Hello My Name Is

nickolette

сряда, февруари 06, 2008

moving on

Колкото повече се информирам относно конфликта, толкова по-убедена ставам, че протестирането беше добра идея. Ето, че и в момента благодарение на САЩ и Израел палестинците от Газа влизат в преки схватки с египетската гранична полиция. След като с общи усилия са унищожили икономиката им изцяло, сега затварят всичките им граници, с явната цел да ги уморят от глад.

Вечерта продължава не по-малко интензивно. Шабат е и малкият брат на Илел е поканил десетина деца на неговата възраст - около 17 годишни, да вечерят в тях. След това са на къмпинг в гората на километър от къщата.
През това време с Илел отиваме на селска забава. Намира се в голям салон, има безплатно пиене и храна, ужасна музика и женени двойки. "Всички тук са суингъри, така че ако си харесаш някой, чувствай се свободна..."
nigga whaaat?
Поглеждам на тези застаряващи, издокарани евреи с нови очи. Викам си, мръсниците знаят как да се забавляват, и въображението ми започва да рисува картини на елитарно общество от хора, които под повърхността на социалната любезност, си имат друг тип отношения и интриги. Представям си "Широко затворени очи", но съобразен с реалността - лош грим, целулит, изкуствен смях.
Няма да ви казвам колко се разочаровах когато Илел започна да ми се подиграва, че съм му повярвала...
Минаваме да видим брат му. Децата се проявяват в нова светлина. Пият и пушат край огъня и си говорят за транс. Оставяме ги заради рожден ден, на който не сме канени. Намира се в имението на някакъв магнат, от тези, които притежават декари земя и не обичат хора особено. Сградата е едноетажна, с бар, кожи и възглавници.

После сме на кръчма.
Тук вече съм пияна и провеждам цял разговор на иврит. Събеседникът ми е силно впечатлен, но и му става неудобно защото мисли, че съм разбирала когато са си говорили за мен. Оставям го да си спича.
Прибираме се. Нощният живот на село ми е изпил силичките... След няколко дни Илел заминава за Щатите и аз оставам сама, за това е добре да съм поне малко ориентирана в ситуацията. За целта отваряме wikitravel.org и четем полезна информация за туристи в Израел. Вдъхновяваме се и започваме да допълваме и променяме информацията в истеричен смях.

На следващата вечер, също толкова пияна, ще си запазвам хостел в Йерусалим, естествено без да прочета характеристиките му.

Хостела е наистина ужасен. Още първата вечер някакъв непознат ми е заспал в леглото, което собственоръчно застлах, но без да се превземам лягам на друго без чаршафи. Там се запознавам и с намибийка, която се оплаква как изгоряла и започнала да се бели тук, в Израел, за политиката на намибийското правителство и къщите и как като малка била левичарка и майка й я биела през ръцете. Сега вече не знаела коя е лявата и коя е дясната й ръка и постоянно изтървала разни неща. Разбива ми сърцето на малки парченца.

Ако не друго, хостела поне се намира на яко място в стария град, където ежедневно се изсипват автобуси с туристи. Факта, че живея там, макар и за няколко дни, ми дава онова сладко чувство, че се оправям сама в екзотична страна. Най-силно изразено е когато излизам сутрин и арабите са наизвадили всевъзможни джунджурии, навалица е и всеки те дърпа; и през нощта, когато се прибирам по празните калдъръмени улици и само моите стъпки кънтят.

Етикети: , , ,

4 Comments:

  • At 10:40 пр.об., Anonymous Анонимен said…

    ХА ХА ХА ХА :) залях се от смях с намибийката, как постоянно изтървала нещо си. Ти що не й сподели, че това нейното не е проблем и че братовчедка ти няма ръце? :Р

     
  • At 2:07 сл.об., Blogger nickolette said…

    ХА! как можа?! мислех, че тази драма е погребана дълбоко в миналото...
    хлип хлип
    (размаза ли ми се грима?)

     
  • At 3:38 сл.об., Blogger Bruce Wayne said…

    абе ти обиколи света, утре чакам пост от антарктида :)

     
  • At 7:56 сл.об., Anonymous Анонимен said…

    хехе,
    той Илел искал да ти влезе в Градината на Удоволствията, пък ти си се вързала за суингерите...

     

Публикуване на коментар

<< Home