натура2000

Като човек, чиято професия е свързана с опазването на околната среда, съм участвал в обществени обсъждания, официални дискусии или просто неформални разговори, посветени на защитените територии и мерките за опазване на природата. Това, което винаги ме е удивлявало, е

трансцеденталното отношение на много хора към природата

Неведнъж съм чувал репликата "нека първо да се погрижим за хората, а после ще мислим и за птичките". Мнозинството сякаш приема, че природата е просто пикантна подправка в бульона на човешката цивилизация. За тях значението й се изчерпва с неделния пикник и картичките с екзотични пейзажи, които получават от свои приятели на почивка.

Но за добро или зло нещата далеч не стоят по този начин. Homo sapiens e просто един от над двата и половина милиона биологични вида, населяващи нашата планета. Както и всички останали видове, той също се нуждае от ресурсите на биосферата и се конкурира с другите за тях. И тук вече се появява разликата. Както се казва, "размерът има значение". Макар със своите близо 6 млрд. "броя" човекът да не е сред най-многочислените популации, той усвоява ресурси в мащаби, които не са по силите на нито един друг биологичен вид (дори по време на каламитет). Възможностите му да въздейства върху биосферата вече надминават границите на влиянието на целия комплекс от абиотични фактори – климатични и сеизмична активност. "Венецът на еволюцията" се изкачи до най-високата точка на планетата и се гмурна до най-дълбоката, "покори" земната и морската шир и дори погледна Земята от Космоса. Почувства се господар и повелител на своя единствен дом –планетата Земя, и дори започна да го преподрежда, за да го направи по-уютен, но само за себе си.

И точно тогава започнаха досадните проблеми. Природните катаклизми като че ли зачестиха, годната за пиене вода започна драстично да намалява, пустините взеха да настъпват, все повече животни започнаха да изчезват или да намалява числеността им. Ролята на лош вестител в случая изиграха учените. За съжаление техните прогнози и предупреждения дълго време не достигаха до съзнанието на хората, които вземат решенията – политиците. Едва през последните три десетилетия проблемите на глобалната екология влязоха в полезрението на световния политически и бизнес елит. За щастие все повече хора започват да осъзнават, че главното предизвикателство, пред което е изправена човешката цивилизация, е нашето чисто биологично оцеляване.

Няма безплатен обяд, особено на трапезата на екоравновесието

Бумерангът на свръхпотреблението вече свисти в обратна посока и заплашва да удари не само тези, които са го хвърлили, но и общности, за които думи като джакузи, мобилни комуникации, лаптоп и инсинератор не означават абсолютно нищо. Какъв е начинът да спрем обратното броене? За съжаление няма еднозначен отговор. Но като начало мотото на конференцията за Земята, проведена в Рио де Жанейро през 1992 г., звучи чудесно: "Мисли глобално, действай локално".

Като цяло Европейският съюз води първенството в промяната на мисленето по отношение на околната среда. Екологичната мрежа от защитени зони

"Натура 2000" е част от осъзнатите отговорности на развитите европейски държави

към запазването на баланса между ползването на природните ресурси и тяхното съхраняване ако не над, то поне на необходимия минимум. Защитените територии не са музей на открито, а по-скоро последни убежища на една изтерзана природа. Убежища, без които светът няма да бъде същият. Това са носещите колони на екологичното равновесие и всяка неразумно отнета частица заплашва нашия собствен свят, живота на всеки от нас. Глобалното затопляне, климатичните аномалии и опустошителните природни катаклизми, чиято честота и мощ нарастват през последните години, непрекъснато ни напомнят, че рязко трябва да променим приоритетите си. Както пише Кристофър Флавин – президент на института "Уърлдуоч", в предговора към миналогодишното издание на "Състоянието на планетата 2006": "За тези които още не са разбрали – безпрецедентната поредица от бедствия, която удари света през 2005 г., беше мощен призив за събуждане, който ни казва, че светът не е на прав път и дори не е на безопасен път. Шокиращата разрушителност на тези "неприродни" бедствия се дължи отчасти на човешки дейности, простиращи се от разрушаването на влажните зони при устието на Мисисипи до увеличаване на въглеродния диоксид в атмосферата."

Какъв е изводът? Не икономически възход на всяка цена, а развитие, основано на устойчиви и щадящи околната среда практики, ще ни донесе така жадуваното благоденствие. Инвестициите и усилията, насочени за опазване на околната среда като цяло и в частност биологичното разнообразие, са инвестиции в нашето оцеляване.

Редно е да се отбележи, че проблемът има и още един аспект, който в никакъв случай не бива да се пренебрегва – икономическият. От гледна точка на икономиката съхранената естествена природата също представлява своеобразен вид... стока. Както и при всяка стока, тя си има цена, която зависи главно от две неща – от търсенето и от нейното качество. Смело мога да твърдя, че в България количеството и най-вече качеството на тази "стока" е над европейското равнище (кой друг отрасъл на нашата икономика може да се похвали със същото). От друга страна, търсенето от европейците на такива оазиси на девствена природа нараства с всяка изминала година.

Все повече намаляват любителите на масовия туризъм

които при почивката си сменят само своите географски координати, но не и обичайното си ежедневие – от шума и суетнята на мегаполисите отиват в шума и суетнята на туристическите мегакомплекси. Напротив, през последните години значително е нараснал броят на хората, които желаят да се потопят в спокойната и дори екзотично-архаична атмосфера на затънтени планински селца и да видят диви (а и домашни) животни на живо, а не само от екрана на Animal planet.

Това са бъдещите реални и преки инвеститори в земите на "Натура 2000". Т.нар. алтернативен туризъм във всичките му разновидности – културен, пешеходен, вело-, селски, екотуризъм ще даде поминък на хората, живеещи в и около защитените зони. Приоритетното развитие на биологичното земеделие и производството на екологично чиста продукция ще дадат на местните жители много повече възможности за малък семеен бизнес, отколкото сегашните мегакурорти. Именно запазената природа ще е тази, която ще храни местните хора, както го е правила хилядолетия наред, а

няма да ги обрече на "глад и мизерия", както им е внушавано от багерните инвеститори

Защото прекрасното природно наследство, което България притежава, е "капитал", чиято цена тепърва ще нараства.

Нека всеки сам за себе си да направи равносметка коя е по добрата алтернатива – да унищожим природата си и след краткосрочни печалби, които ще потънат в джобовете на малцина, отново да си останем бедният роднина в Европейския съюз, или да се превърнем в един от природните оазиси на Европа. В крайна сметка не е толкова важно кой ще победи в спора - HOMO ENVIRONMENTALIS или HOMO CONSUMALIS, по-важно е да докажем, че всички ние принадлежим към Homo sapiens – разумния човек!

...