rocka2rocka raver2raver

УА ааааабрагрр ихуууу юЮюююю бряп ПаПаПа
след 2 седмици в Банско (като малко аристократче) се върнах друг човек - по-готин, зареден. 90% от времето да мине в истеричен смях, трябва да има магия няк'ва. или просто Сноуборд или Пролет. определено хората говорят повече като се стопли. a Банско изкарва дивака в мен. минах отвсякъде period голямото каране! пусках с търновското крю, с габровското крю, със софийски крюта, солово. на рап, електро, техно, още рап. после всички заучени фрази хвърлях по англоговорящите. даже Тодорка качихме по оня зъл отвес (краката ми ей тей правеха), за да пуснем фрирайда. между другото, едно Огняново, в попърс замъгление на DJ Food и обратно. като мръсни прота, сами си правихме дъските - цикличка, кант, база, пак цикличка, вакса, цикла, тефлоново покритие по избор, шлус. вечерите завършвахме било с уиски, Бейлис, джин, но задълже константата the Simpsons.

с летящ старт в Търново, на най-бесния сбор откакто се помня. поканена бях на откриването на новия гъзарски клуб в града с коктейл, освещаване от поп, приятели. bling bling хора, придошли с bling bang колите си. танци-манци, мацки-мм...мацки. светските партита са новото ми хоби, ей. продавам душата си.

за да възстановим баланса отидохме в доброто старо DejaVu, където Shamanez ни продуха мозъците с лекота, която може да дойде единствено с умение. за пръв път от 7 години. УЛТРАВИОЛЕНЦИЯ!!! продажната ми душа се върна в тялото и го напусна пак. друсахме се с музикална дрога до 6 сутринта в един общ вайб. като по партитата, които помня... от мойто време.

снимки:
Банско;
Деколте;
The Mighty Bash

ps: а да кажа ли, че най-русата мацка на света се снима с Венци. със слушалки, без слушалки ;)))))

artwork: eyeport, photoshop_addict28

wanted

who kidnapped Winter?!?

размислите на една нинджа

"скоро ще направя 21 години. не си мия редовно косата и имам затруднения в общуването с момичета. нямам пари. ходил съм 3 пъти на банско, 4 пъти на пампорово и 2 пъти на витоша. бачкал съм цяло лято да си купя дъска. на 18 години се напих за пръв път и от тогава не съм спирал да пия. не пуша цигари щото брат ми като малък ме спукваше от бой заради това и ме беше страх... и затова съм му много благодарен. не пуша наркотици щото нямам повтарящи се мозачни клетки в главата. и не ми пука"

правописът на автора е автентичен.

NNJ

купих си нови обувки за сноуборд - 32.
как да им се изкефя като дори в скейтърските магазини е някак тегаво - сняг няма! разтъпквам си аз ботушките вкъщи и чакам да завали. всеки се е спретнал, пазарува, коли и каравани се стягат. даже зимни гуми сложих и вече се спукаха.

please show some love for the rabbits - тази година сефтето ще направят братовчедите Мошеви, МиленJah a.k.a Селяци, Никсъна от клана 187, дай боже и Гани да я качим... изобщо търновския клуб се разраства! треперете Нинджи ;РррРр

Метъла пък тука ме зарибява по филми на Burton от 86-та. първите сноубордисти направо. гледам и се мая... по ентусиазъм могат да се мерят единствено с габровците. който е изтървал първия филм и не вярва, веднага да си намери втория - white trash. ей тей се прай - без и една камера като хората, бюджет точно 0 лв. и 00 ст. и огромна любов към спорта. no budget films няма кой да ги спре, само сняг да има. и рап.

here is the bonus:

третата част, human hater, в кината от догодина.

всеки има по една такава история. вече и ние си имаме.
на 3-тата сутрин на Банско станахме рано и в добро настроение, надъхани за сериозно каране - като за последно. прехвърчаше мокър сняг и от лифта почти не се виждаха следи от скиори и "бордаджии". на седалката до нас се намърда едно момче. разговорихме се. бил сноуборд-инструктор и мислел малко да покара преди първия си урок. викаме си "ей тоя ще ни светне за готските места тука". обещаващо!
- ако сте гледали снежния жокер на списание 1, има една история за Банско. ей в тая гора ще ви заведа. малко хора я знаят и не е отъпкано. там се губят най-много. с едни норвежци се сцепихме от каране оня ден.
последвахме го. в началото беше фън - опитвахме се да сърфираме в пудрата, падахме и се въргаляхме в дълбокия сняг, откопавахме се и продължавахме. от един момент нататък трябваше да изтеглим наляво към пистите, само че беше толкова стръмно, че не можах да спра да свличам. озовах се в ниското и за малко да цопна в една рекичка. нямах идея как да се кача обратно. инструктора тръгна към мен свличайки немалко количество сняг.
- на това се вика лавина. ха-ха!
показа ми как се процедира в такива условия - забиваш дъската над себе си и се набираш нагоре. ако снега е мек и потъваш, с желязно търпение си оформяш стъпълца и така лека полека...
- трябва да минем този улей и след ония дървета е пистата.
в улея е страшно!, разбирай лавиноопасно. по новините бяха казали много да се внимава. майка ми ме беше предупредила и дори вечерта ми писа sms-и. "ще тръгнеш да се доказваш с момчетата да карате извън пистите.. един път се случва белята.. секунда невнимание, цял живот мъртъв..". минахме улея, минахме и дърветата, а писта не се виждаше. викам му: "давай човек! стана обяд, напече, ще се смъкне тоз сняг и тука ще си останем.."
- топло ни е щото катерим. иначе си е студено. снега отдолу е твърд. ти не го мисли - те всеки ден разправят за лавини...
някъде много надълбоко снега може и да е твърд, но аз като стъпех, потъвах до чатала. anyway, минахме втори улей и втора поредица дървета. после трети. като се погледнех отстрани не можех да повярвам, че това действително съм аз и съм попаднала в подобна ситуация. катерих се по няма-такъв-отвес, пълзях, пропадах, залавях се за борчета... в продължение на 4 часа буквално се борех за живота си. инструкторчето, което е и планински водач, представете си, нямаше въже, разполагаше с радиостанция без обхват и телефон без кредит! шибан оптимист!
- мислех, че сме зад оня улей. ако знаех, че сме толкова надалеч, щяхме да пуснем до Дамяница и да повървим. сега щяхме да сме на кабинките.
мразех го. на моменти го изпреварвах и му проправях път, като се изморях го пусках напред и го подпирах...
- споко - ще ви изведа живи и здрави.
признавам му, удържа си на думата - каза, че ще покаже къде се губят сноубордистите и ни показа; каза, че ще ни изведе от гората и ни изведе (след 4 часа!!!).
щом излязохме на пистата каза:
- малееее, минахме 3 лавиноопасни участъка. аз не ти казах да не те спичам. само мога да ви благодаря, че споделихте приключението с мен. трябва да тръгвам, наистина.
и отпраши.

мразим злото

всичко започна когато попаднах на този флаер. гладна за реге, рага и лайфове, трябваше да измисля хищен план, за да отида. (в Пловдив не познавам никой, при който мога да отседна.) в крайна сметка процедирах както обикновено - пуснах мълвата и оставих нещата да се случват. отзоваха се 2ма от любимите ми трип-партньори. съчетахме концерта с каране, а за целта най-подходящ се оказа варианта да се върнем в Чепеларе. тръгнахме на 23. 02. вечерта, точно когато започваше срещата Левски-Артмедия. коментаторите от радио Гонг имаха доста добри попадения и това заедно с еуфорията от победата направиха пътуването... абе готино си беше! сравнимо единствено с полуфиналите на Евровизия...

следващите 3 дни ставахме в 8, в 9, 30 бяхме на пистите в Пампорово, и добре че за разлика от нас, хората с лифтовете са благоразумни и свършваха работа в 16, 30. през деня карах, а през нощта сънувах, че карам. последния ден на последното спускане изобщо не можех да владея краката си. изхвърчах, забих се в една ледена буца и осуках коляно. не е страшно - слагам му лед. важен е урока...
като че ли най-силен катализатор на емоции бяха скиорите. не, не ги мразя. просто предпочитам да не са наоколо. предпочитам да не ме ръгат със щеки, да не ми тъпчат борда, докато се врат като овце за лифта, да не се разпростират по цялата ширина на пистата, особено когато е равно и ми убиват инерцията. добре де - и ние "бутнахме" един нещастен скиор тъкмо докато се качваше на лифта до нас. беше непредумишлено, но не и без да искаме. посмяхме се хубаво :) все пак лайт-мотив на трипа ни бе "мразим злото".
26. 02. 2006 г. Пловдив се оказа крайно негостоприемен - студено, влажно и пълно с лъжци. след часове лутане намерихме Петното. понапихме звездата и за малко да провалим партито ;)) а там програмата беше пълна. озовахме се в клип на Saen Paul - много хора, топли цветове, нисък таван, запалки, тарамбуки,... на второто или третото парче от лайфа стана мелето. музиката спря, но хората с тарамбуките продължиха. i wish u could feel the vibes..
за капак открих и рода там. по-точно те ме откриха. имам най-готските четвърти братовчеди на света! - слънцата Мошеви :)в 6 сутринта си бях в леглото.

заминавам...

мамо, като си дойда ще се обадя да не се притесняваш!

пътепис

30. 12. 2005 г. бавно, но както ще се окаже по-късно, славно, потеглихме от Търново за Чепеларе. минахме през Пловдив, откъдето ни ескортираха до къщичката, в която Новата година се случи. снегът в цялото Чепеларе би стигнал за един снежен човек. трагедия! погостувахме на печалните габровци, които чакаха да завали от дни и сякаш напук на времето се множаха с минути.. пънкът може и да е позамрял, но хипарията - никога! имаше и феномени, които не познавах дотогава. дами и господа, представям ви Камен.

31. 12. 2005 г. Пампорово. Л Е Д ! не стига че трябваше да свличам червена писта по гъз, ами и се намери един дърт извратеняк с камера, който да запише унижението ми. развиках се, а мръсника взе да се прави на ударен.
през това време Нова година посрещаха в Япония, Магадан,...

привечер заприиждаха още приятели. пазаруваха се торби с храни и алкохол, които никой не опита, виха се баници, писаха се късмети, строихме пирамиди с телата си, изслушахме речта на най-безумно изглеждащия президент, който сме имали след Желю Желев, пихме шампанско. Честита 2006! дано е поне толкова добра, колкото 2005!

имаше и хазартен елемент с късметите. който изтегли "смърт", всички останали му дават по 10 лв., а той трябва да ги даде за някаква благотворителност. "късметлийката" се оказа Дианска (най-отгоре е на снимката).
Вальо изтегли "кокоши трън" и го утешихме с по левче.

01. 01. 2006 г. след тежко ставане и дълги консултации, взехме най-правилното решение от дни - Банско. за приблизателно 2 часа и след хиляди пренареждания успяхме да се натъпчем в едно нещастно опелче и най-малкото джипче на света 9 парцала, 6 дъски,... торба картофи, марули (?!?)..

като банските кръчми няма никъде, заклевам се. жалко само, че не можахме да снимаме циганския оркестър, който обикаляше масите. все пак 5 лева са си 5 лева!

02. 01. 2006 г. озовах се на най-приказното място - Безбог. казаха ни, че пудрата е дълбока колкото звездното небе, а виното е с вкус на горски плодове. така си беше! нямаше как - трябваше да останем поне още ден. спахме в хижата, където домакините бяха толкова пияни, че чак ги мързеше да гледат. буквално. за малко да не ни дадат да ядем, не ни пуснаха топла водада се изкъпем,.. ми да - к'во ше се превземаме!

03. 01. 2006 г. събудих се в облаците...
не мога да опиша какво е да се пуснеш по девствения сняг в гората.. дори и да звучи пресилено, ще кажа, че живота ми се осмисли откакто започнах да карам сноуборд. вече не се чудя кога за последно съм се забавлявала.

не съм искала разрешение да поствам снимките. ако някой има възражения, нека се саморазправя. от баницата ми се паднаха "u r going home in a fucking ambulance", "нокаут" и най-отвратителното - "страх", така че едва ли ще е трудно...

дъските са наточени
обувките - разтъпкани
автоматите - на градус
всички са в тихо очакване

и навън вали ли вали...
трупа!

има и страх -
стахът, че съм забравила,
че няма да се кача на шибния влек,
че коляното или глезена ще се обадят


скоро...

Parachutes

обичам екстремните спортове!
не защото са провокация и изследваш границите си. не е и заради моментното усещане и целия приток на адреналин.. (е, и това го обичам, няма как..)

радват ме най-много хората.
явно освен процесите в мозъка, а оттам и в цялото тяло, стават и други по-трайни промени. сякаш сърцата стават по-големи. не случайно лош човек в планината няма.

за планината е вярно и друго - когато и да седнеш да пиеш, все ще е късно, все някой ще е почнал преди теб. аналогично е със snowboard-истите и пушенето.
дават го да вали идните дни - дерзайте! :)

любопитен факт: парашути си е представял и дори е скицирал любимият ми от всички гении - Леонардо