БГз

заформи се чудесна събота вечер.

вземам Баджо от Картала и отиваме в сhinchillah-та. сhinchillah тук, сhinchillah там.. няма сhinchillah. в къщата му 5р изрязва плочки, опорочава дома с хаус музика и си урежда среща с травестит по моя телефон.. what the f... ?!
изпиваме по лимонада и слизаме.
в Мелон, с удоволстеие и съвсем не случайно, се натъкваме на Лисунгера. и сие. подава ми няколко диска с музика, от която се разтрепервам. извинява ми се за някакви безумни неща. вътрешно й благодаря милион пъти, а гласно не повече от два.

с "юююююююююююю" започва концерта. така и ще свърши.
за хората съм момичето с голямата коса. (странно как някои забелязват косата, а други кърпата.) пия огромна бира и мрънкам. иначе всички са много мили.

Царя и Симов ми викат "ай" и тръгвам с тях. плана е да ме продадат на Сандокан за хеш. приготвили са и ракла, в която да си ме прибере. само едно нещо не са съобразили - ами ако Сандокан не ме поиска? щели да го убедят и точка
дават ми за домашно 5nizza и се връщаме обратно.
изтървала съм едно парче загаза.

в мъничката, но добре уредена тоалетна се събираме с едно момиченце, едно много красиво и спретнато момченце, на което са разбили носа, а то недоумява как е станало, и един типаж от моето училище, с който си говоря за пръв път. докато чакаме, four completely strangers, тоя излиза, загася лампата и се намъква обратно при нас. казва нещо умно, което не мога да възпроизведа. разхилвам се.

появява се Калоян 187 - човек, който работи върху себе си, не води задължаващи разговори и не държи всеки път да му казват "наздраве" като кихне. прибираме се заедно.