Hello My Name Is

nickolette

събота, юни 16, 2007

chapter nine boom

за 2 часа бачкане сутринта продадох 4 договора, и още 4 следобяда. за справка, мениджъра ми не е стигал повече от 6 на ден, но пък почти всеки ден прави по толкова.
предложиха ми да работя наравно с американците - вместо да ми плащат на час, да ми плащат на договор по 70$. това би удвоило, че и нагоре парите ми, но винаги има едно "if"! "if i sell.."
няма да решавам сега, главозамаяна от 8 продажби, защото знам какво е в куците дни, но в същото време много се чудя. ако се съглася на тази оферта връщане назад няма..

Етикети: , , , , ,

петък, юни 15, 2007

chapter eight justify myself

естествено е човек да коригира принципите си от време на време. това лято целта оправдава шибаните средства. нещо повече - осъществи ли се, целта ще пречисти, ще заличи всичко до сега. в момента, в който стане, ще разберете.
плюс това съм на достатъчно години вече, за да могат cool и underground да ми бъдат пунктири, камо ли нещо, за което да се безпокоя.

че на някой работата може да му се стори not so cool, съгласна съм. то и обективно погледнато не е cool. макар че ако човек е по-funky е възможно да се забавлява. пък и в крайна сметка бях в съзнание като си я избирах. предпочетох я пред чистачка, миячка, късачка на билетчета в увеселетелен парк, посещаван от гнусни семейства, и да - отказах се от позицията продавачка в магазин на Nike в Miami. и не съжелявам. сама държах да съм сред американци с презумпцията културен обмен. единственото, което ми убегна е частта с мормоните. бзззз.

виж за това, че не е underground не съм съгласна. в работата има лек нелегален елемент. това, което правим се нарича soliciting, а почти на всякъде, за да извършваш подобна дейност е необходимо разрешително. фирмена политика е такива разрешителни да не се вадят. не знам защо - скъпо ли излиза, бавно ли става. така, освен всички други екстри, трябва да се крием и от прасетата.

веднъж са ме спирали и ми се падна разбрана кука. а и аз играх толкова тъпа.. питах го какво е solicitor и дали може да ме закара вкъщи. (пх!) не можел. и докато на мен само ми записа името, другия офис се разпадна заради поредица арести. Detroit South is no more. в понеделник като изсипвали всичките international students от вана и те плъзвали из кварталите, куките ги заградили, взели им папките, с които работим и извикали мениджъра им. всички са без работа.
Detroit North, демек ние, просперира!

Етикети: , , , , ,

неделя, юни 10, 2007

chapter seven people and worlds

може да се каже, че вчера беше голям ден за мен. продадох 4 договора, с което си поставих личен рекорд. мениджъра ми си удари гъза в тавана на колата като разбра.

първия продадох на бяло американско семейство, втория отиде при индийци, третия при латиноси, а четвъртия при китайчета. учили са ни с индийци и дръпнати да не се занимаваме, защото само ни губят времето със странни въпроси и обикновено не купуват. (таргет групата ни са бели с деца, черни и латиноси.) на моите индийци им продадох след три "не"-та. питаха ме като дойдат техниците как да разберат, че са именно нашите техници, и че няма да ги оберат и ми разказаха няколко покъртителни истории с възрастни хора. "that's a good question!" - така са ме тренирали да казвам и след най-малоумния въпрос.. китаеца пък искаше да говори с жена си. на това се отговаря "oh, sir, i haven't met a single woman in Michigan that likes bugs yet. your wife is gonna love the service. i'm gona reserve you a slot and if your wife wakes up in the middle of the night and says, "honey, i want to live with the bugs, i love them", you can always call me and cancel the service. i mean, it's not а big deal, it's just pest control, right?" разсмя се и подписа.
разбира се тия номера минават на 1 от 50 или 100. не са ни тренирали какво да отговаряме, когато ни кажат "my husband just died and that's the last thing i wanna think of right now", или "i just had a surgery", или пък когато вратата ти отвори безцеремонен полугол инвалид, който няма и за какво да се церемони, ибаси.. първите дни старите хора направо ме съкрушаваха като ги видя едва да стават да ми отварят вратата. самотни и мизерни. и идеята, че това ни чака всички.. сега просто не чукам на къщи с табелки "grandkids spoiled here" и американско знаме.

поне един път на ден попадам и на добри хорица, които ме канят в къщите си и ме черпят с разни неща. вчера една румънка ми предложи да спя в тях за без пари и ми показа стаята на сина си. мадама от Jordan ми остави телефона си да й се обадя преди да се прибера за България да отидем заедно да пазаруваме подаръци за майка ми. щяла да ме заведе на някакво хищно място с евтини стоки. една американка, в която пих чай като чу, че живея с мормони, ме запрегръща и също си остави телефона в случай, че искам да поговоря с някой. нормален. мъжа, на който продадох първия си договор пък ми предложи работа в неговата фирма - след като съм имала ентусиазма да работя това, сигурно нямало да ми е зле да стоя в офис за 10-15$ на час...

все оферти, от които никога няма да се възползвам, но пък как ме стоплят след десетките затръшнати врати и разлаяни кучета..

Етикети: , , , , , ,

петък, юни 08, 2007

chapter six work ethics

приятелчета, бях лишена от компютър за малко, а и от време. не смея да кажа, че съм се оправила, да не се тръшна пак. не е истина колко суеверен става човек като завалят гадостите...

тия дни тук е забавно. имаме нов тренер, който продавал по 20 договора на ден. много е свеж и надъхва всички. освен това се закача с мен скришно, което си е истинско приключение, като се има предвид, че с другите въобще не си говоря. не защото аз не искам.

като казах "закачки" - "флиртове", днес на срещата се появи manager-а от другия офис - Detroit South (ние сме North). там са останалите international students и двама вече са уволнени. флиртували с клиенти на вратите и кучките се обадили във фирмата и искали да ги съдят. като реакция, освен уволненията, шефа на нашата компания е разпратил писма до всички офиси, в които се обяснява как да не се опитваме да целуваме клиентите. а да се получи писмо от шефа, както разбирам, никога не е било.. това е най-забавното нещо, което съм чувала от седмици..
мормоните вече се разкайват, че са ни наели. sweet!

quiz: защо мормоните винаги ходят по двама?

Етикети: , , , , , ,

неделя, юни 03, 2007

chapter five the saga continues

явно наистина съм си повярвала миналата година, че да тръгна тая така. взела съм се на сериозно нещо.

след още два припадъка вчера (втория в ръцете на Sarah докато й отварях врата), на третия ден реших, че здравето ми е по-скъпо и накарах Cameron да ме заведе в болница.
за да се задвижи застраховката ми, трябва да се обадя на един номер, да пратя 5-6 факса, които тия тука да пратят до България и оттам да чакаме отговор. в събота следобед. познай. (даже писахме писмо "to whom it may concern, нов ред, my name is N.S. and i need to see a doctor because.. bla bla bla.) идеята е ако може да не я ползвам въобще тая застраховка.. другия прoблем, който открих по-късно, е че стартовата дата на полицата ми е 4-ти юни - след два дни.

два, пет.. не можех да се оставя до понеделник или вторник. след лутане в дълги студени коридори, обстoйна регистрация и също толкова студена чакалня, сестрата ми измери температурата - 39, 2. а си мислех, че съм по-добре.
имам налепи по гърлото.
докторката, мъничка азиатка, ме съжали, сигурно както вие сега. помоли някой да се грижи за мен, да ми готви супички и да ми дава плодове. майка ми да се телепортира.. (в момента съм сама, а тук има същото от предната седмица - cereal, snickers и макарони.) била съм дехидратирана, а аз постоянно се наливам с чайове, но изглежда изкарвам всичко през кожата и очите. даде ми рецепта, инструктира ме ако припадна пак да ме карат в спешното и ме прати да си ходя, но докато изляза, явно размислила и ме върна да ми вземат кръв от вената. един от кошмарите ми, най-малкото защото веничките на сгъвката ми никакви ги няма. нашите доктори са спецове и са успявали, но сега предизвиквах 70-годишна пооплешивяла сестра с ожулено на главата. Бог да я поживи, че се отказа и извика друг.
новата сестра, 20тина-30 години по-млада, ми продупчи ръката отгоре - опакото на дланта и смука, смука, смука.. почнаха да ми се привиждат и причуват неща, но знаех, че не бива да губя съзнание, така че почнах да дишам и мигам (мигането е ключово). е устоях тоя път.

айде стига толкова драми.
грижете се за себе си, щото наистина няма кой друг! аай

Етикети: , , , , ,