TV

сърцето ми казва Eminem, а разумът - Мoby. добре че никой не ме кара да избирам. а това е само едно от поредица яки интервюта в канадското предаване TheHour. всъщност висш пилотаж в тази сфера.

we are fun racers

май

Peaches партито беше едно от най-добрите, да не кажа най-доброто поради късопаметност. Не беше яко по онзи начин, когато виждаш познати и е social, и е разнообразно, и friendly. Не. Не беше нужно да е такова. Peaches изпълни сцената и целия клуб без да остави място за никакви разсейващи фактори. Водеше се DJ Set, но вместо да пуска своите парчета, тя ги изпя. Вика ни bitches в добрия смисъл на думата и си слага микрофона наместо хуй, пада зад сцената, въртя синджири около врата си и пусна един турски гей от публиката да се качи да танцува на сантиметри от миксера, ... лека, абсолютно професионална, уникална. Обичам я от първия момент когато я чух, а след като я видях вече си имам житейски role model. Искам да знам what else is in the teaches of Peaches (besides sex on the beaches). Истанбул е невероятен град, но за мен тя си остана highlight-а на пътуването. Накрая си поисках плакат от услужливите турци, на които сякаш културата не позволява да отказват. Сега виси на стената ми в златиста рамка.

Тъкмо когато животът ми се върна към нормално, ми гръмна харда. Нямаше експлозия, нито искри или дим. Информацията ми бе затрита съвсем без зрелището, което заслужаваше. Подобни неща се приемат философски - нали съм здрав, имам и по-големи ценности... А и липсата на лаптоп има редица положителни страни. Да си го кажем, интернета е една от основните причини за затлъстяване на най-удобните части на тялото. През седмиците без компютър ми остана време да почета, да се видя с приятели, да погледам телевизия. Дори имах неблагоразумието да изгледам шибаната Евровизия, което нямаше да си простя ако не беше една единствена песен насред всичката скръб - френската. Разбира се, тя дори не влезе в първите десет. Не беше за тоя топ тен. Хората са нещастници.

юни

В натовареният ми график на self-admiration се наложи да вместя някои от безмилостните удари на реалността. Оперираха майка ми. Камъни в жлъчката. Диабета и бил подарък от тати, камъните от мен. Не се разбираме много и това добавя допълнителен драматизъм. Преди операцията ми беше предадено семейното злато, няколко стотин лева и подарък, който да предам на нейна приятелка. Сбогувахме се един вид. Взеха я в операционната в 9:00. Принципно 45 минути е процедурата. Мина час,... два... два и половина... В такива моменти едни особени мисли нахлуват в съзнанието. Мисли, които по принцип си стоят закътани и не допускам да превземат и вилнеят. Всеки гущер иска да бъде дракон. Всеки иска да е силен, хладнокръвен, а подобни ситуации определят човека. Аз се предадох на страха. За някакви часове всичко, което правя изгуби смисъл. Пуфф - изчезна. Върнаха я бледа, разпрана, с висящи дренажи от стомаха и оповръщана.

Още на следващия ден нещата придобиха по-светли оттенъци. Семейно преживяхме катарзис в първия, аристотеловия смисъл на думата.

И без тези три дни прекарани в хирургията, съм обсебена от мисълта за старост и болести, от изгубване на разсъдъка, на способности... Виждам го да се случва наоколо и как единственият начин да се приеме е със смирение от обречеността. Нещата просто не отиват на добре... В този ред на мисли едно интервю на Terry Pratchett от вчера.

starring Yuri Gagarin

in space fart by kronk в деня когато човечеството се изпусна в Космоса.
за още извънземни преживявания довечера в Русе, клуб Sign.

Passa Passa

->
още от Ямайка...

И през нощта на острова не е скучно. Какво говоря... - да си в Ямайка и да не отидеш на Passa Passa е като да си в Ибиса и да не отидеш в Bora-Bora. По-лошо даже. Ето как минава седмицата за парти животните - понеделник и вторник са силни в Asylum – гъзарски и съответно скъпарски клуб (ямайците винаги намират пари, за да се забавляват), сряда Passa Passa, четвъртък Bemebe Thursdays, петък Quad – другия известен клуб, университета Mona, а след като приключат Dirty Friday, събота Asylum или Quad, неделя сутрин - госпъл по радиото.

Под номер 1 в списъка ми с неща, които да свърша докато съм там беше Passa Passa. Както имаше една песен “В Ямайка хората се забавляват направо на улицата йо”.

Passa Passa се случва на улица в едно от гетата в Кингстън, която по съвместителство е и основният път за Спениш Таун. Хора започват да се събират към 1, но ние отивахме към 4 сутринта, когато вече са се почнали и до 8 е мръсен кик (ако ченгетата не го разтурят към 6, понеже пречи на трафика). Първоначално идеята била да е нещо като състезание, на което да се показват най-нови движения. Някъде по пътя обаче нещата излезли извън контрол и “перверзии” и “профанщина” станали основните движещи сили. Така разбират нещата голяма част от хората и многократно са правени опити Passa Passa да се забрани. Общественият дебат продължава. Искат да забранят един културен феномен. Без значение е колко некултурно се държат на него. Хейт за пуританите ;)

Индивидите там не могат да се опишат. Имам чувството, че единствено карнавала в Рио може да си съперничи с това. Хората се гласят до безобразие. Тук-таме може да се види стилна мацка, но повечето са (като) проститутки. Има почти голи, има и нормално облечени момичета, които щом се разденсят лъха толкова секс, че въобще не забелязваш да имат дрехи. Мъжете са дори по-изобретателни. Сред негрите се е появила някаква тенденция да се избелват. Правят го с химикали, което със сигурност е ужасно вредно, но е модерно да си кафяв, не черен, и толкова. Едни други се преценяват по цвета. Тези които се избелват могат да се познаят по лактите, където кожата е груба и по-трудна за третиране. Сравняват го с нашето ходене на плаж в стремежа си да почернеем. Всички наоколо изглеждат, да кажем, празнично, държат се надменно и представят най-новите танци, които след месеци ще гледаме по MTV. Това ми дава усещането, че се намирам на най-горещата точка на планетата. Гаваска ми показва кои от танцьорите в на кой клиповете са се снимали и кой кое движение е направил популярно, докато танцува до мен като младия Майкъл.

По време на танците се отъркват като животни. Женската стои с изправен гръбнак, нагъзена и дискретно се поклаща в ритъм. Оглежда се, но без да фиксира поглед към никой конкретно, защото никой не заслужава вниманието й. Към нея се приближава откъм гърба й - не, гъза й, мъжкаря и залепя his privetes за her privates и се втрисат в един такт. Играта може да продължи, но може и друг мъжки да замести първия. Целогодишен размножителен период. Танцът става все по-агресивен и в момента когато всички бутафорно еякулират, колибата на DJ-я и дърветата започват да се тресат. Земетресение, изстрели и сирени, чист денсхол. Мацките се обръщат и танцуват на главите си. Понякога едно момиче си го подхвърлят трима-четирима на около два метра. Тя мята коси, ръце и крака в модерен трайбъл танц.
Няма такава енергия.

Първия път Lady Saw хвана микрофона и ни нареди както си го могат само от старата школа. Beanie Man също беше там. Не можех да повярвам колко достъпно е всичко. Стига да ти стиска да отидеш, разбира се. И втория ми път на Passa Passa Beanie Man беше там, целият облечен в бяло. Отсреща, целият в черно, стоеше Bounty Killer. Тук има интрига – жената на Bounty го зарязала заради Beanie – шоумена в Ямайка. Оттук и конфликта – ако харесваш единия не може да харесваш и другия, а всички дружно мразят женката. Хората дискретно наблюдават звездите и после коментират. Докато Bounty Killer си денси сред приятели, DJ-я пуска парче на Beanie. Всички поглеждат към Bounty, за да видят ще спре ли да танцува в знак на дисреспект. Но той продължава. Bounty е пич.

rocka2rocka raver2raver

УА ааааабрагрр ихуууу юЮюююю бряп ПаПаПа
след 2 седмици в Банско (като малко аристократче) се върнах друг човек - по-готин, зареден. 90% от времето да мине в истеричен смях, трябва да има магия няк'ва. или просто Сноуборд или Пролет. определено хората говорят повече като се стопли. a Банско изкарва дивака в мен. минах отвсякъде period голямото каране! пусках с търновското крю, с габровското крю, със софийски крюта, солово. на рап, електро, техно, още рап. после всички заучени фрази хвърлях по англоговорящите. даже Тодорка качихме по оня зъл отвес (краката ми ей тей правеха), за да пуснем фрирайда. между другото, едно Огняново, в попърс замъгление на DJ Food и обратно. като мръсни прота, сами си правихме дъските - цикличка, кант, база, пак цикличка, вакса, цикла, тефлоново покритие по избор, шлус. вечерите завършвахме било с уиски, Бейлис, джин, но задълже константата the Simpsons.

с летящ старт в Търново, на най-бесния сбор откакто се помня. поканена бях на откриването на новия гъзарски клуб в града с коктейл, освещаване от поп, приятели. bling bling хора, придошли с bling bang колите си. танци-манци, мацки-мм...мацки. светските партита са новото ми хоби, ей. продавам душата си.

за да възстановим баланса отидохме в доброто старо DejaVu, където Shamanez ни продуха мозъците с лекота, която може да дойде единствено с умение. за пръв път от 7 години. УЛТРАВИОЛЕНЦИЯ!!! продажната ми душа се върна в тялото и го напусна пак. друсахме се с музикална дрога до 6 сутринта в един общ вайб. като по партитата, които помня... от мойто време.

снимки:
Банско;
Деколте;
The Mighty Bash

ps: а да кажа ли, че най-русата мацка на света се снима с Венци. със слушалки, без слушалки ;)))))

artwork: eyeport, photoshop_addict28

go down Moses, go doooowwwn to Egyptlaaaaand

When Moses brought the Ten Commandments down from Mount Sinai, he may have been high on a hallucinogenic plant, according to a new study by an Israeli psychology professor.

Shanon wrote that he was very familiar with the affects of the ayahuasca plant, having “partaken of the ... brew about 160 times in various locales and contexts.”
continues
more
artwork: Hellen

Aко ще ми честитие, елате лично.

BADU

за самото слизане в downtown Detroit мога да напиша отделен пост. чувала бях, че хора отиват там и никога не се връщат. Камбо ми беше разправял как спрял на червен светофар и 3-4 маймуни му скочили на камиона, докато той се опитвал да се заключи отвътре. downtown LA не е много по-различен, но поне има народ по улиците. най-притеснителното тук, е че всички са в колите си и няма никoй just hanging out.

реших, че на концерт на Erykah Badu едва ли ходят изнасилвачи и се по реката, по реката, се запътих натам. наближавайки взе да ме лъха миризма на готвено (тук и миризмите са различни от дома). пред концертната зала на зелената площ отделяща я от паркинга беше претъпкано с черни семейства, наизвадили скари и бургери, та пушек се вдига. буквално. някои от тях ще влязат да чуят Erykah, но голямата част нямат билети. само докато мина оттам и all eyez on me. почнах да се чудя какво да правя с ръцете си и евентуално къде да си паркирам белия гъз за 20-тина минути докато стане време за влизане.

самата зала е на открито, но отгоре има огромна бяла шатра. намира се където Detroit River се влива в едно от 5-те езера. бях на 12-ти ред. може да се каже vip секцията, обслужвана от сервитьорки. останалите трябваше да се редят на опашки на баровете. истинските vip-ове, обаче се излежаваха в яхтите си зад сцената. мръсен контраст с лагеруващите от другата страна.

от подгряващите Lyfe Jennings беше доста добър. залата почерня с народ. имаше дебели лелки с шапки с цели периферии и ветрила като по gospel филмите, имаше G-та и лъскави мацки, имаше расти, имаше всякакви.

започнаха да свирят. видях като я извеждаха на сцената. появи се с голямото си афро и в разкроено, лъскаво розовеещо сако и високи ботуши. без изобщо да погледне публиката, си отиде на мястото зад микрофона. от едната и страна имаше лаптоп, а от другата електронно барабанче, каквото Vadim показва на лекцията и което сигурно си има име.. първо се заигра с него, после се обърна и занарежда растафарянски химн. накрая се представи - my name is Erykah Badu, also known as.. разни духовни имена, предполагам, also known as тиру риру.. тук се разпищява и започва да си криви главата наляво и надясно.
спомена нещо за new shit, но аз не можах да разпозная само първата и после още една песен. втора беше bump it и оттам се редуваха стари, с парчета от последния албум. задълже tribute за J Dilla.
постепенно започна да се разсъблича докато не остана по мъничка ярко жълта рокля. през цялото време играеше. всяко движение и мимика бяха съобразени с музиката и осветлението. в паузите между песните тълпата беше непоносимо шумна. а когато започна да танцува не издържахме!
в един момент всички пяхме
La di da di, we likes to party
We dont cause trouble, we dont bother nobody
(...),
в следващия, мацката до мен ме ръчкаше с лакът в ребрата да се хилим, после да денсим. дънките ми invert получиха комплименти ;)

пя, свири, крещя, рапира, танцува, показва боксерки и средни пръсти и нито за секунда не излезе извън рамките на добрия вкус. напротив - всичко беше стилно до последния детайл. вълшебно. свят на soul, funk.. света на черните и аз там, и още 5-6 бели, и една азиатка за цвят.
концерта свърши, както започна - с rastafari chant и изреждане на имена, но публиката я извика за още. бях на 10 метра от нея когато я извеждаха и си помахахме.

оставаше ми само да оцелея на прибиране.

pics

2in1

не съм най-заклетия фен на Kid Koala, който познавам. чела/разглеждала съм негова книжка - трогателна любовна история между онова сладко роботче, записало песен, която не може да пласира, и едно момиченце с нейна си драма. живи изпълнения не бях гледала, но си бях тръгнала с очакванията. след този концерт, обаче, за мен DJ е титла. другите са пускачи.
клуба не мислех, че ще е толкова уютен. а може би многото познати го стоплиха. радвам се, че ви видях всички, особено като се има предвид, че ще е за последно близката половин година. (gf-то пак се издъни.)
благодарско на Дианска! - изумително колко много съобразителност е събрана в тоя малкия човек.
Росина Зомбито е винаги вълнуващо да се види, както и Въшката.. анимационен.
Erka беше прекрасна, Жоро си беше Жоро...
противно на това, което си мисли арх. Янчев, беше ми забавно да се засечем, както и с другите, които ме разпознаха от блога, и ме гледаха сякаш знаят някаква голяма тайна за мен. чувствайте се поздравени.
но преди всичко, искам да посветя този Оскар на един съмишленик, или съратник, както предпочита - Kirest a.k.a. Mr.Fish. за бижутата, ръчна изработка, за неподправеността, за кафето.

а сега, към Babylon...

на 24ти летя. за работата още няма да разказвам, да не ми се смеете.
за мястото... има много имена - Motor City, Motown (на легендарния лейбъл), Rock City, The D, D-town, Hockeytown, ... живота в Детройт не е от най-леките. носи си го в името - Detroit идва от френски и значи пролив (геогр.); труден; ограничен. след слънчева Калифорния, си избрах 11-тия по населеност в Щатите, но икономически доста по-надолу в класацията град.
историята и културата (за кой се сети първо? - eminem или j dilla) са не по-малко интересни. от колонизаторите първо нахлуват французите, които впоследствие се предават на англичаните. има толкова много черни, понеже през гражданската война the underground railroad минава оттам - мрежа от скрити маршрути, използвани от робите да бягат към Канада, където думичката "свобода" придобива реални измерения. между бели и черните останали в града напрежение има и през 60-те наш'те започват да се изселват в отделни квартали. кризата с бензина през 70-те създава предпоставки бизнеса да се ориентира към наркотиците с всички последствия от това. през 90-те се правят опити града да се съживи и днес мощно се наливат пари в downtown-а.
отивам и аз да напълня нечий джоб. не и моя.

on the road again

Но тогава, в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като помрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрал след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"
Джек Керуак

Реших да отида до Пловдив след тежка предварителна сесия и седмици на самоизолация, за които не ми се говори. Онова тъпо задоволство след взет изпит отмина бързо, а след него дойде поканата от Ragga-та "хайди хайди хайди хайди"
"Едвам ме нави", както казваше един агент от Шопландия.
Предложих на Баджо да ме придружи, и без това отиваме в неговия край. Разбрахме се 10 часа да хващаме стопа. Баджо преди 12 не става, а и предната вечер се напил, после се сбил и главата на един скапаняк той разбил... (както е казал поета.)

Към 2 - 2 и нещо следобед, още преди да сме стигнали стопа, едно шофьорче ни махна и спря. Караше товарен микробус, бил футболен съдия, имаше 5-6 телефона на таблото и се занимаваше с още толкова неща. Първият типичен образ от поредицата. Образа на хитрягата. Скачахме от теми за общи познати, футбол, пари до китайския масаж с коса, който Баджо наскоро преживял, и на който шофьорчето искрено се възхити. Остави ни в Габрово, където едва третата кола ни качи.

Мъжа се държеше авторитетно и се притесняваше, че климатика отказва. Беше доктор, но също се занимаваше с няколко неща, все покрай медицината. Започнал като съдебен лекар, наскоро открил приемна в поликлиниката в Търново за консултация на инвалиди, където помагат на хората да упражнят правата си и да преборят бюрократичната машина. Помагал още и на циганите да съдят държавата по международни съдилища, занимавал се с трудова медицина, имал бизнес с нек'ви индийци (изглежда е мода сред бизнес средите). Всичко това ни разкри постепенно в процеса на разговор. След като се отпусна ни разправи за рок фестовете в Ловеч и как с неговите хора предната седмица се пускали с делта планер.
Наложи се да минем през Казанлък да вземем някакъв човек от автогарата. Човека се оказа поддържана мацка с големи орехови очи, компетентно носле и тих глас. Доктора ни представи: "Те са с мен. Стопаджии. Той е философ, а тя юрист." И така, кола интелектуалци продължихме заедно до разклона за Пловдив. С целия ми респект, докторчето беше лишено от всякаква артистичност, но пък явно беше ценител и се радваше на живота, доколкото липсата му на въображение позволява. Поблагодарихме им.

За нула време ни качиха, и то пак докторчета. Майни, стоматолози, плазмаджиии, толкова в шаблона, че не се отървах от чувството, че ги познавам. Имаха си всички екстри - причезчици, очилца, парфюма и party-поведението. Пуснаха ни Sobieski mix и под 130 не падаха. Знаеха се с мои приятели - стоматолози-хаусъри от Пловдив, но докато ги обсъдим вече бяхме в центъра.

Петък следобед в това слънце Пловдив изглежда оживен европейски град, където хората си носят новите дрехи. Направихме си няколко туристически снимки, хапнахме по пица и айде във клуба.

Отпред се запознах със Зародиш, човека, който мирише на светкавица Hilla и за моя огромна изненада видях emo stars. Освен млади emo-банди и други разни, на живо свириха и групата на Ragga-та - Пейчин Болт, към които той идеално ми се вписва.
Ако погото е за клошари, клошари имаше.
След концерта се качихме на едно от тепетата. Много хора. Непознати, разправящи се за познатите неща. Въобще красивият слънчев ден завърши със забавна топла вечер.
Прибрахме се с такси. Знаех, че Ragga-та живее в гетото и бях слушала истории за там. От терасата и той ми разказа още няколко. Позволи ми да го видя в квартала му, семейството му и как се държи сред приятели.
Проповядва...

На следващия ден, не че стопа не вървеше, но ние се забихме тъпо. Тръгнахме с един дядка към Троян, но нещо се изплашихме от многото път и слязохме след Карлово. След един час кибичене на слънце, прах и Sizzla, влязохме в града и хванахме влака. От умора вече бях почнала да се предавам, когато Баджо тръгна да ме зарибява по SP с живи изпълнения. Прилив на енергия, смях и много позитив се прибрах.

2k е новия 5k

почва се...
това са събитията, които смятам да посетя този месец. вярно, че три от партитата ние си ги организираме, но нали това е идеята - да има къде да слушаме любимата си музика.
а Root Souljah не бива да се изпускат, нищо че няма да са в пълен състав.
ще се радвам да ви видя, сещате се..

календара е дело на soilstudio или creative Kirest department, който всеки месец представя по един бг графити артист. момче на месец май е dilom.

мерси Кирчо! Слънце

БГз

заформи се чудесна събота вечер.

вземам Баджо от Картала и отиваме в сhinchillah-та. сhinchillah тук, сhinchillah там.. няма сhinchillah. в къщата му 5р изрязва плочки, опорочава дома с хаус музика и си урежда среща с травестит по моя телефон.. what the f... ?!
изпиваме по лимонада и слизаме.
в Мелон, с удоволстеие и съвсем не случайно, се натъкваме на Лисунгера. и сие. подава ми няколко диска с музика, от която се разтрепервам. извинява ми се за някакви безумни неща. вътрешно й благодаря милион пъти, а гласно не повече от два.

с "юююююююююююю" започва концерта. така и ще свърши.
за хората съм момичето с голямата коса. (странно как някои забелязват косата, а други кърпата.) пия огромна бира и мрънкам. иначе всички са много мили.

Царя и Симов ми викат "ай" и тръгвам с тях. плана е да ме продадат на Сандокан за хеш. приготвили са и ракла, в която да си ме прибере. само едно нещо не са съобразили - ами ако Сандокан не ме поиска? щели да го убедят и точка
дават ми за домашно 5nizza и се връщаме обратно.
изтървала съм едно парче загаза.

в мъничката, но добре уредена тоалетна се събираме с едно момиченце, едно много красиво и спретнато момченце, на което са разбили носа, а то недоумява как е станало, и един типаж от моето училище, с който си говоря за пръв път. докато чакаме, four completely strangers, тоя излиза, загася лампата и се намъква обратно при нас. казва нещо умно, което не мога да възпроизведа. разхилвам се.

появява се Калоян 187 - човек, който работи върху себе си, не води задължаващи разговори и не държи всеки път да му казват "наздраве" като кихне. прибираме се заедно.

theSkank

може и да съм била на по-яко парти, но в момента не мога да си спомня. тоя път и снимките не могат да дадат реална представа за джънгъла, който се получи.

dear marry

обратното броене започна...
аз ей тей подгрявам.. загaза

и ей тей:
the foundation
el chinchillah

hip hop jam

the hip hop jam turned out to be БАШbashment!
the club was crowded. people from different parts of the country came for the only purpose - to freak out! and they did. thanks to the DJ and the MCs that didn't stop doing their thing for 2 and a half hours. even more...
special 10x to the guy who took care of the lights ;)p

the people
the stars

party

ей не съм се прибрала още и се почна...
ще чакам да се видим там!

sooo far

don't care what u say. Mariah is dope.

this close

pics

yesterday was my last day @work. my career as a housekeeper is over. thank God!
anyways.
here are some.., i mean plenty of pictures taken on the 22nd of Sept. a neighbour of mine had a performance with his band in a casino near here and we went to support him. the blond guy. Nick.
getting ready for the concert
the concert itself
afterwards
the evening ended with that native american dancing fest, that took place next to the casino.

carlton livingston

those three days in san diego were totally insane. starting with andy warhol's exhibition, and the museum of photographic arts in balboa park, then the beach (i saw dolphins!!), to end with that awesome reggae concert.
it wasn't that different from the parties we throw in bulgaria, except for the vibe, that feeling that whatever was happening there was real. being surrounded by rastas was almost a divine experience. when carlton livingston showed up.. oh my goodness! he just said "here i staaAAaAand.." and the crowd exploded. never in my whole life i have imagined i'll listen to "police in helicopter in search for marihuana..." life! ever. and the hymn "100 weight of collie weed"! increadible atmosphere, music and people.
thank Jah for that night!