40 дни

извинявай, бабо, че не идвах да те виждам. естествено сега, когато си пръст е твърде късно. знаех, че така ще стане и въпреки това те пренебрегвах. съжалявам, че до последно си питала за мен, а мен ме нямаше.
нямам извинение.

почивай в мир!

честито!

за малкото интелектуално пиршество, което се задава.

можете да го имате на стойност 5$ или 0$, но не по-рано от 1ви ноември. защо ли? защото времето на хленчещите артисти и експлоатиращи лейбъли свършва с Radiohead и Saul Williams.

Most people aren't aware of the world of art and commerce where exploitation strips each artist down to nigger. Each label, like apartheid, multiplies us by our divide and whips us 'til we conform to lesser figures. What falls between the cracks is a pile of records stacked to the heights of talents hidden from the sun. Yet the energy they put into popularizing smut makes a star of a shiny polished gun. The ballot or the bullet for Mohawk or the mullet is a choice between new times and dying days. And the only way to choose is to jump ship from old truths and trust dolphins as we swim through changing ways. The ways of middlemen proves to be just a passing trend. We need no priests to talk to God. No phone to call her. And when you click the link below, i think it fair that you should know that your purchase will make middlemen much poorer...

this made my day fellas, this made my day..

Jamaican ways

->
Както започна първия ден, горе-долу така и продължи до края, с разликата, че значително се успокоих. Бяхме отседнали на сигурно място, попаднахме на добри хора, които се притесняваха достатъчно за всички. "Get in the car", "Cross over", "Now stop", "Hold my hand"... Пазеха ни постоянно от нещо, което са виждали, нещо, което се е случвало на тях или техни близки. Ако за нас изглеждаше като фикция, или айде, някакво общо чувство на опасност, то за тях има напълно реални и конкретни измерения. "You don't understand Jamaica", няколко пъти ми каза Gavaska по различни поводи.

Размаха ми на действие беше драстично ограничен първо по съображения за сигурност, второ, самите условия в Ямайка някак не предразполагат да се размотаваш. Там вървиш бързо и без да поглеждаш хората, защото срещнат ли ви се погледите, веднага те приближават и започват да ти говорят. Мен ме слагаха да вървя от вътрешната страна. Всяко слизане до центъра на Old Harbour - градчето, където прекарахме по-голяма част от времето си, беше приключение. А ако сме се засилили към Spanish Town - старата столица, или Kingston, се сменят таксита, автобуси.. Те и без това такситата са като автобуси. Както ви казах, отзад винаги сядат четирима, плюс чанти, багажи,.. кой к'вото има. Всеки плаща за себе си още преди да сме спрели. Освен това таксито не те води до определен адрес, а спира на паркинг на/до бензиностанция. Ако искаш да продължиш примерно от Spanish Town до Kingston трябва да знаеш къде паркират колите за този маршрут. Ако ти се наложи да питаш за посоката, рискуваш да те повлекат зад някой ъгъл и след трийсетина минути да звъниш, оставен чисто гол, на най-близкото европейско посолство да те снабдят с дрехи и джобни пари. Случвало се е, не за друго. По колите никъде няма обозначение taxi, така че за туристите най-разумно е да се придържат към тези с червени табелки на номерата - единствените легални.
С автобус е още по-забавно. Тъкмо като си помислиш, че няма къде игла да падне, вътре се намъкват още десетина души. Има един, също като в японските метра (ама баш), на позицията "тъпкач", който набутва хората и обикновено се вози на последното стъпало отвън.
В Ямайка се кара отляво и екстремно. Пътищата са по-лоши от тук, но на тях не им пречи. Както във шофирането, така и в повечето сфери на живот, хората имат по-важни неща за вършене, от това да се съобразяват с правилата.
Колите, които карат са специално производство.. за третия свят - евтини и без да отговарят на каквито и да било критерии за безопасност. Така на око ги преценявам, може би 90% да са азиатски. Някои са вкарвани директно, както са ги произвели за късите китайчета - безумно тесни и с йероглифи по таблата. Удобството не е сред приоритетите на ямаеца. Затова пък често могат да се видят овързани в колите домашни тон колони. Музиката е много важна, но за това друг път..

Интересно е да се наблюдава какви продукти на т. нар. цивилизован свят достигат до острова и как те стоят в тамошната обстановка. Напомня ми на времето на Корекома и после когато и ние се отваряхме към Запада. При тях това става бавно, да не кажа флегматично, нищо, че са на 2 часа летене от Miami. Ако някой е бил в Щатите лесно можеш да познаеш, също както американец ходил в Европа. Сякаш знае нещо повече за света, някаква тайна, която и аз знам и можем да разговаряме на друго ниво.
Това американизиране на живота е опасно, не толкова защото всичко американско е покварено, а по-скоро защото хората не са готови. Гледат телевизия и кльопат директно оттам, без информацията да се преработи. Копират поведение от екшън филмите и гангстерския рап. Symone е учителка и ми разказа как едно детенце донесло патлак в клас, за да убие друго, но негов съученик го видял и издал. На другия ден братът на гангстерчето отишъл в училището и убил доносничето. Па па па.

За това кое е яко и кое не има точни и непоклатими критерии. Ако някой се види в пачка, обезателно го демонстрира - дрехи, ланец, телефон.. Признаците на добрия живот. На фона на цялата мизерия ей това точно не го разбирам! Най-малкото защото видят ли, че имаш, те напъплят. Всеки ден някой те моли за услуги. Често се виждат хора да се мотаят, да висят по ъглите и чакат нещо да падне отнякъде. А аз, като бяла, съм някаква ходеща мишена. За тях щом съм имала възможност да долетя до острова, значи мога да си позволя да дам и на теб, и на теб и на този бееее, как ти беше името...
Иначе в Ямайка никой не гладува. Или поне това твърди Gavaska и ми обяснява схемата. В гетата не се плащат наем, данъци.. Електричеството и водата се крадат. На хората им е лесно и нямат стимул да работят. "Stop watching the bullshit they show on BBC. Jamaica is not suffering, nobody is starving here. People can always go and do some farming but they are just lazy." Корупцията е на много ниски нива. На всички нива. Прасетата са в пъти по-евтини от тук и само симулират дейност, без всъщност да имат думата. Да не говорим, че на определени места не могат да припарят.
Гетото се управлява от Дон, който се грижи за хората си - да имат храна, ако детенце се разболее, да го види лекар. Донът умира млад, но по-млад умира определения за негов наследник. Сещате се, като династиите тук.. както се избиват наследниците за трона. Когато Донът умре, хората, в знак на признателност изрисуват лика му на стена. Това е цялата слава, на която "се радва" след смъртта си..
Знае се, че Донът е тясно обвързан с политиката. И като цяло хората са политични. Бях в Ямайка 2 седмици след парламентарните избори и сама видях как отделни райони подкрепят една от двете партии - Jamaican Labour Party (след тези избори за пръв път на власт от 18 години) и People's National Party. Привържениците са разделени на териториален принцип, съвпадащ с границите на гетата. Това обяснява наличието на думи като corruption, Babylon и burn в текстовете на реге песните... В техните си вътрешни конфликти белите (и жълтите, мамка им напаст) нямат място. Ако в България предизборно се пазаруват гласове, ето какво ми разказа за Ямайка Lennart - бяло момче, което живее там от 2 години:
В изборния ден на улицата му се появили 5-6 rude boys - шумни и въоръжени до.. хм.. зъби. Почнали да викат жената от съседната къща да излезе да гласува. Бременна жена с 2 малки деца. Тя не смеела да се покаже докато ония не стреляли в прозорците. "I know they won't mess around with me, 'cos they have no busyness with me, but still they are shooting right next door!!.."

когато си говорихме веднъж със Symone за политика и история, накрая тя обобщи "They are all the same. They all want our island." Да, ямайците са горди хора.

first impressions a.k.a. the kick

Ако някой ви каже, че при първото си посещение в Ямайка много се е забавлявал, или лъже, или е рядко тъп и неебателен, или пък вече е трениран някъде из черна Африка.

Няколко часа преди полета от JFK, на едно парти в Brooklyn, се запознах с бяла мацка с ямайско и австрийско гражданства. Разказа ми някои покъртителни истории с намесени ченгета и каза, че това, от което трябва да се притеснявам най-много са именно те. Да съм забравела абстракции като "human rights" и всякакъв вид цивилизовано отношение. В същото време ми обясняваше, че въобще не иска да ме плаши. Да бе!..
"Само внимавай" - това чувах откъде ли не.
"Ми внимавам. Аз винаги внимавам."
Искаше ми се да се придържам към съвета, който преди няколко дни в метрото ми даде един готин черничък пич на дреди - "As long as you keep your mind open, you're gonna be fine.."

New York - Miami - Kingston

На летището в Маями видяхме Elephant Man. "Обещаващо начало", си помислих и сякаш тогава разпознах уникалността на пътуването. Но щом веднъж се качих на самолета, стомаха ми се сви. Връщане назад няма.
Не че бих се върнала.

В самолета, освен нас и възрастна двойка, имаше още едно бяло момче. Даваше вид да знае какво прави и го заговорих. Еврейче, чиито семеен бизнес преместили в Ямайка. За пръв път на острова. "Само не стойте в Кингстън. Разкарайте се от Кингстън възможно най-бързо." Взех му номера. (В Ямайка всеки контакт може да се окаже решаващ.)

Влизането в страната също не беше лесно. Обикновено туристите си вадят визи предварително, но Негово Величество The Internet твърди, че няма пречка да ни ги извадят и на място. Вкараха ни в малка стаичка, сложиха ни да седнем и ни почнаха с въпросите.
"При кого отивате?, Ама вие познавате ли го тоя човек? Ма знаете ли го как изглежда?" Накрая митничарят ни поиска номера на телефона му и сам му се обади. Така поне разбрахме със сигурност, че Gavaska ни чака пред летището.
- "И много да внимавате, че отговарям за вас!"
- "Да внимаваме за какво?", попитах.
- "Да не пушите ганджа. В Ямайка това е нелегално."
- "Мислите, че не знаем ли?.. И за такова клише ли ни вземате?! Бели туристи - единственото, за което идват е да си отпушат на евтина ганджа. А Културата? Защо сами подценявате това, което имате? Трева ако искам мога да пуша и в Европа, и в Щатите.. Не това е забележителното. Тук съм, за да видя що за мозъци създават лудата ви музика, що за хора са Sizzla, Capleton, Anthony B, ... и всички, които развиват наследството от Marley и Tosh, и го превръщат в мания по целия свят. Тук съм, за да проверя какво стои зад зеленото, жълтото и червеното и ако не познавате други цветове, евентуално да ви покажа.. е айде. Тук съм защото искам да бъда зарибена, погълната, да загубя себе си в някакъв друг свят. По-духовен свят, може би."
Е не.
А всъщност просто казах:
- "Няма да пушим, разбира се."

Първото ми впечатление от Gavaska беше... момченце. И вярно той бил с 2 години по-малък. В колата ни чакаше сестра му Symonе и някакъв мъж, за който по-късно ще разбера, че не и е приятеля. Стори ми се странно, че 3-ма човека идват да ни посрещнат. На следващия ден вече ще знам, че 5 парцала в една кола не е гъчканица, а едва ли не лукс. Оттук нататък отзад ще сядаме по 4, а отпред понякога по 3.
Закараха ни в мотел и ни взеха 100 USD за бензин. Мислех си, че вече ще се разделяме, но ми казаха "sit in the car" и потеглихме.. Без да сме се огледали, починали, без връхна дреха или чанта, още със слънчевите очила на главата и фотоапарат, който така и не извадих. Наслаждавах се на момента и на хората, а и не исках да се държа като турист в страна в която е повече от очевидно, че съм - конфликт, пред който ще се изправяме много пъти занапред.
Качиха ни в селото на Gavaska. Преди години техните го пратили там, за да го предпазят след като баща му починал и той искал да става rude boy. По-късно същата история ще ми разкаже и Lauren - пича, който ни закара. Точно както в Щатите всеки ти разказва как преди еди-колко-си-години дошъл с 40 или 100 или 200 USD в джоба и без бъкел английски, а сега има това и това... Както и да е.. Попитах Gavaska застреляли ли са баща му.
- "Не, направиха му вуду. Завиждаха му защото беше богат."
Тук просто замлъкнах.

В селото ни разведоха да се запознаем с роднини и приятели. Всички ни оглеждаха. То в тъмното и без това само ние се виждаме.. Филма беше пълен, както се казва. Хиляди впечатления, хиляди кадри, запечатани единствено в главите ни... Както си вървяхме в един момент до нас спря кола с 2 G-та, барнати, с бейзболни шапки. "Get in the car". Влязохме. От наш'те били. Повозихме се малко. Бяха черни и говореха английски, който не разбирам. Може би вече беше време да спра да се притеснявам, тъй като всички наоколо са черни и говорят английски, който не разбирам. И така ще бъде до края.

I & I & You
All Are His Creations

На следващия ден Gavaska ни прибра в къщата на сестра си за постоянно.

u feel me?

you need to get out your house, get off your block, and see somethin
go do somethin, go CHANGE somethin, or else we fall for nothin
you need to travel the world and when you come back,
tell your girl and your girl and your girl..
and your man and your man and your man..
you understand? so spread the word.

мдам.., беше дълго, на моменти екстремно и изтощително пътуване, но пък най-доброто нещо, което съм правила с живота си до момента. започна с онова злобно разболяване, което ми напомня да благодаря! на близки приятели, бегли познати, че и непознати, за мощната подкрепа онлайн, за всеки коментар и лично съобщение!
поклон.

след три месеца в Detroit - три месеца на hard work, лишения, спагети с кетчуп, съквартирантка-мажоретка и имбесилни колеги като цяло, стотици извървени мили в пек и в дъжд, та след всичко това и още, престоя ми в Chicago при свои имаше почти терапевтичен ефект. последва работата на хамалин, където на моменти се чудех защо, господи, си причинявам това, вместо да се радвам на ваканцията си. веднъж достигнала east coast, в ежедневието ми влязоха динамика, изкуство, музика, приятелства, тежки думи, свежи и не толкова купони... от местата, на които се застоявах по няколко дни не ми се тръгваше. навсякъде успявах да се почувствам комфортно и добре дошла, и когато станеше време за събиране на багажи и сбогуване, като ме изтрещи тая ми ти носталгия на едно с любопитство, в някои случаи и ужас, от неизвестното. тъкмо да се разлигавя и трябва отново да се мобилизирам за път, да взимам десетки решения на ден. хубаво са го казали, че човек е човек, когато е на път и в буквалния и преносния смисъл, защото така изпитваш себе си, виждаш къде са границите ти. и обикновено приятно се изненадваш, защото човек може да понесе много. и да научи два пъти повече.

art by D$&rrrr

Santogold

ill??

една от снимки ми бе използвана да "украси" статия под заглавие, забележете, Civil Rights and Mental Illness. "Since 1968 there has been a movement to eliminate gun ownership rights among the mentally ill"... знаех, че съм леко налудничава, но не знаех, че ми личи.. anyways, авторката на статията бе така добра да ме уведоми, че е ползвала снимката under the Creative Commons 2.0 license. похвално. че и статията е интересна.

Jamrock pics

started uploading ...