Das Parkhotel

поставих си диагноза - хванала съм от оная ърбън номад болест.
диагностицирах се след като миналата седмица сънувах, че си опаковам багажа за Шри Ланка с всичките основателни притеснения около пътуването в бедна страна, а онази сутрин бях в Париж на концерт на Santogold и тичах полугола по сцената. беше пълно със зомбита и хора, които скоро ще бъдат мъртви така или иначе. тя импровизираше върху инструментали на Freestylers, докато си свивах тютюн с няк'ви българи дето Метъла ги беше довел от Щатите и клатех глава в ритъм. луда работа... после ме отвлякоха муджихидините...

вчера, вече реално, възможностите ми стигнаха до Свищов и тази нощ мисля да поплувам по Дунава по Дунава докато не стигна Оttensheim, Австрия, за да отседна в dasparkhotel, който предлага нещо много ценно когато си на път - уединение. както самите създатели казват: To keep your wits about you in a strange city, it is necessary to have a place to be alone, to hide from the new and strange voices when they get to be too much. създадено от пътешественици за пътешественици.
на сайта се правят резервации и се плаща кой колкото сметне за добре. обратно получаваш код, с който да си отключиш бърлогата като пристигнеш.

btw в южноафриканския филм Tsotsi едноименният герой беше израснал в тръба като тази.