chapter five the saga continues

явно наистина съм си повярвала миналата година, че да тръгна тая така. взела съм се на сериозно нещо.

след още два припадъка вчера (втория в ръцете на Sarah докато й отварях врата), на третия ден реших, че здравето ми е по-скъпо и накарах Cameron да ме заведе в болница.
за да се задвижи застраховката ми, трябва да се обадя на един номер, да пратя 5-6 факса, които тия тука да пратят до България и оттам да чакаме отговор. в събота следобед. познай. (даже писахме писмо "to whom it may concern, нов ред, my name is N.S. and i need to see a doctor because.. bla bla bla.) идеята е ако може да не я ползвам въобще тая застраховка.. другия прoблем, който открих по-късно, е че стартовата дата на полицата ми е 4-ти юни - след два дни.

два, пет.. не можех да се оставя до понеделник или вторник. след лутане в дълги студени коридори, обстoйна регистрация и също толкова студена чакалня, сестрата ми измери температурата - 39, 2. а си мислех, че съм по-добре.
имам налепи по гърлото.
докторката, мъничка азиатка, ме съжали, сигурно както вие сега. помоли някой да се грижи за мен, да ми готви супички и да ми дава плодове. майка ми да се телепортира.. (в момента съм сама, а тук има същото от предната седмица - cereal, snickers и макарони.) била съм дехидратирана, а аз постоянно се наливам с чайове, но изглежда изкарвам всичко през кожата и очите. даде ми рецепта, инструктира ме ако припадна пак да ме карат в спешното и ме прати да си ходя, но докато изляза, явно размислила и ме върна да ми вземат кръв от вената. един от кошмарите ми, най-малкото защото веничките на сгъвката ми никакви ги няма. нашите доктори са спецове и са успявали, но сега предизвиквах 70-годишна пооплешивяла сестра с ожулено на главата. Бог да я поживи, че се отказа и извика друг.
новата сестра, 20тина-30 години по-млада, ми продупчи ръката отгоре - опакото на дланта и смука, смука, смука.. почнаха да ми се привиждат и причуват неща, но знаех, че не бива да губя съзнание, така че почнах да дишам и мигам (мигането е ключово). е устоях тоя път.

айде стига толкова драми.
грижете се за себе си, щото наистина няма кой друг! аай