Woody

събирахме се да гледаме филми една вечер и аз трябваше да ги взема. във видеотеката няма голям избор, а може би просто не се сдържах и грабнах два на Mr. Allen. тогава не допусках, че има хора, които не го понасят. бях оплюта, подигравана, но не и разколебана в гения му. някои дори не пожелаха да гледат. оставих касетите в дома, където бяхме на гости. скоро след това заминахме на море и същите две касети продължаваха да стоят там и трупат глоби с всеки изминал ден. сякаш никой не искаше да ги докосне. дори във видеотеката не ми направиха проблем. закриха стрария ми номер и ми откриха нов с измислени данни.
питам: заслужава ли този човек толкова дисреспект?!
диалозите във филмите му са невероятно непринудени, кастингите са педантично правени и всеки актьор се напасва идеално, а жените - пфуу..
най-вълнуващото в изкуството за мен е откровеността, честният поглед. Woody няма проблем с това. съзнавам, че е специфичен, че със стила и подхода си дразни. дори бях склонна да мисля, че вече е възрастен и освен да се натрапва друго не може. знаете как на стари години човек трудно се решава на рискове, отхвърля все повече неща, докато ежедневието му не се превърне в нещо механично. очаквате да направи или каже нещо и той го прави.
нищо от горното не важи за грохналият от старост Woody. MatchРoint се оказа тотално различен. трилър е, но липсват специфичните за този жанр подходи и всичко е много истинско. чувала съм хиляди пъти да казват, че героите в даден филм "evolve". е, тук наистина се развиват. за всичките години в бизнеса Woody определено се е научил да прави филми.
няма да го разказвам.
поука, която си извлякох и сигурно никога няма да приложа: хората толкова си приличаме в слабостта си, когато се носим по течението, докато в един момент не започнем да действаме от свое име.
наистина задълбочен анализ: