Hello My Name Is

nickolette

сряда, февруари 06, 2008

Mea Shearim

Илел е все още наоколо и ме води в тясната квартира на Дро. По стените има карта на Палестина преди да стане Израел и плакат “Visit Palestine”. Виждам, че чете марксистка литература. Попаднала съм в истинския ъндърграунд, в къща на евреин-активист, който като всеки уважаващ себе си активист (и ексхибиционист) е слаб, изпит и ходи с шлифер. По убеждения е ляв, но в Изреал да бъдеш ляв или десен няма нищо общо с икономическото виждане за бъдещо развитие на страната и никой политик не засяга икономиката в предизборните си речи. Леви и десни се определят по отношението им към палестинците – толерантни ли са към тях или напротив. Ясно е кои надделяват. Всеки един министър-председател е спечелил властта с лозунга “Обещавам да запазя еврейското мнозинство в Йерусалим.”

Възползваме се от изключителната осведоменост на Дро по всички локални въпроси и го караме да ни заведе в Меа Шеарим - квартал в Йерусалим, който представлява жив музей. Жителите му са съхранили традиционния начин на живот, съществувал векове наред сред ултра-ортодоксалните евреи в гетата в северна и източна Европа. Мъжете до един са облечени в черните религиозни дрехи, шапки, в които подозирам са влюбени, бради и навъртени бакенбарди. Чувствам се сякаш съм влязла в машина на времето, пренесла съм се някъде през 60-те и всички са тайни агенти. Всъщност машината трябва да се върне много по-назад, в канонически, средновековен свят на бедност, в който за всеки аспект от ежедневието има строги правила, дори ритуали. Начин на живот, който продължава да вирее благодарение на отъждествяването на промяната със Зло. Новото и модерното не представляват интерес. Надниквам в малка книжарничка и виждам трима мъже сред религиозните бумаги. Знам, че това е уникален кадър, но няма как да извадя апарата. Знам и че ако се застоя още секунда, ще ме изгонят. Някои казват, че жените в тяхното общество са дискриминирани, други, че просто имат различни задължения. Отсреща виждам как няколко еврейки са се спрели пред витрината на магазин за обувки и обсъждат, а те всичките са еднакви, груби и черни. Дрес-кодът за дамите е дълги до глезените поли (и аз съм в такава), тъмни цветове, прибрани коси. Мъжете посвещават времето си на религиозни учения и богослужения, докато жените се грижат за отглеждането на големи семейства от по 7-8 деца. Религията не им позволява да се празнят навън. От тук е и мита, че го правят с чаршаф между двамата, така че да не виждат голите си тела. Дро знае от достоверен източник, че това е мит и толкова. Възпитанието на деца е стриктно - много от тях не са стъпвали в нерелигиозен квартал. Това е единствената действителност, която познават. Материално семействата зависят от правителството и от благотворителност. Само не знам благотворителност от кого, като там не искат нашите пари. Враждебни са и не ни позволяват дори да се храним в техен ресторант.

Единствената медия в Меа Шеарим са религиозните плакати по улиците. Няма телевизия, няма компютри. Съобщенията по плакатите се отнасят до бръснари, които не съблюдават канона и правят бакенбардите по-тънки от предписаното, или за жените и облеклото им, или за това да не стъпват в градския басейн, тъй като, представете си, там позволяват жени и мъже да се къпят заедно. Недоволството си от несъблюдаващите правилата, изразяват с освиркване, хвърляне на яйца и домати, а по мотористите, които минават през квартала на Шабат, и камъни. Една мацка ми разказа как си вървяла с тениска и пола и оня ти евреин като се разкрещял “Ти обиждаш очите ми, за това аз ще обиждам слуха ти..”. Накрая я нападнал.


В ежедневния живот евреите от Меа Шеарим не говорят иврит – свещеният език, на който е създаден света... Ползва се единствено за молитви и учене на Тора. Говорят идиш – език, който не може да бъде чут никъде другаде. Останал е от времето на германските и полски евреи. Има един въпрос, по който ортодоксалните евреи и арабите са на едно мнение – не признават държавата Израел. Според тях основаването на суверенна държава Израел
преди идването на Месията е безобразен грях. Смятат го за прибързано и за оскверняване на светото писание. Те не ходят казарма, не плащат данъци, а по-радикалните от тях отказват да приемат помощи от правителството. Някои отиват толкова далеч да смятат, че Холокоста бил Божието наказание за ционистите и техните усилия да основат държава Израел.

Етикети: , , , ,

2 Comments:

  • At 1:13 сл.об., Anonymous Анонимен said…

    А с какво се хранят Ники? Доколкото знам не смесват някои видове храни и по време на пост консумират нещо подобно на питка, което сами си приготвят.

     
  • At 4:40 сл.об., Blogger nickolette said…

    храната трябва да е кошер. да - не се смесват някои храни. месо ядат, но и то трябва да е кошер - да е гледано и заклано по точно определен начин. ходи се даже на специално училище да те обучат как.
    много кльопат хумус - нахут на паста в зехтин. сервират го с туршия и арабски хляб и го има навсякъде. национално ядене им е все едно.

    българското сирене е голям хит!
    хух, огладнях..

     

Публикуване на коментар

<< Home