audemus jura nostra defendere

Помощният характер на доказателствения факт ясно проличава при тези доказателствени факти, които индицират пряко не правнорелевантния факт, а достоверността или недостоверността на доказателствени средства, отнасящи се до доказателствени факти, индициращи правнорелевантния факт.

FUCK
това не е някаква скоропоговорка. това е из учебник 1100 страници по Граждански процес. съставян е по стария ГПК и повече от половината написано е ирелевантно към настоящия момент. също както този факт е ирелевантен за изпита. пожелайте ми късмет, защото повече от всичко искам да завърша и догодина да празнувам не деня на металурга примерно, а 16-ти април - ден на юриста. някак по-престижно звучи.

бонус: wikipedia на латински
artwork: antony micallef

chapter ten follow the leader

за малко да напиша, че в момента четете блога на international top seller за месец юни, както мениджъра ми ме убеждаваше, когато в последния момент в класацията изплуваха някой си Свен, някой си Йон.. и ме оставиха на 4-то място. затова пък мога да кажа, че четете блога на international female top seller в компанията, с 50 и няколко продажби и 40 реално обслужени клиента. hip hip

chapter nine boom

за 2 часа бачкане сутринта продадох 4 договора, и още 4 следобяда. за справка, мениджъра ми не е стигал повече от 6 на ден, но пък почти всеки ден прави по толкова.
предложиха ми да работя наравно с американците - вместо да ми плащат на час, да ми плащат на договор по 70$. това би удвоило, че и нагоре парите ми, но винаги има едно "if"! "if i sell.."
няма да решавам сега, главозамаяна от 8 продажби, защото знам какво е в куците дни, но в същото време много се чудя. ако се съглася на тази оферта връщане назад няма..

chapter eight justify myself

естествено е човек да коригира принципите си от време на време. това лято целта оправдава шибаните средства. нещо повече - осъществи ли се, целта ще пречисти, ще заличи всичко до сега. в момента, в който стане, ще разберете.
плюс това съм на достатъчно години вече, за да могат cool и underground да ми бъдат пунктири, камо ли нещо, за което да се безпокоя.

че на някой работата може да му се стори not so cool, съгласна съм. то и обективно погледнато не е cool. макар че ако човек е по-funky е възможно да се забавлява. пък и в крайна сметка бях в съзнание като си я избирах. предпочетох я пред чистачка, миячка, късачка на билетчета в увеселетелен парк, посещаван от гнусни семейства, и да - отказах се от позицията продавачка в магазин на Nike в Miami. и не съжелявам. сама държах да съм сред американци с презумпцията културен обмен. единственото, което ми убегна е частта с мормоните. бзззз.

виж за това, че не е underground не съм съгласна. в работата има лек нелегален елемент. това, което правим се нарича soliciting, а почти на всякъде, за да извършваш подобна дейност е необходимо разрешително. фирмена политика е такива разрешителни да не се вадят. не знам защо - скъпо ли излиза, бавно ли става. така, освен всички други екстри, трябва да се крием и от прасетата.

веднъж са ме спирали и ми се падна разбрана кука. а и аз играх толкова тъпа.. питах го какво е solicitor и дали може да ме закара вкъщи. (пх!) не можел. и докато на мен само ми записа името, другия офис се разпадна заради поредица арести. Detroit South is no more. в понеделник като изсипвали всичките international students от вана и те плъзвали из кварталите, куките ги заградили, взели им папките, с които работим и извикали мениджъра им. всички са без работа.
Detroit North, демек ние, просперира!

chapter seven people and worlds

може да се каже, че вчера беше голям ден за мен. продадох 4 договора, с което си поставих личен рекорд. мениджъра ми си удари гъза в тавана на колата като разбра.

първия продадох на бяло американско семейство, втория отиде при индийци, третия при латиноси, а четвъртия при китайчета. учили са ни с индийци и дръпнати да не се занимаваме, защото само ни губят времето със странни въпроси и обикновено не купуват. (таргет групата ни са бели с деца, черни и латиноси.) на моите индийци им продадох след три "не"-та. питаха ме като дойдат техниците как да разберат, че са именно нашите техници, и че няма да ги оберат и ми разказаха няколко покъртителни истории с възрастни хора. "that's a good question!" - така са ме тренирали да казвам и след най-малоумния въпрос.. китаеца пък искаше да говори с жена си. на това се отговаря "oh, sir, i haven't met a single woman in Michigan that likes bugs yet. your wife is gonna love the service. i'm gona reserve you a slot and if your wife wakes up in the middle of the night and says, "honey, i want to live with the bugs, i love them", you can always call me and cancel the service. i mean, it's not а big deal, it's just pest control, right?" разсмя се и подписа.
разбира се тия номера минават на 1 от 50 или 100. не са ни тренирали какво да отговаряме, когато ни кажат "my husband just died and that's the last thing i wanna think of right now", или "i just had a surgery", или пък когато вратата ти отвори безцеремонен полугол инвалид, който няма и за какво да се церемони, ибаси.. първите дни старите хора направо ме съкрушаваха като ги видя едва да стават да ми отварят вратата. самотни и мизерни. и идеята, че това ни чака всички.. сега просто не чукам на къщи с табелки "grandkids spoiled here" и американско знаме.

поне един път на ден попадам и на добри хорица, които ме канят в къщите си и ме черпят с разни неща. вчера една румънка ми предложи да спя в тях за без пари и ми показа стаята на сина си. мадама от Jordan ми остави телефона си да й се обадя преди да се прибера за България да отидем заедно да пазаруваме подаръци за майка ми. щяла да ме заведе на някакво хищно място с евтини стоки. една американка, в която пих чай като чу, че живея с мормони, ме запрегръща и също си остави телефона в случай, че искам да поговоря с някой. нормален. мъжа, на който продадох първия си договор пък ми предложи работа в неговата фирма - след като съм имала ентусиазма да работя това, сигурно нямало да ми е зле да стоя в офис за 10-15$ на час...

все оферти, от които никога няма да се възползвам, но пък как ме стоплят след десетките затръшнати врати и разлаяни кучета..

chapter six work ethics

приятелчета, бях лишена от компютър за малко, а и от време. не смея да кажа, че съм се оправила, да не се тръшна пак. не е истина колко суеверен става човек като завалят гадостите...

тия дни тук е забавно. имаме нов тренер, който продавал по 20 договора на ден. много е свеж и надъхва всички. освен това се закача с мен скришно, което си е истинско приключение, като се има предвид, че с другите въобще не си говоря. не защото аз не искам.

като казах "закачки" - "флиртове", днес на срещата се появи manager-а от другия офис - Detroit South (ние сме North). там са останалите international students и двама вече са уволнени. флиртували с клиенти на вратите и кучките се обадили във фирмата и искали да ги съдят. като реакция, освен уволненията, шефа на нашата компания е разпратил писма до всички офиси, в които се обяснява как да не се опитваме да целуваме клиентите. а да се получи писмо от шефа, както разбирам, никога не е било.. това е най-забавното нещо, което съм чувала от седмици..
мормоните вече се разкайват, че са ни наели. sweet!

quiz: защо мормоните винаги ходят по двама?

chapter five the saga continues

явно наистина съм си повярвала миналата година, че да тръгна тая така. взела съм се на сериозно нещо.

след още два припадъка вчера (втория в ръцете на Sarah докато й отварях врата), на третия ден реших, че здравето ми е по-скъпо и накарах Cameron да ме заведе в болница.
за да се задвижи застраховката ми, трябва да се обадя на един номер, да пратя 5-6 факса, които тия тука да пратят до България и оттам да чакаме отговор. в събота следобед. познай. (даже писахме писмо "to whom it may concern, нов ред, my name is N.S. and i need to see a doctor because.. bla bla bla.) идеята е ако може да не я ползвам въобще тая застраховка.. другия прoблем, който открих по-късно, е че стартовата дата на полицата ми е 4-ти юни - след два дни.

два, пет.. не можех да се оставя до понеделник или вторник. след лутане в дълги студени коридори, обстoйна регистрация и също толкова студена чакалня, сестрата ми измери температурата - 39, 2. а си мислех, че съм по-добре.
имам налепи по гърлото.
докторката, мъничка азиатка, ме съжали, сигурно както вие сега. помоли някой да се грижи за мен, да ми готви супички и да ми дава плодове. майка ми да се телепортира.. (в момента съм сама, а тук има същото от предната седмица - cereal, snickers и макарони.) била съм дехидратирана, а аз постоянно се наливам с чайове, но изглежда изкарвам всичко през кожата и очите. даде ми рецепта, инструктира ме ако припадна пак да ме карат в спешното и ме прати да си ходя, но докато изляза, явно размислила и ме върна да ми вземат кръв от вената. един от кошмарите ми, най-малкото защото веничките на сгъвката ми никакви ги няма. нашите доктори са спецове и са успявали, но сега предизвиквах 70-годишна пооплешивяла сестра с ожулено на главата. Бог да я поживи, че се отказа и извика друг.
новата сестра, 20тина-30 години по-млада, ми продупчи ръката отгоре - опакото на дланта и смука, смука, смука.. почнаха да ми се привиждат и причуват неща, но знаех, че не бива да губя съзнание, така че почнах да дишам и мигам (мигането е ключово). е устоях тоя път.

айде стига толкова драми.
грижете се за себе си, щото наистина няма кой друг! аай

chapter four sichueishan kritikal indeed

днес легнах болна. цялата горя и се подкарах на антибиотици. тъпото е, че оня ден тъпия Сameron беше болен и му дадох Оspamox и Fervex-ите си. познавам се и знаех, че ще ми потрябват, макар и не толкова скоро, но си викам "не мога да го оставя така. dо the right thing, girl или Jah ще те накаже".

кибича в тъпия myspace и губя пари с часове.

на всичкото от горе днес трябваше да се чуя с наш'те, а гледам да им звъня като съм в настроение, че иначе влизат във филми.

chapter three dealing with morons

или мормони. все тая.
дам, всички, с които живея/работя са от Utah (дълго 'а' до носово). била съм в Utah за ден. искахме да пием бира, но всичко наоколо беше мормонски църкви. в единствената кръчма тип закусвалня, на маса до прозореца седеше дебела жена със счупен врат, мисля, с оная желязна конструкция от раменете и над главата. изпищяхме и избягахме. към Vegas. но това е друга история.

Cameron е лидер и шевче на група малоумници и едиствен той си има приятелка (момиченцето, с което живея). барабанист е в пънк банда, милия, called Better Life (уотдъфак?). представлява загубеняка от филмите, който се мисли за готин и е накарал още 5-6 човека да му повярват. той самият обича да натяква колко е готин. примерно когато съм работила час и 50 мин, а той ми пише 2 часа. не че е лош човек. никoй от тях не е лош и за каквото съм ги помолила, са го свършили. а аз съм в позицията да моля за разни неща.
приятелката му, Sarah, е русичко слънчево момиченце, с една година по-малкa от мен. малко е трудно да разбереш, че са гаджета, но те го твърдят и аз им вярвам. а и понякога Cameron казва пред всички "Sarah is awesome!" Sarah изглежда умничка, но още не сме провели свестен разговор. (разговори тук не се водят.) има малко татосче на рамото във формата на ония анти-спин, анти-рак-на-гърдата лентички. нейната била за някакъв вид склероза, от която майка и боледува и е в инвалидна количка full time. казва го със същия приповдигнат глас и изчерпваме темата. знам още, че кара сноуборд и това е всичко.

Cameron, имаме един native american, който прилича ужасно на the Simpsons, и един друг, който дойде да ни тренира - тримата са били мисионери. като онези стирилни, прясно подстригани типчета в бели ризки, които се размотават из Търново. в неделя отидох с тях на мормонска църква. с изследователска цел.

църквите са богати, както може да се предположи, с висок таван, пейки, подиум и добра акустика. на гърба на пейките има джобове с книжки с песни, които се пеят от всички във възхвала на бога. нещо като музикална пауза преди и след същинската част. а в същинската част посрещахме нови братя и сестри, предимно братя. пак така издокарани. моите хора и те бяха в ризи и вратовръзки и гелосани. ядохме по къшей козунак, който би трябвало да символизира хляба, символизиращ тялото на Jesus, и по епруветка вода, която би трябвало да символизира виното, символизиращо кръвта на Jesus.. последваха две речи. доста наивни и неубедителни според мен, но пък на всички други се харесаха. първо говори развълнувана женица, която обясняваше душевните си терзания и по някакви неведоми за мен пътища стигна до извода, че господ има и той много я обича. и тя го обича много.
мъжа след нея имаше повече ораторски талант и говори за еволюция, за галактики и звезди, но каза 2-3 неща, за които го намразих.
на връщане в колата се опитах да провокирам момчетата с разни въпроси и те доста добре ми обясниха как стоят нещата. в крайна сметка, оставам с убеждението, че ходят на църква без особена вътрешна мотивация, а просто защото всички в Utah ходят и така се прави. както е с много други неща. въобще не подозират за съществуването на някаква друга действителност и дори когато ме питат за дома, сякаш искат да им отговоря с една дума.

иначе Cameron всяка година пътува някъде. последно е бил на организирана екскурзия на Карибите. спрели са в Хаити, а той не разбрал че Haiti is subject to on-going political instability and criminal lawlessness. Looting, intermittent roadblocks set by armed gangs or by the police, and random violent crime including kidnapping, car-jacking, and assault, make all but essential travel tо Haiti а bad idea.

обзалагам се, че и аз за тях съм weird. пия чай божегосподи, обличам се странно и след работа предпочитам първо да се прибера вместо да гледам баскетбол и да си говорим за жени, които дават по телевизора и те никога няма да имат, за пари, които никога няма да имат, за филмите, които излизат следващата седмица и те ще гледат и пилешките крилца (които никога не са били част от пиле) с four different flavours, които ще ядат. освен това не смятам Bush за най-великия лидер на всички времена, но това не съм им го казвала.

до скоро си имах и един охажор. Rayan. с квадратна челюст и дълги руси мигли. гривничката на крака му беше единствения намек за индивидуалност. дойде ми на гости още първата вечер, обеща ми света и си тръгна. сега е или в Utah, или in jail. хванали го пиян да си вади ключовете от колата (дори не е бил вътре) и май ще откара месец.

толкова.
i don't speak english anymore,
i speak hate.

chapter two the job

rabotata e mnogo stranna.. rabotq za nai-golqmata pest control company. coca-cola-ta sred pesticidite. trqbwa da hodq ot wrata na wrata da bezpokoq horata i da gi lyja. oshte s pristiganeto mi dadoha sales manual - knijka ot 50 stranici, koito obqsnqwat kakwo trqbwa da kazwam, kakwi frazi da izbqgwam, the body language.. wsqkakwi gluposti, koito ako prilagam w bg horata biha mi se izsmqli, no tuk rabotqt perfektno.
kakwo tochno prawq:
otiwam w kyshtata-ofis na manager-a mi, Cameron, kydeto wseki spodelq kakwi problemi sreshta, kakwo nai-chesto otgowarqt potencialnite klienti, za da se ottyrwat ot nas. razigrawame razlichni podhodi, i kolkoto za men wsichko towa e nelepo, za tqh e mnogo seriozna rabota. ednata ot stenite predstawlqwa ogromna karta na grada, na koqto otbelqzwame ulicite, prez koito sme minali. ima i dyska s imenata ni i sutrin Cameron ni postawq celite - kolko dogowora trqbwa da prodadem za denq. ako izpylnim celta obshto wsichki, poluchawame po 10$ na chowek za wecherq. w kraq na denq na dyskata estestweno se pishe koi kolko e prodal i na tozi ot nas s nai-mnogo dogowori, wsichki drujno zapochwame da se wyzhishtawame i da obsyjdame kolko e dobyr podhoda mu. chuwat se predimno dumichki kato "wow" i "awesome".
towa, koeto kazwam po 100-tina pyti na den e:
Hi, how are You?
Good.
My name is Nikolet. I'm with Terminix. *pokazwam im nadpisa wyrhu teniskata si* I don't know if You've heard what we are doing with Your neighbours the next a couple of days... *pauza i izpitatelen pogled* (te estestweno nishto ne znaqt, poneje nishto ne prawim) Didn't You guys get my flyers or something? *pauza* (wsichko trqbwa da stawa mnogo bawno i po wyzmojnost da goworq tiho, za da gi nakaram da izlqzat izzad wratite si). Well, real quick then *baaawno* - we've been getting some calls bacause of the ants and the spiders.. *pokazwam kartinki na bubolechki, zalepeni na papkata mi* The typical bugs that come out at this season.. And since my trucks are already gonna be here, i'm organizing a group rate for Your hood (we are saving from labour and gas..), so what You get is half off. *tuk chakam da me popitat 'how much is that?' ako kajat 'We are not interested' az gi pitam 'Have You used our service before?' i pochwam da obqsnqwam kakwo tochno prawim. (razbira se, nie nikakwi obajdaniq ne sme poluchawali i kamionite MI nqma da bydat w kwartala.. a towa 50% off e za wsichki, no...) sled kato sa mi izslushali wsichki gluposti kak prawim full inside and out, kak ne pryskame wytre, a prilagame edna mnogo specialna injekciq - minawame samo okolo wratite, prozorcite, puknatinite i kanalite, kak otwyn pryskame i sto hilqdi drugi podrobnosti, sqkash sym wijdalal nqkoga kakwa e pocedurata i znam za kakwo goworq.. ta sled wsichko towa bez da chakam otgowor pitam:* So, what time is good for You - morning or afternoon?
ne e li towa nai-nahalnoto neshto, koeto ste chuwali...
edno i syshto se razigrawa na wsqka wrata, sqkash za pryw pyt.
momenta sys sysedite e kliuchow. chesto pitat wsichki li go prawqt. ako weche razpolagam s ime na sysed, ili nai dobre s dogowor, gledam da go podhwyrlq - Mark down the street.. oglejdam dali imat paqjini ili mrawki i im gi pokazwam dokato goworim.

pyrwiq den rabotih samo 4 chasa. treniraha me i bqh postoqnno s nqkoi.
wchera sutrinta bqh s Cameron i naprawihme edna prodajba, koqto toi pisa na moe ime. sledobeda ostanah sama i prodadoh dogowor! myja dori mi predloji sled kato sym imala entusiazma da rabotq taq rabota, da otida w negowata firma da stoq w ofis i shtql da mi plashta 10-15 $, smqtai.
edno prekrasno semeistwo chernokoji pyk me pokaniha w doma si, no se okaza, che weche polzwat uslugite ni. uslugite na Terminix, dobre.
dnes e nedelq i ne bi trqbwalo da rabotq, no sutrinta izlqzoh za 2 chasa predi da zawali. ulicata beshe malka, s golemi kyshti kato w Desperate Housewifes. natyknah se na semeistwo ot Jordan. podpisahme dogowor, jenata me pokani wytre i pihme kafe s domashni sladki. razbrahme se predi da trygna da i se obadq da pazaruwame podaryci za maika mi. obeshtah i da pitam dali mogat da im naprawqt otstypka i mai uspqh da spazarq 40$ off s manager-a.
prosto sym w biznesa otwsqkyde.

tiq 2 dni az sym "awesome" i manager-a se gordee s men. obiknoweno horata ne uspqwali da prodadat prez pyrwata sedmica. opitwam se da im obqsnq, che stana na kysmet, poneje i trite semeistwa tykmo se nanasqha i prosto gi hwanah, no za tqh towa sa skills.
wsichko e tolkowa maloumno!

a sled prodajba se chuwstwam, sqkash sym izmamila dobri hora. wyobshte ne sym w mir sys sebe si s taq rabota. prawi mi se neshto po-blagorodno i neamerikansko.
dano wsichko se osmisli s pyrwiq mi paycheck, no ne wqrwam.

art by Yofka

chapter one the flight

shte pisha taka. kato se pribera shte go oprawq.
dori i da ne me chetete, imam nujda da si razkaja. ne sym produmwala na bylgarski otkakto sym doshla, a goworq pochti prez cqloto wreme.

sama si naprawih poleta interesen. zabrawih da wzema rabotnata oferta, s koqto zaminawam i na koqto pishe adresa kydeto shte jiweq - informaciq neobhodima da wlqza w Shtatite. usetih se w London, kogato trqbwashe da se chekiram elektronno i mashinkata mi poiska adres. obmenih ewro za paundowe i pochnah da zwynq w bg, no na 24ti w ofisite nqma nikoi, gsm-ite izkliucheni.. krasota. wyrnah se pri mashinkata i pripotena prosto wpisah izmislen adres. (syshtoto naprawih i w dokumentite, koito razdawat w samoleta predi da kacne w usa.)
na letishteto w London imat genialnoto iziskwane "one item only" - demek ne mojesh da nosish poweche ot edna chanta. az bqh s ranichka i otdelno spalen chuwal, koito ne znam zashto si ostawih w rychniq bagaj (a winagi e dobre da si nosish spalen chuwal). predi da se usetq edna britanska lelka izwadi chuwala ot kalyfcheto i go omota okolo ranicata mi. "now that's one item". drug dqdka pyk se namesi "if they are that stupid, you are gonna have to act stupid too".
"U people R genious", i told them i weche kato klosharche prodyljih s procedurite. sboguwahme se s lelkata, pregryshtahme se i se celuwahme i wseki po pytq si.

dokato chakah na gate-a razpoznah tri bylgarcheta i otidoh da gi hranq s shokolad. bqha dobre oblecheni spored.. ne znam spored chii kriterii.. abe kato futbolistcheta bqha. hodqt na fitnes i goworqt za sebe si w uchtiwa forma - "az ne hodim po takiwa mesta", "az ne nosim druga teniska". wpechatlqwaha se ot horata izlegnali se po peikite (- malko s toq mantalitet, da ne se izlojim nqkyde).
anyways
prez 8-chasowiq polet pospah, pochetoh, izgledah 3 filma. poslednite dwa chasa bqha naj-ujasni. predstawqh si kak na granicata nabirat dannite mi, google maps wednaga izkachaka i mi syobshtawat "there is no such street in Detroit mam. can we take a look at you job offer", sled men stawa opashka, izwikwat me w nqkakwa staichka.. hahah
e, pusnaha me bez problem.
no pyk nikoi ne me chakashe otpred, kakto se bqhme razbrali. trqbwashe nqkoi si Cameron da se e iztypanchil s tabelka s moeto ime. pochnah pak da zwynq. cherni misli otnowo se prokaraha - kak shte si razpyna izstradaloto chuwalche na letishteto za prez noshtta. nakraq namerih nomera na Cameron i se okaza, che me e chakal na greshno mqsto.

an ordinary day

on the way
the area
inside

so...

that's us - all the bulgarians in the hotel. the girl in the blue shirt (top left) is Galina. she cooks for us and we all love her. the blond one is Marina. the dude in front is Nikolai (the one that thought me how to play blackjack and helped me win). his bother is right behind him. he is not only good looking, but also smart and extremely intelligent. number 63 is Momchil. he takes care of everything. and me and my tits. (tei i tei sym pochnala sys zadnika, pone wsichko da si pokaja.)

почнa сa

Гaни, приятелко! doidoh na twoita...
work sucks, u know...

work simulation

вчера беше ебати оживения ден в клиниката. работни като мравчици бяхме. освен всичко ни остана време и за една фотосесийка. както виждате няма тайни за мен в дебелите книги. сайтът ни пък е сътворен от един малък гений на дизайнерската мисъл. същият, който направи тази артистична фотография.

Everybody smile please
Nobody pay no mind to me
Finger in position on the switch
A little flash photography

Taking a picture of you
Taking a picture of
Taking a picture of me
Taking a picture

повече за правните клиники ще има в априлския брой на Канапе.