u feel me?

you need to get out your house, get off your block, and see somethin
go do somethin, go CHANGE somethin, or else we fall for nothin
you need to travel the world and when you come back,
tell your girl and your girl and your girl..
and your man and your man and your man..
you understand? so spread the word.

мдам.., беше дълго, на моменти екстремно и изтощително пътуване, но пък най-доброто нещо, което съм правила с живота си до момента. започна с онова злобно разболяване, което ми напомня да благодаря! на близки приятели, бегли познати, че и непознати, за мощната подкрепа онлайн, за всеки коментар и лично съобщение!
поклон.

след три месеца в Detroit - три месеца на hard work, лишения, спагети с кетчуп, съквартирантка-мажоретка и имбесилни колеги като цяло, стотици извървени мили в пек и в дъжд, та след всичко това и още, престоя ми в Chicago при свои имаше почти терапевтичен ефект. последва работата на хамалин, където на моменти се чудех защо, господи, си причинявам това, вместо да се радвам на ваканцията си. веднъж достигнала east coast, в ежедневието ми влязоха динамика, изкуство, музика, приятелства, тежки думи, свежи и не толкова купони... от местата, на които се застоявах по няколко дни не ми се тръгваше. навсякъде успявах да се почувствам комфортно и добре дошла, и когато станеше време за събиране на багажи и сбогуване, като ме изтрещи тая ми ти носталгия на едно с любопитство, в някои случаи и ужас, от неизвестното. тъкмо да се разлигавя и трябва отново да се мобилизирам за път, да взимам десетки решения на ден. хубаво са го казали, че човек е човек, когато е на път и в буквалния и преносния смисъл, защото така изпитваш себе си, виждаш къде са границите ти. и обикновено приятно се изненадваш, защото човек може да понесе много. и да научи два пъти повече.

art by D$&rrrr