Hello My Name Is

nickolette

вторник, юни 24, 2008

L'Europeo

A revolution isn't a gala dinner. It cannot be created like a book, a drawing or a tapestry. It cannot unfold with such elegance, tranquility and delicacy. Or such sweetness, affability. Courtesy, restraint and generosity. A revolution is an uprising, a violent act by which one class overthrows another.

С мисълта, че хвърлям 8 лева си взех втория брой на италианското списание L'Europeo. Втори брой за България, пръв за мен, а иначе с история от 45-та година. Хипарка със запален конус на корицата и 1968 в червено. Оптимизъм и хедонизъм.
Летата в Щатите съм карала хора да ми разправят за тогава. В Сан Франциско говорих с гангстер от Haight Str, прекарал живота си там, разказа как се е променяла култовата улица през годините – как хипитата превзели, после черните и кои извести личности са се друсали по ъглите; в Детройт възрастен човек, целият в татуси, преживял появата на LSD - “been there, done that“, каза; ветерани от войната във Виетнам са ми признавали как се продавали алкохол и цигари на жълтите, за да изкарат някои лев/долар.

От Hollywood прекрасно са се погрижили да опознаем този период от американската история, барабар с модата и интериорните решения, музиката и клубния живот, арт, арт, арт.

16 февруари Beatles и Mia Farrow заминават за Индия при духовния наставник Махариши;

16 март Робърт Канеди обявява кандидатурата си;

4 април Мартин Лутър Кинг е застрелян;

29 април премиера на “Коса“ на Бродуей;

5 юни Робърт Кенеди е застрелян от палестинец;

19 юни около 50 000 души се събират във Вашингтон на протест, предвождан от вдовицата на Мартин Лутър Кинг;

16 октомври оная култова снимка на почетната стълбичка на Олимпиада, победилите на 200 метра черни американци поздравяват със знака на Black Power;

20 октомври Онасис и Жаклин Кенеди сключват брак;

5 ноември Никсън е избран за президент;

24 декември Аполо 8 застава на орбита около луната. В пряко предаване по телевизията членовете на екипажа четат текстове от Библията.

След всичко това за останалата част от света малко се бях сещала.

И сега обратно към списанието.

Не съм запозната с писанията на редактора Калина Андролова. (Линчувайте ме, но не чета Новинар.) От уводната й статия малко се уплаших. Сякаш писана от ученичка, която си води тефтерче с крилати фрази и тук просто ги е навързала, някои в кавички, други не. "Културата е възпитание в степен на съпротива.“,“Революцията не е ли най-приятния ден от седмицата?“, “Някои хора са по-прозорливи, но то е с цената на периодична омраза към себе си.“, “Ние сме жители на един непрекъснато променящ се фанатизъм.“ И т. н. и т. н. На ей толкова бях да ме откаже.

От страница 10 нататък обаче следва хубавата част. 160 хубави страници пълни с интересни текстове, култова фото-журналистика и подбрани рекламодатели. Първите статии са за това състояла ли се е въобще 1968-ма в България. Деветото издание на световния фестивал на на младежта и студентите в София и реакциите провокирани от световните събития. Участието на наши части в потушаването на Пражката пролет. „Наши части“ се оказаха по-големите с 2-3 години приятели на баща ми. Голяма година било за Чехословакия, а ние сме пак путките. Има снимка на шикозната тогава Лили Иванова – шикозна от главата до петите. Малко за Невена Коканова, малко за Радой Ралин, за Блага Димитрова и сладкото виетнамче, което си осиновила. Малко, колкото такива като мен да придобият представа, защо са ни скъпи тези хора. Времето им придава доза романтизъм и Лили Иванова престава да бъде просто карикатура, Блага Димитрова престава да бъде задължение от учебника...

Култ към революцията.

“И богатият и клошарят са равноправни; и единият и другият имат право да спят под мостовете на Сена. Само че първият, за разлика от втория, не упражнява това си право – това е демокрация.“


Следва обстойна статия за Франция и културната революция през същата 68-ма. Концертите в двора на Сорбоната с графити “Долу светът, в който гаранцията да не умрем от глад бе изтъргувана за гаранцията, че ще умрем от скука“, барикадите, хаоса, Сартр, закриването на фестивала в Кан, описано така, че все едно си там. Интервю с Даниел Кон-Бендит – студентът започнал революцията с въпроса си защо към часовете по физическо няма сексуално образование и довел Шарл дьо Гол дотам да попита чрез референдум народа си „вий мен уважавате ли ме?“. Сега е в Европейския парламент като част от Зелената партия.

Напрвена е кратка ревизия на любовния живот на Бриджит Бардо. Кратка, кратка... 13 страници.

Още за Чехословакия, Италия, Сърбия.

По темата изгледах the Dreamers (2003) на Bertolucci - невероятно красив филм! за брат и сестра французи, оставени сами в къщата на родителите си. На гости си канят американски студент и на фона на размирния Париж през 1968 те прекарват времето си затворени, играят на филми, които игри преминават в психологически изпитания. Има препратки към стари класически ленти, което е и мечтата на Bertolucci - да живее във филм.

Етикети: , , ,

12 Comments:

  • At 5:39 сл.об., Anonymous zazie said…

    на l`europeo съм му фен от първия брой още. много добро списание, което умело ми попълва пропуските по история:)
    андролова е от школата на Амика - няма как, там всички така си пишат. хеле пък има една елена колева - тя е мастър на този вид писане:)
    снимката на лили иванова ме разби - мн мн шик:)
    а Мечтатели мен не можа да ме хване. може би ако бяха давали повече какво се случва на улицата, вместо циците на ева грийн.... иначе е яка мацка:) ама като става дума за тройки предпочитам "И твойта майка също":)

     
  • At 1:50 сл.об., Blogger nickolette said…

    ооо мен ме хвана и още как. sensual and narcotic. винаги ми е неудобно да натрапвам филми или музика на хората точно поради тая причина. гледам, че много хора не са впечатлени.
    а тоя филм си е завършено произведение на изкуството и не можеш да кажеш "ако бяха давали повече какво се случва на улицата..." изолираността е похват тука. нали 68-ма е и сексуална революция, а тя първо е индивидуална. героите сами си го казват - I think you prefer when the world "together" means not "a million," but just two.

     
  • At 3:01 сл.об., Anonymous fishh said…

    филмът и мен ме държа дълго, много много красив. гледах го преди година и когато си взех броя преди да стигна до последните страници все ми изскачаха моменти от лентата.
    списанието е добро, нарочно не си купих първия брой, защото случайно прочетох една от статиите и беше ясно, че ако си го взема, нямам шанс с литературата за последната сесия. Когато излезе 1968, просто нямаше начин вече:)

    напълно съгласна съм за интро-то, озадачава, но нататък всичко е наред.

     
  • At 3:03 сл.об., Blogger Foxe said…

    По-интересен е спорът между Георги Господинов и Виктор Пасков (http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=MjY3MTsyOQ==&mater=MjY3MTs4Ng==), който се "разрази" и повлече сума ти коментатори....и не толкова със състоятелността на предмета на спора "имало ли я е 68" а по-скоро с това, че по някакъв много печален начин отрази какви сили форсират българската култура в момента и това дали са сили, или са безсилия по-скоро...
    Колкото до филма ... Бертолучи си е Бертолучи мисля си, че него както и повечето хора на изкуството няма как да го интересуват проблемите на политиката...Филмът по-скоро е за несъстоятелността на всяка цензура, но и за обезценяването на свободата и плашещата сила на масите, които смятат, че имат висока цел, когато
    цел няма :D

     
  • At 4:25 сл.об., Blogger nickolette said…

    @fishh: ее ние значи вървим заедно. и аз последна сесия, с един провал за на есен.. дано при теб е минало без грешки.

    @Foxe: хората на изкуството често са обвързани с проблемите на политиката. (я виж Боно хухуху) политиката неизбежно захранва изкуството. не материално, дава теми, провокации.
    и Бертолучи имал политически филми - Конформиста (1970). бих го гледала ако някой го намери ;)
    несъстоятелността на всяка цензура - да; цел няма - така излиза от дистанцията на времето.

    ps: коментаторите много зли бе :))

     
  • At 6:57 сл.об., Blogger nickolette said…

    http://www.flickr.com/photos/10296997@N03/2577515838/

     
  • At 5:04 сл.об., Blogger Bruce Wayne said…

    редакторските интрота са боклук на квадрат винаги... как да напишеш смислено нещо в рубрика, която няма ясен смисъл... почесване на егото и запълване на страницата..

     
  • At 2:00 сл.об., Blogger nickolette said…

    бе на Георги Лозанов интротата за ЕГОист ме кефеха примерно. че май и на по-стари редактори.

     
  • At 4:38 сл.об., Anonymous fishh said…

    на Ива Рудникова интротата за Едно бяха добри. А Ред от първите години на Егоист покрай Сашо Жеков и Ивайло Цветков къртеше, но то май не се брои за интро. Моята мисъл е, че все пак е въпрос на редактор.

    @nickolette : без грешки, но държавният ми всява лек смут.

     
  • At 12:27 пр.об., Blogger sebbulba said…

    Моето впечатление за списанието е същото като на nickolette.
    Само да вметна за статистиката...на 31 години съм.
    Не съм чел първия брой и съвсем случайно ми попадна втория/съквартиранта ми си го беше купил/.От начало очаквах някакво "чудо",тъй като бях "подкован" от вездесъщия ми съквартирант,колко удивително списание е L'EUROPEO и т.н.
    Та зачетох се аз в него и след около 5-6 страници/не помня вече,колко точно/ бях отвратен и мислех да не продължавам с четенето...Все пак някакви хора/определям ги така,защото за мен са напълно непознати/ обясняваха как еди кое си поколение нямало 1968 и нямало как да разбере еди какво си и едва ли не,след тяхното поколение/разбирай на авторите/...потоп,светът свтршва!Да,ама не!!!/както казваше Петко Бочаров,ако се сещате за него/!!!Светът не свършва и поколенията се сменят,и се развиват,напук на всички,които се мислят за "нещо по така".А най-хубавото от всичко,че се променя и мисленето на хората...
    Сега се радвам,че продължих да чета списанието по-нататък и преодолях обидите,които са нахвърляни безразборно по страниците му...Интересното в него е обаче не разсъжденията на някои "дървени глави от първите страници",а историите по-нататък.
    П.П.Мнение на случаен гражданин,случайно попаднал тук!

     
  • At 9:04 сл.об., Blogger Dani said…

    Този коментар бе премахнат от автора.

     
  • At 3:26 сл.об., Anonymous Анонимен said…

    Струва ми се, че доста прибързано беше осъдена Калина Андровлова от всички вас. Писна ми да чета оригинален постмодерен хумор копиран под индиго. И не бих казала, че фразите и са безсмислени, макар да са малко безредно нахвърляни. Поне има мисъл в тях. Струва ми се че списанието опитва да внася някакъв философски, екзистенциален и дори го кажи трансцедентален момент, от който определено има нужда. Не бих казала, че го прави съвсем успешно, но евала за опита.

    Прекалено сме недоверчиви към подобен род писане.

     

Публикуване на коментар

<< Home