някои размисли върху..

не съм лингвист, нито филолог. а за хип-хоп е трудно да се пише. американците може да защитават цели научни работи на тази тема, но на български загубите в превода лишават написаното от смисъл и автентичност. (приемам, дори моля, за всякакви препоръки как да се превеждат някои термини и дали да се превеждат изобщо, на български ли да се изписват или на латиница... като няма правила, сами да си ги измислим, а?) от друга страна, хип-хопът е извъннационално явление. дори в частност езика на хип-хопа още с възникването си е мултинационален - измислен от деца с различни етноси в бедните квартали на големите градове, за да се разбират. по-късно уличният език е пренесен в хип-хопа като култура, чрез рапа, за да могат днес последователите на хип-хопа от цял свят да се разбират, без значение кой е майчиния им език. (извинявайте за предисторията.)

езикът на хип-хопа е може би по-динамичен от всеки друг. той не се променя заради нечии прищявки, или за да звучи cooler, а защото културата го налага. с еволюцията на хип-хопа значението на дадени думи се променя и често по-удачно е, вместо познатите думи да се товарят със смисли, да се измислят нови.
ето пример:
преди даден изпълнител или група се определяше за underground по съдържанието на песните си, по посланието. днес да си underground значи просто още да не си подписал договор за голям лейбъл. няма значение за какво се бориш. това наложи едно ново разделение на хип-хопа не на комерс и underground, а на conscious и не-чак-толкова-conscious. мисля, че това, което прави Mos Def и покрай него (Common, E. Badu, T. Kweli,.. Outkast също) може да мине за пример за комерсиален и в същото време осъзнат хип-хоп.
в България underground и conscious все още се припокриват. затова партитата ни са толкова яки и неподправени. (партита, каквито вече не се случват в Щатите.) но и това е причината те да са посещавани от една затворена общност хора.

за едно друго разграничение...
сякаш, за да се предпазят от комерсиалния, безотговорен рап, много хора се обръщат към old school-a като твърдят, че в него намират всичко и новите само крадат. предпочитат да слушат оригинала, първоизточника.
това не е извинение.
първо, че хип-хопа е изграден на семплиране и кой от кой крал няма голямо значение. и второ, в основата на хип-хопа стои провокацията, а оттам и постоянното развитие и динамика. хип-хопа провокира да създаваш нещо от нищо, да даваш най-доброто от себе си. невежеството, на което някои се обричат, слушайки единствено old school противоречи на философията на хип-хопа.
KRSONE вижда МС-тата, драскачите, брейкарите като вътрешноградски репортери, които чрез своето изкуство осведомяват света какво се случва из техните квартали. ако е така, информацията трябва да се актуализира, нали?..
и още нещо.. посланията в new school-а не е задължително да са предоставени направо в текстовете. посланието може да се съдържа в креативността, уникалността и експериментаторството - във формата, чрез която е представена същността. и без това от векове посланията се повтарят. променят се изразните средства.