The Rasta World

->

И на третия ден Gavaska ни подари едно от онези вълшебни преживявания, които се случват веднъж в живота.

В парк в центъра на Кингстън растите празнуваха Милениума по етиопския календар.

Етиопският календар се придържа към стария египетски календар, според който годината е разделена на 12 месеца от по 30 дни, плюс един допълнителен месец на всеки 5 години. Излиза, че техният календар изостава със 7-8 години спрямо нашия и така от началото на християнството. И Обединените нации, и Африканската общност припознават в етиопския милениум единствен по рода си африкански празник, честван както подобава.

Избрахме си места някъде по средата в откритата зала, така че да се потопим в уникалната атмосфера, създадена от тези цветни хора - крале и кралици в техния свят, с корони естествено израснали от главите им, сякаш за да бъдат неоспорими...
Ако пътуването ми свършеше ето тук, в този момент, пак щях да съм доволна.
Все още бях в онова състояние, наречено "културен шок" и не виждах нищо общо между мен и тези хора. Вярвайки, че битието определя съзнанието, може би наистина бяхме от различни вселени. Така си мислех на влизане. На излизане ще знам малко повече за тях - за стремежите им, за липсите и болките им.

На сцената първо държаха лекции, които докато се стъмни неусетно преляха в песни. Говориха по исторически проблеми, за политика, възмущаваха се от несправедливостите спрямо тях. Например как са ги принуждавали да заменят употребата на I and I с I and U - нещо напълно лишено от логика според тяхното разбиране за света, тъй като всички сме част от Едно. (Намирам това за една от най-очарователните черти на растафарянството.)

Излиза, че в католическо общество, каквото е Ямайка, растите са доста подтискани, и то на различни нива. Заради сплетените коси, те трудно си намират работни места. Още в училище ги карат да се подстригват. А дредите са част от тях, най-малкото личен избор, продиктуван от цялостна философия (а не мода. Модерно е друго.). Аналогично е на случая във Франция, когато се опитаха да забранят на жените-мюсюлманки в университетите да ходят забрадени. Растите са по природа толерантни хора, които не се месят в делата на другите и вместо да бъдат оставени на мира, те са дискриминирани за това, което са. Вместо да бъдат третирани с респект и поощрявани за културния си принос, държавата ги експлоатира с рекламна цел без никакви средства да влизат в общността. По отношение на интелектуална собственост и икономическо заздравяване, през годините бизнесмени, антрополози, музиканти неформално търгуват с отделни представители на растафарянството. А колкото по се комерсиализира културата и символите й, толкова по нараства отговорността на растите да я опазят от изопачено интерпретиране. Като това недоразумение Munga и неговия Gangsta Ras, на което старейшините, иначе миролюбиви хора, отговарят: "The only time wi gangsta a when wi a kill Babylon".

Друга деликатна тема е лицемерното отношение на властите по отношение на ганджата, която, както знаете, растите използват за духовни цели. Вавилон разпространява образа на Боб Марли с джойнт в ръка, за да привлече туристи, а останалите расти са преследвани, арестувани и изнудвани от полицията. С чиста съвест казвам, ако има страна в света, където ганджата трябва да е легална, това е Ямайка. Докато в Холандия билката някак изкуствено е издигната в култ и се натрапва отвсякъде, в Ямайка, тя е нещо безкрайно естествено. Като водата или ракията. Преследването й от закона там изглежда като някакво безумие, предпоставящо полицейски произвол и съответно създаващо излишно напрежение. (При всяко споменаване на думата "ганджа" тълпата избухваше, зазвучаваха тарамбуки и се развяваха знамена.)

Фактът, че са откъснати от Африка, техния духовен дом, The Motherland, и са "заточени" на остров на другия край на света, е дълбоко врязан в съзнанието и психиката им. Опитват да поддържат постоянен поток на информация с Етиопия и континента като цяло, в търсене на идентичност и вдъхновение..




След още три дни с G и приятелката му Kelly се качихме на Scotts Hill - село, населявано от расти. И в Детройт, и в Ямайка съм имала поводи да се чувствам дискриминирана заради цвета си. Тук за пръв път бях дискриминирана и като жена. Няма да изпадам в подробности и да ви развалям впечатленията от тези мили хора. Само малко.. С Kelly бяхме върнати от един от старейшините, тъй като не сме били облечени подходящо. Дрес-кодът е дълга пола и коса, скрита в тюрбан. През престоя ни в Ямайка бяхме много внимателни и показвахме уважение към хората и Културата им, но този дядка прекали. Пропътувала съм 10 856. 8 км, само за да ги видя и почерпя мъдрост от тях, а нещастникът, който претендира за духовен живот, беше дотолкова тесногръд, че да се хване за външното проявление, за дрехите. Във всеки манастир у дома има по един такъв недоволен дъртак, който се хваща за буквата, докато същественото му убягва. Да го уважавам ли? Не и днес.

слушай