да се натъпчем в едно нещастно опелче и най-малкото джипче на света 9 парцала, 6 дъски,... торба картофи, марули (?!?)..

като банските кръчми няма никъде, заклевам се. жалко само, че не можахме да снимаме циганския оркестър, който обикаляше масите. все пак 5 лева са си 5 лева!

02. 01. 2006 г. озовах се на най-приказното място - Безбог. казаха ни, че пудрата е дълбока колкото звездното небе, а виното е с вкус на горски плодове. така си беше! нямаше как - трябваше да останем поне още ден. спахме в хижата, където домакините бяха толкова пияни, че чак ги мързеше да гледат. буквално. за малко да не ни дадат да ядем, не ни пуснаха топла водада се изкъпем,.. ми да - к'во ше се превземаме!

03. 01. 2006 г. събудих се в облаците...
не мога да опиша какво е да се пуснеш по девствения сняг в гората.. дори и да звучи пресилено, ще кажа, че живота ми се осмисли откакто започнах да карам сноуборд. вече не се чудя кога за последно съм се забавлявала.

не съм искала разрешение да поствам снимките. ако някой има възражения, нека се саморазправя. от баницата ми се паднаха "u r going home in a fucking ambulance", "нокаут" и най-отвратителното - "страх", така че едва ли ще е трудно...