chapter eleven reel big life

това, което ми липсваше през първите месеци тук бяха истинските хора, парти-хората, които се събират просто, за да са заедно, а не непременно да правят нещо. напоследък тази си нужда задоволявам с Adam, който живее на улицата отсреща. обикновено се срещаме пред магазина за алкохол, зареждаме с бири и отиваме в задния му двор да кибичим на пейката, тип люлка, каквато всеки американец или придошъл задължително има. през тях често се изнизват приятели и познати. ако не, отиваме през две къщи в Nick и секси приятелката му.

героите, с които се запознах покрай Adam са уникални по себе си, но всички те са хора, които не са имали лукса "право на избор". когато се налага да оцеляват в почасовата лудница Америка, те са благодарни и на това че въобще имат работа. за справка: Michigan е вероятно щата с най-затънала икономика. всичко пряко или косвено се върти около автомобилната индустрия, а в момента тя е в криза благодарение на евтините и икономични азиатски возила. по-точно благодарение на "далновидните" управители на Ford, General Motors, Crysler (the Big Three).

дългогодишни работници биват масово съкращавани. хората опитват да се изнесат, но не могат да продадат къщите си. табелките "for sale" в дворовете понякога стоят с години, докато цената им се редуцира. от строителния до ресторантьорския бизнес всичко замира. опитите да съживят Detroit се изчерпват с поставянето на няколко нелепи паметника, откриването на 2 казина и грозната уличка, наречена Greektown, която колкото и да се влачи човек, изминава за 5 минути. да не споменаваме, че Michigan е бунището на няколко щата и картинката става тотално безнадеждна.

първият път в Nick се запознах с двойка момиче и момче, които работят във фабрика за 13$ и 35 цента на час и на температура над 50 градуса Целзий, изложени на шум и к'во ли не, без всякакви осигуровки. доколкото разбрах мият огромните контейнери, в които поставят части за коли. попитах ги има ли работа. казаха "много". викам "как така? всеки се оплаква.." оказа се, че тия части отиват не само за американския пазар, а и за азиатския. японци, корейци и забележете, китайците, които разработват своя кола, купуват части оттук. питам ги "защо вие я вършите тая работа, като евтината работна ръка е в Китай?" парадокс. питам "познавате ли някой, който ще си купи китайска кола?" смеят се. някой се обади "ооо ще се изненадаш.."

за икономиката ясно. от икономика всеки разбира. дори в извънработно време разговорите се въртят около това. изумителното е друго. дотолкова да нямат представа за света извън щатите, че дори не подозират за влиянието, което има тяхната култура върху всички нас. не знаят колко големи са звездите им..
онази вечер бях на домашно парти в Nick с всичко както си му е реда - в кухнята огромна диня пълна с водка (не могат да се наслаждават на алкохола, мамамустара, все трябва да има няк'ва игра да те прилъже да се отрежеш), отделна стая с червени стени, бели, ниски диванчета, наргиле, а в средата голяма, професионална маса за покер, и всякакви странни птици наоколо. бяха ми задавани въпроси от ходим ли по барове до разчекваме ли хора на коне и режем ли ръцете на крадците. най-забавно беше мургаво момче със сплетена на плитки коса и силен акцент. по произход е Chaldean - коренното население на Ирак, католици. пита ме зле ли ще го третират хората ако дойде в България, понеже е американец. за момент ме обърка. "no, the racist bulgarians are gonna beat your fucking ass up".
вместо това просто казах "you'll bе fine".
и така..
random impressions and random thoughts.