Parachutesобичам екстремните спортове!
не защото са провокация и изследваш границите си. не е и заради моментното усещане и целия приток на адреналин.. (е, и това го обичам, няма как..)
радват ме най-много хората.
явно освен процесите в мозъка, а оттам и в цялото тяло, стават и други по-трайни промени. сякаш сърцата стават по-големи. не случайно лош човек в планината няма.
за планината е вярно и друго - когато и да седнеш да пиеш, все ще е късно, все някой ще е почнал преди теб. аналогично е със snowboard-истите и пушенето.
дават го да вали идните дни - дерзайте! :)
любопитен факт: парашути си е представял и дори е скицирал любимият ми от всички гении - Леонардо
posted by nickolette @ 7:14 сл.об.
8 Comments:
At 10:27 сл.об.,
Анонимен said…
Ekstremnite sportove...abe interesno neshto sa, mnogo gi obicham i az, obache neshto naposleduk ne mi stiska. Ili po tochno ne mi stiska za naistina ekstremnite sportove. Aide tova snowboarding-a super nali i takiva podobni, obache parashytite i neshot kudeto veroqtnosta da zaginesh e po-golqma, neshto naposleduk me e shybe. Ne che chyvstvoto ne e gotino, ami az si go obqsnqvam s edna prosto ikonomicheska teoriq. Sega ne moga da q preveda no sentenciqta i e che, kolkoto poveche neshta moga da zagybq v zamqna da se pretrepq vuv ekstremen sport tolkova po-malko bih poel riska. Sled kato sum otdal 10 godini za da stana tova koeto sum, i sum minal prez kakvi li ne (da ne kazvam vulgarizmi) kofti neshta, tolkova po-malko sum gotov da mahna s leka ruka i da zagybq vsichko v daden ekstremen sport. Znam che veroqtnostta e malka, no vse pak. Prekaleno mnogo veche imam da gybq za da go napravq. Kato bqh maluk, poneje nqmashe tolkova postignati neshta, bqh gotov na vsichko.
Nadqvam se che ste me razbrali.
P.S. Niki, koga otivame da skachame s bundji. :))
At 10:54 сл.об.,
nickolette said…
абе и мен ме е шубе за някои неща. примерно лятото един приятел се запозна с делта и парапланеристи и ме зарибява да ходим. не посмях.
ако е за парашут, първо се минава курс и после като те качат на самолета няма връщане..
за бънджи съм готова :) но преди това има цяла зима!
At 1:08 пр.об.,
Yocca said…
анунимйе..хич ней малка вероятността да се претрепиш..по мое нблюдение смелостта иде..когато започнеш да си усещаш тялото и тогава можеш да разбереш какви чудеса си способен да преживееш чрез него..:E всичко е техника..чалъм и пинизи..ей тей аз ходя на айкидо и сега оттренирам по-добро падане и равновесие в пространството..то си е и духовна храна..цял ден и нощ се разгъвам и заранта пак съм сгъната..
At 11:11 пр.об.,
nickolette said…
за смелостта и чудесата когато овладееш тялото си...
има един момент когато придобиваш умения, оттам увереност и самочувствие, а това винаги ти изиграва лоша шега. все ще се намери нещо да те върне на земята (контузия или в най-добрия случай да се изложиш пред някой). в йогата е така (уж безобиден спорт), а представям си какво е изкушението при бойните изкуства.
At 12:10 сл.об.,
chinchillah said…
Най-лошата шега мен ми изигра еуфорията примесена със самоувереност и малка доза илюзия за безсмъртие.. Така ме върна на земята, че...
В тези неща хладния разум е от най-важните елементи, заедно с доброто загряване и концентрация!
At 11:57 сл.об.,
Yocca said…
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
At 12:00 пр.об.,
Yocca said…
:E ами аз като се упражнявам в нещо.. примерно в игра с кестен..и като го изпусна..и решавам да предпочета да си мисля..че тъкмо сега ще си сгъна гръбнака..а не, че съм много непохватна. а когато правиш нещо заради някого..неизбежно ще се отплеснеш. нека силата бъде с вас и нека тя ни свързва :E
бтв..с кестен можеш да убииш човек (aze nemoze)..а и натоварваш една група мускули, които могат да те оттървът някой ден...
At 8:18 пр.об.,
Анонимен said…
mdaaa
Публикуване на коментар
<< Home