poster

когато растях исках да бъда момичето от плаката. всеки ден се обличах като нея - в бяла памучна риза, с червено шалче около врата и коса сплетена по същия начин. харесваше ми, че е заобиколена от революционери-мъченици, които бях възпитана да боготворя още от забавачницата. момичето най-вдясно е Liu Hu-Ian. главата й била отрязана от Националистите, тъй като не пожелала да се откаже от вярата си в Комунизма. войникът над нея е Huang Ji-guang. той спрял с гърдите си изстрел от американска картечница във войната с Корея. до него е Dong Chun-rui, който взривил вражески мост и загинал. войникът от най-лявата страна е Cai Yong-xiang - прегазен от влак, докато спасява други. книгата, която момичето държи в ръцете си е "Историята на Lei Feng" - войник, герой, мъченик.

страстта ми към плакатите започна когато бях на осем. един ден донесох от училище плакат на Мао. въпреки че не знаех, че Културната революция е започнала, аз станах нейн участник - махнах от стената картината на майка ми "Мир и щастие", на която деца играят в езерце с лилии, и я замених с плаката на Мао. мама не беше доволна, но се опита да скрие разочарованието си. помня, че си мислех: как може да не се радва, че Мао ще ни гледа, докато се храним! плакатът имаше огромно влияние над живота ми. учеха ме да съм самоотвержена и да бъда лоялна към Мао и Комунизма. за да се почувствам по-близо до Мао, пълнех къщата с негови плакати. гледах го преди да затворя очи вечер и сутрин щом се събудя. щом спестях малко пари, веднага хуквах към книжарницата, за да си купя нов плакат на Мао. мястото, на което живеех в Шан-Хай се превърна във военна зона в разгара на Културната революция в края н 60-те - началото на 70-те. насилието между фракциите често стигаше до смърт. всички се биеха в името на Мао. да бъдеш Маоист бе великата цел на нашето време. (...) продължавах да мечтая, че един ден ще ми се отдаде възможността да се жертвам за Мао и стана момичето от плаката. след кaто завърших средното училище от правителството ме изпратиха да работя във ферма до морето. животът там бе непоносим и много младежи нарочно се раняваха (отрязваха си крак или ръка), за да бъдат обявени за нeработоспособни и изпратени вкъщи. моята сила и смелост идваха от плакатите, с които отраснах. вярвах в героизма и ако трябва, бих предпочела да умра като мъченица. робувах в ориза и памука в продължение на 3 години, докато Мадам Мао, Jiang Ching, не промени съдбата ми. в началото на 1976 никой не знаеше, че Мао умира и Мадам Мао се подготвя да поеме властта след него. тя правеше пропаганден филм за масите и беше изпратила хора из страната, които да търсят "Пролетарско лице" за главната роля във филма. бях избрана докато копеах в полето и бях заведена в Шан-Хайската филмова студия, за да бъда обучена. точно там се натъкнах на известния художник на плакати Mr. Ha Qiongwan. една сутрин докато си миех зъбите на общата чешма Mr. Ha ме приближи. показа ми документ, даващ му правото да търси модели за плакатите си. каза, че харесва как изглеждам и ми предложи да ме рисува. бях поласкана.
последва ме в пансиона, за да изберем как ще бъда облечена. изненадах се, че избра износеното ми зелено яке, с което бях дошла от лагера. казах му, че ще ми отнеме секунди да се измия от мръсотията, но той ме спря и каза, че точно мръсотията е ефектът който търси. не знаех как се позира, затова изпълнявах всичко, което ми кажеше, а то беше просто да гледам в далечината с увереност. извиних се за обгорялата си кожа и коса и се опитах да скрия мръсните си нокти. отвърна ми, че харесва именно това, че приличам на истинска селянка. (...) "рисувам плакати със селяни от години без да осъзнавам каква грешка правя. вече ще рисувам ноктите на селяните с кафяво". (...)
един ден по време на Китайската нова година минавах близо до най-оживената улица в Шан-Хай, когато се видях на плакат на витрината на най-голямата книжарница. жената на постера имаше моето лице, моето яке, но ръцете и краката й бяха по-пълни. ноктите й бяха оцветени в кафяво!
изтичах у дома и споделих новината със семейството си. всички се вълнуваха и бяха изключително горди. искаше ми се да мога да купя копие, но плаката не се продаваше. служителят в книжарницата ми обясни, че правителството е отпуснало определен брой и плакатите се разлепяли само на публични места.

This collection of Chinese propaganda posters is unique and marvelous. The posters are a representation of a generation's fantasy. They reflect an important era in Chinese history, which has been falsely recorded for the most part. A picture is worth a thousand words, so let them speak.china