chapter eight justify myself

естествено е човек да коригира принципите си от време на време. това лято целта оправдава шибаните средства. нещо повече - осъществи ли се, целта ще пречисти, ще заличи всичко до сега. в момента, в който стане, ще разберете.
плюс това съм на достатъчно години вече, за да могат cool и underground да ми бъдат пунктири, камо ли нещо, за което да се безпокоя.

че на някой работата може да му се стори not so cool, съгласна съм. то и обективно погледнато не е cool. макар че ако човек е по-funky е възможно да се забавлява. пък и в крайна сметка бях в съзнание като си я избирах. предпочетох я пред чистачка, миячка, късачка на билетчета в увеселетелен парк, посещаван от гнусни семейства, и да - отказах се от позицията продавачка в магазин на Nike в Miami. и не съжелявам. сама държах да съм сред американци с презумпцията културен обмен. единственото, което ми убегна е частта с мормоните. бзззз.

виж за това, че не е underground не съм съгласна. в работата има лек нелегален елемент. това, което правим се нарича soliciting, а почти на всякъде, за да извършваш подобна дейност е необходимо разрешително. фирмена политика е такива разрешителни да не се вадят. не знам защо - скъпо ли излиза, бавно ли става. така, освен всички други екстри, трябва да се крием и от прасетата.

веднъж са ме спирали и ми се падна разбрана кука. а и аз играх толкова тъпа.. питах го какво е solicitor и дали може да ме закара вкъщи. (пх!) не можел. и докато на мен само ми записа името, другия офис се разпадна заради поредица арести. Detroit South is no more. в понеделник като изсипвали всичките international students от вана и те плъзвали из кварталите, куките ги заградили, взели им папките, с които работим и извикали мениджъра им. всички са без работа.
Detroit North, демек ние, просперира!