BADU

за самото слизане в downtown Detroit мога да напиша отделен пост. чувала бях, че хора отиват там и никога не се връщат. Камбо ми беше разправял как спрял на червен светофар и 3-4 маймуни му скочили на камиона, докато той се опитвал да се заключи отвътре. downtown LA не е много по-различен, но поне има народ по улиците. най-притеснителното тук, е че всички са в колите си и няма никoй just hanging out.

реших, че на концерт на Erykah Badu едва ли ходят изнасилвачи и се по реката, по реката, се запътих натам. наближавайки взе да ме лъха миризма на готвено (тук и миризмите са различни от дома). пред концертната зала на зелената площ отделяща я от паркинга беше претъпкано с черни семейства, наизвадили скари и бургери, та пушек се вдига. буквално. някои от тях ще влязат да чуят Erykah, но голямата част нямат билети. само докато мина оттам и all eyez on me. почнах да се чудя какво да правя с ръцете си и евентуално къде да си паркирам белия гъз за 20-тина минути докато стане време за влизане.

самата зала е на открито, но отгоре има огромна бяла шатра. намира се където Detroit River се влива в едно от 5-те езера. бях на 12-ти ред. може да се каже vip секцията, обслужвана от сервитьорки. останалите трябваше да се редят на опашки на баровете. истинските vip-ове, обаче се излежаваха в яхтите си зад сцената. мръсен контраст с лагеруващите от другата страна.

от подгряващите Lyfe Jennings беше доста добър. залата почерня с народ. имаше дебели лелки с шапки с цели периферии и ветрила като по gospel филмите, имаше G-та и лъскави мацки, имаше расти, имаше всякакви.

започнаха да свирят. видях като я извеждаха на сцената. появи се с голямото си афро и в разкроено, лъскаво розовеещо сако и високи ботуши. без изобщо да погледне публиката, си отиде на мястото зад микрофона. от едната и страна имаше лаптоп, а от другата електронно барабанче, каквото Vadim показва на лекцията и което сигурно си има име.. първо се заигра с него, после се обърна и занарежда растафарянски химн. накрая се представи - my name is Erykah Badu, also known as.. разни духовни имена, предполагам, also known as тиру риру.. тук се разпищява и започва да си криви главата наляво и надясно.
спомена нещо за new shit, но аз не можах да разпозная само първата и после още една песен. втора беше bump it и оттам се редуваха стари, с парчета от последния албум. задълже tribute за J Dilla.
постепенно започна да се разсъблича докато не остана по мъничка ярко жълта рокля. през цялото време играеше. всяко движение и мимика бяха съобразени с музиката и осветлението. в паузите между песните тълпата беше непоносимо шумна. а когато започна да танцува не издържахме!
в един момент всички пяхме
La di da di, we likes to party
We dont cause trouble, we dont bother nobody
(...),
в следващия, мацката до мен ме ръчкаше с лакът в ребрата да се хилим, после да денсим. дънките ми invert получиха комплименти ;)

пя, свири, крещя, рапира, танцува, показва боксерки и средни пръсти и нито за секунда не излезе извън рамките на добрия вкус. напротив - всичко беше стилно до последния детайл. вълшебно. свят на soul, funk.. света на черните и аз там, и още 5-6 бели, и една азиатка за цвят.
концерта свърши, както започна - с rastafari chant и изреждане на имена, но публиката я извика за още. бях на 10 метра от нея когато я извеждаха и си помахахме.

оставаше ми само да оцелея на прибиране.

pics