Israel vs. Palestine

Цяла седмица основна новина в Yahoo е Bush, който събира в Белия дом Abbas и Olmert - палестинския и израелския лидери, което де факто са първите официални преговори на двете страни от 7 години насам. Bush, този виден дипломат и изявен медиатор, се среща с тях и заедно, и поотделно. "The time is right", казва, "Нека младите се обичат, ние ще помагаме с к'вото можем"... Плановете са до края на тази година да се постигне яснота какво ще се случва в Близкия Изток. Ще има ли независима Палестина, ще има ли мир. И по-същественото - как ще се изпълни със съдържание думичката "мир". Ако този път наистина се постигне съгласие, а явно такива са настроенията, това ще даде началото на дълъг процес. Трябва да се реши какво ще стане с нелегалните еврейски селища в окупираните земи, издигната 700 километрова стена в същите тези земи дали ще бъде преместена, така че да очертава новите граници или повече няма да има нужда от нея. Ще освободят ли палестинците от израелските затвори. Мисля си, уж цивилизовани хора евреите, а си осигуряват сигурност със стени и пропусквателни режими. И с танкове. Голям спек, когато всички те мразят.

Откъде накъде имам самочувствие да пиша за това и имам ли достатъчна подготовка? - Не. Но въпреки че по нашите новини не дават нищо свързано с Конфликта, на мен постоянно ми се набива в очи.

По всички яки точки по света, където има партита, наркотици и жени, задължително ще срещнете групичка 21-годишни израилтяни. Случи ми се миналата година в Сан Франциско, тази в Амстердам.. (А когато нещо се случи 2 пъти, то най-вероятно ще се случи и трети.) Обикновено, издивели след 3-годишна казарма, отиват някъде да се омажат. Възползват се от партитата, алкохола и наркотиците, и при изключителен късмет и от жените. По това време започват да им се появяват пиърсинги и татоси. (Между другото подозирам, че в Израел пънка е жив и добре.)
Тази година се запознах и с един по-различен евреин. Ъъъъ израилтянин. Попътувахме заедно, после той дойде в България, а сега за празниците ще го видя в Израел. Ъъъъъ Палестина. Казва се Hillel и е един от онези, отказали да отбият военна служба. За разлика от повечето, той не се е покрил с фиктивно медицинско, а го е направил демонстративно, придружено с гладна стачка. Толкова демонстративно, че Amnesty International се заемат със случая му. Последиците от отказа му са затвор, невъзможност след това да си намери работа, разочарованието на родителите, за които е чест да видят сина си войник.

И така, ако до сега съм си мислила, че ивицата Газа е пръдня, ето че ще мога сама да видя колко е засрано положението.

Ако имате свободни час и 20 мин., изгледайте Peace, Propaganda & the Promised Land. Филмът разказва как международните медии представят кризата и като последица оформят обществено мнение. Как в новините се показват сцени на насилие, в които палестинци замерят с камъни израелски войници - сцени извадени от общия контекст. Никъде не се споменава, че тези войници са на палестинска земя, че това се случва в окупирани територии. Нелегално окупирани по международното право между впрочем. Казват "Израел отвръща на атаките", "Израел се защитава", когато именно Израел е насилника на чужда земя. Военен окупатор се защитава. WTF? Излиза, че от 1983-та Израел провежда професионална PR кампания в Щатите. Репортери и редактори са наблюдавани, контролирани, цензурирани, сплашвани. Когато има жертви и от двете страни, "конфликта е в разгара си", казват и показват семейства на избити еврейски войници и личните им драми. Когато жертвите са само араби, се съобщава, че положението е "относително спокойно". Друга манипулация: еврейските селища, които се появяват на ключови места в Палестина (по хълмове и около водоеми) с идеята след време да бъдат анексирани - грубо посегателство върху суверенитета на палестинците. Селища, които в новините са наричани квартали, вместо колонии. След 11. 09. PR стратезите (от най големите американски PR компании), за да асоциират израелската кауза с USandA вкарват в обръщение думичката "тероризъм". И изведнъж окупацията става част от борба срещу тероризма, в която започват да се наливат милиони долари.
Когато хора живеят в отчайващи условия с целенасочено парализирана икономика благодарение на Израел, разрушаване на домове както обитателите са вътре, блокиране на линейки и недопускане на бременни жени през пропусквателните пунктове, за да родят - при всичкото това системно нарушаване на основните човешки права на палестинците, явление като камикадзетата остава единствена възможна ефективна съпротива. Когато нямаш въоръжена армия, танкове и подкрепата на Щатите ставаш отчаян, ставаш терорист.

Вярно палестинците са бедни (ако бедността е порок), необразовани и раждат като цигани. По-трудно ни е да се асоциираме с тях. Но кой решава чии живот е по-ценен, чие страдание е по-голямо, чия истина е Истината... Ще видим.

А през това време аз ще си нося палестинския шал, че по ме е шубе от сладурите от Хамас, отколкото от нек'ви си евреи.. *wink*

The Rasta World

->

И на третия ден Gavaska ни подари едно от онези вълшебни преживявания, които се случват веднъж в живота.

В парк в центъра на Кингстън растите празнуваха Милениума по етиопския календар.

Етиопският календар се придържа към стария египетски календар, според който годината е разделена на 12 месеца от по 30 дни, плюс един допълнителен месец на всеки 5 години. Излиза, че техният календар изостава със 7-8 години спрямо нашия и така от началото на християнството. И Обединените нации, и Африканската общност припознават в етиопския милениум единствен по рода си африкански празник, честван както подобава.

Избрахме си места някъде по средата в откритата зала, така че да се потопим в уникалната атмосфера, създадена от тези цветни хора - крале и кралици в техния свят, с корони естествено израснали от главите им, сякаш за да бъдат неоспорими...
Ако пътуването ми свършеше ето тук, в този момент, пак щях да съм доволна.
Все още бях в онова състояние, наречено "културен шок" и не виждах нищо общо между мен и тези хора. Вярвайки, че битието определя съзнанието, може би наистина бяхме от различни вселени. Така си мислех на влизане. На излизане ще знам малко повече за тях - за стремежите им, за липсите и болките им.

На сцената първо държаха лекции, които докато се стъмни неусетно преляха в песни. Говориха по исторически проблеми, за политика, възмущаваха се от несправедливостите спрямо тях. Например как са ги принуждавали да заменят употребата на I and I с I and U - нещо напълно лишено от логика според тяхното разбиране за света, тъй като всички сме част от Едно. (Намирам това за една от най-очарователните черти на растафарянството.)

Излиза, че в католическо общество, каквото е Ямайка, растите са доста подтискани, и то на различни нива. Заради сплетените коси, те трудно си намират работни места. Още в училище ги карат да се подстригват. А дредите са част от тях, най-малкото личен избор, продиктуван от цялостна философия (а не мода. Модерно е друго.). Аналогично е на случая във Франция, когато се опитаха да забранят на жените-мюсюлманки в университетите да ходят забрадени. Растите са по природа толерантни хора, които не се месят в делата на другите и вместо да бъдат оставени на мира, те са дискриминирани за това, което са. Вместо да бъдат третирани с респект и поощрявани за културния си принос, държавата ги експлоатира с рекламна цел без никакви средства да влизат в общността. По отношение на интелектуална собственост и икономическо заздравяване, през годините бизнесмени, антрополози, музиканти неформално търгуват с отделни представители на растафарянството. А колкото по се комерсиализира културата и символите й, толкова по нараства отговорността на растите да я опазят от изопачено интерпретиране. Като това недоразумение Munga и неговия Gangsta Ras, на което старейшините, иначе миролюбиви хора, отговарят: "The only time wi gangsta a when wi a kill Babylon".

Друга деликатна тема е лицемерното отношение на властите по отношение на ганджата, която, както знаете, растите използват за духовни цели. Вавилон разпространява образа на Боб Марли с джойнт в ръка, за да привлече туристи, а останалите расти са преследвани, арестувани и изнудвани от полицията. С чиста съвест казвам, ако има страна в света, където ганджата трябва да е легална, това е Ямайка. Докато в Холандия билката някак изкуствено е издигната в култ и се натрапва отвсякъде, в Ямайка, тя е нещо безкрайно естествено. Като водата или ракията. Преследването й от закона там изглежда като някакво безумие, предпоставящо полицейски произвол и съответно създаващо излишно напрежение. (При всяко споменаване на думата "ганджа" тълпата избухваше, зазвучаваха тарамбуки и се развяваха знамена.)

Фактът, че са откъснати от Африка, техния духовен дом, The Motherland, и са "заточени" на остров на другия край на света, е дълбоко врязан в съзнанието и психиката им. Опитват да поддържат постоянен поток на информация с Етиопия и континента като цяло, в търсене на идентичност и вдъхновение..




След още три дни с G и приятелката му Kelly се качихме на Scotts Hill - село, населявано от расти. И в Детройт, и в Ямайка съм имала поводи да се чувствам дискриминирана заради цвета си. Тук за пръв път бях дискриминирана и като жена. Няма да изпадам в подробности и да ви развалям впечатленията от тези мили хора. Само малко.. С Kelly бяхме върнати от един от старейшините, тъй като не сме били облечени подходящо. Дрес-кодът е дълга пола и коса, скрита в тюрбан. През престоя ни в Ямайка бяхме много внимателни и показвахме уважение към хората и Културата им, но този дядка прекали. Пропътувала съм 10 856. 8 км, само за да ги видя и почерпя мъдрост от тях, а нещастникът, който претендира за духовен живот, беше дотолкова тесногръд, че да се хване за външното проявление, за дрехите. Във всеки манастир у дома има по един такъв недоволен дъртак, който се хваща за буквата, докато същественото му убягва. Да го уважавам ли? Не и днес.

слушай