first impressions a.k.a. the kick

Ако някой ви каже, че при първото си посещение в Ямайка много се е забавлявал, или лъже, или е рядко тъп и неебателен, или пък вече е трениран някъде из черна Африка.

Няколко часа преди полета от JFK, на едно парти в Brooklyn, се запознах с бяла мацка с ямайско и австрийско гражданства. Разказа ми някои покъртителни истории с намесени ченгета и каза, че това, от което трябва да се притеснявам най-много са именно те. Да съм забравела абстракции като "human rights" и всякакъв вид цивилизовано отношение. В същото време ми обясняваше, че въобще не иска да ме плаши. Да бе!..
"Само внимавай" - това чувах откъде ли не.
"Ми внимавам. Аз винаги внимавам."
Искаше ми се да се придържам към съвета, който преди няколко дни в метрото ми даде един готин черничък пич на дреди - "As long as you keep your mind open, you're gonna be fine.."

New York - Miami - Kingston

На летището в Маями видяхме Elephant Man. "Обещаващо начало", си помислих и сякаш тогава разпознах уникалността на пътуването. Но щом веднъж се качих на самолета, стомаха ми се сви. Връщане назад няма.
Не че бих се върнала.

В самолета, освен нас и възрастна двойка, имаше още едно бяло момче. Даваше вид да знае какво прави и го заговорих. Еврейче, чиито семеен бизнес преместили в Ямайка. За пръв път на острова. "Само не стойте в Кингстън. Разкарайте се от Кингстън възможно най-бързо." Взех му номера. (В Ямайка всеки контакт може да се окаже решаващ.)

Влизането в страната също не беше лесно. Обикновено туристите си вадят визи предварително, но Негово Величество The Internet твърди, че няма пречка да ни ги извадят и на място. Вкараха ни в малка стаичка, сложиха ни да седнем и ни почнаха с въпросите.
"При кого отивате?, Ама вие познавате ли го тоя човек? Ма знаете ли го как изглежда?" Накрая митничарят ни поиска номера на телефона му и сам му се обади. Така поне разбрахме със сигурност, че Gavaska ни чака пред летището.
- "И много да внимавате, че отговарям за вас!"
- "Да внимаваме за какво?", попитах.
- "Да не пушите ганджа. В Ямайка това е нелегално."
- "Мислите, че не знаем ли?.. И за такова клише ли ни вземате?! Бели туристи - единственото, за което идват е да си отпушат на евтина ганджа. А Културата? Защо сами подценявате това, което имате? Трева ако искам мога да пуша и в Европа, и в Щатите.. Не това е забележителното. Тук съм, за да видя що за мозъци създават лудата ви музика, що за хора са Sizzla, Capleton, Anthony B, ... и всички, които развиват наследството от Marley и Tosh, и го превръщат в мания по целия свят. Тук съм, за да проверя какво стои зад зеленото, жълтото и червеното и ако не познавате други цветове, евентуално да ви покажа.. е айде. Тук съм защото искам да бъда зарибена, погълната, да загубя себе си в някакъв друг свят. По-духовен свят, може би."
Е не.
А всъщност просто казах:
- "Няма да пушим, разбира се."

Първото ми впечатление от Gavaska беше... момченце. И вярно той бил с 2 години по-малък. В колата ни чакаше сестра му Symonе и някакъв мъж, за който по-късно ще разбера, че не и е приятеля. Стори ми се странно, че 3-ма човека идват да ни посрещнат. На следващия ден вече ще знам, че 5 парцала в една кола не е гъчканица, а едва ли не лукс. Оттук нататък отзад ще сядаме по 4, а отпред понякога по 3.
Закараха ни в мотел и ни взеха 100 USD за бензин. Мислех си, че вече ще се разделяме, но ми казаха "sit in the car" и потеглихме.. Без да сме се огледали, починали, без връхна дреха или чанта, още със слънчевите очила на главата и фотоапарат, който така и не извадих. Наслаждавах се на момента и на хората, а и не исках да се държа като турист в страна в която е повече от очевидно, че съм - конфликт, пред който ще се изправяме много пъти занапред.
Качиха ни в селото на Gavaska. Преди години техните го пратили там, за да го предпазят след като баща му починал и той искал да става rude boy. По-късно същата история ще ми разкаже и Lauren - пича, който ни закара. Точно както в Щатите всеки ти разказва как преди еди-колко-си-години дошъл с 40 или 100 или 200 USD в джоба и без бъкел английски, а сега има това и това... Както и да е.. Попитах Gavaska застреляли ли са баща му.
- "Не, направиха му вуду. Завиждаха му защото беше богат."
Тук просто замлъкнах.

В селото ни разведоха да се запознаем с роднини и приятели. Всички ни оглеждаха. То в тъмното и без това само ние се виждаме.. Филма беше пълен, както се казва. Хиляди впечатления, хиляди кадри, запечатани единствено в главите ни... Както си вървяхме в един момент до нас спря кола с 2 G-та, барнати, с бейзболни шапки. "Get in the car". Влязохме. От наш'те били. Повозихме се малко. Бяха черни и говореха английски, който не разбирам. Може би вече беше време да спра да се притеснявам, тъй като всички наоколо са черни и говорят английски, който не разбирам. И така ще бъде до края.

I & I & You
All Are His Creations

На следващия ден Gavaska ни прибра в къщата на сестра си за постоянно.