Mraz

значи това е Jason Mraz. не съм го знаела този американски фолк, рок, кънтри, че и рап изпълнител, но е носител на Грами и е посвирил с тоз и оня - Bob Dylan, Rolling Stones, Alanis Morissette, James Blunt... и с една българка.

Split Series - Jason Mraz - It's a lovely day
Uploaded by lablogotheque

- Bulgaria.
- Bulgaria? ooooh! America.
- oooooh!
и това е всичко, с което се изчерпват страните ни... яко.
редно ли е да правим обобщения и да мислим тия двамата за представителната извадка на държавите ни или да не се товарим излишно... незнам. стереотипи, клишета, че и клюки, обикновено са основателни и верни.
разбира се тук интересното от антропологическа гледна точка (ху-ху) е комуникацията на друго ниво.
в клипчето има (така да се каже) много културни наслоявания, тъй като действието се развива пред уникална сграда в Париж - Centre Georges Pompidou, помещаваща галерия на съвременното изкуство, обществена библиотека и център за музикални и акустични изследвания. създадена е от италианец, англичани и ирландец, а на площада отпред се събира същата онази будна многонационална парижка младеж, която обича да пълни кафенетата и да протестира, да протестира и да пълни кафенета.

някъде по това време или месец по-късно, поради редица комплексни фактори (липса на пари и място където да отидем, естетически потребности и др.) с една щура приятелка убихме няколко часа на същото това място. имах нахалството да снимам бездомник, който прояви характер и ме подгони за пари. след като всичко мина беше много смешно.

sugar got a long way to catch you

Beta Israel

"I am black, but comely, O ye

daughters of Jerusalem, as

the tents of Kedar, as the

curtains of Solomon."

-- from "The Song of Songs"

Отиваме да вечеряме в етиопски ресторант.
САЩ, Русия, Етиопия – евреи от цял свят са добре дошли в Палестина. Нали това беше национална политика – да се запази еврейското мнозинство в Йерусалим. От 1950-та съществува закон за връщане на евреите (Law of Return), според който всеки от тях, преследван или не, беден или напротив, може да се прибере в Обетованата земя, като автоматично получава гражданство и редица други привилегии. Наблюдаваме ционизъм в действие. По принцип, за да се считаш евреин, трябва майка ти да е еврейка (по библейско време фигурата на бащата е била решаваща - Йосиф - син на Иаков, Иаков - син на Исаак, Исаак - син на Авраам... ) или ти да приемеш юдаизма (и той да те приеме). Въпросният закон значително разширява кръга от лица - дете или внук на евреин (без значение от майка или баща), съпруг/съпруга на евреин, съпруг/съпруга на дете или внук на евреин. Това е един от начините да се противопоставят на "демографската заплаха" от дащни палестинки. В Тел Авив ще се запозная с група, както много хора биха ги нарекли, социални отпадъци, предимно от Щатите, на които не им се работи, и които се възползват от всички привилегии полагащи им се именно по този религиозен принцип. Здравни осигуровки като никъде по света, двоен стандарт от страна на органите на реда... (Първото нещо, което питат арестуваният е евреин ли е и оттам вече се знае как да се процедира.) Така страната се пълни с парцали, религиозни фанатици, ционисти и въпросните етиопци, в чиито ресторант се намираме.

Ако на американските евреи правителството плаща екскурзия до Израел от няколко месеца до година с надеждата да им хареса и останат за постоянно, подходът към африканците е доста по-категоричен и ефективен. По взаимно желание вече 85% от етиопските евреи се намират в Израел, докарани на два пъти с операция Моисей (1984) и операция Соломон (1991). Израел винаги е бил основният снабдител на оръжия в Етиопия. През годините са сключвани поредица от сделки, чрез които Израел изпраща военна помощ на Етиопия изразена в стотици хиляди пушки, бомби и израелски военни съветници и инструктори, в замяна на евреите им - т. нар. Бета израел (Къща на Израел). Сега имигриралите етиопци им се отблагодаряват с образцова военна служба. Но за десетките хиляди етиопци в Израел не е лесно да се впишат. За разлика от руските евреи, които дошли с уменията и занаятите си, за африканците е трудно да се адаптират в индустриално общество. Създадени били правителствени програми за асимилация. Не особено ефективни... Ако ще си говорим в проценти, 75% от етиопците не могат да четат на иврит и да проведат елементарен ежедневен разговор. Децата, които получават модерно израелско образование, се отчуждават от родителите си, чиято мъдрост е ирелевантна в новото време/място.

На маса съм с трима себемразещи се евреи - Илел, Дро и досадният Ури. Говорят на английски заради мен. Почти навсякъде говорят английски само, за да не ме изолират, което е ужасно мило. Ури ме пита какво правя в Израел. Казвам, че гостувам. “Гостуваш?!! Отдавна не бях чувал някой просто да гостува. Всички, които срещам са ангажирани с конфликта по някакъв начин.” Чувствам се тъпо. “Какво има да видиш тук?” Вече видях толкова много и продължавам да изграждам впечатления. Всяко обобщение, което направя за Израел се оказва погрешно. За разлика от Ямайка, където нещата са прости и черно-бели, тук всичко е с безброй нюанси. Невъзможно ми е все още да кажа какви са впечатленията ми с две изречения, но със сигурност Израел е безкрайно интересен и се чувствам късметлийка да съм тук. Ури смята, че това е ужасно място. Всички, които познава искат да се махнат и много хора го правят. “И после се връщат, защото виждат, че на други места не е много по-добре” - казва Илел, който докато пътувахме из Щатите твърдеше, че има прекалено много омраза в Израел, която не може да понесе. Слушам ги и топя пръсти в пикантната манджа.

Mea Shearim

Илел е все още наоколо и ме води в тясната квартира на Дро. По стените има карта на Палестина преди да стане Израел и плакат “Visit Palestine”. Виждам, че чете марксистка литература. Попаднала съм в истинския ъндърграунд, в къща на евреин-активист, който като всеки уважаващ себе си активист (и ексхибиционист) е слаб, изпит и ходи с шлифер. По убеждения е ляв, но в Изреал да бъдеш ляв или десен няма нищо общо с икономическото виждане за бъдещо развитие на страната и никой политик не засяга икономиката в предизборните си речи. Леви и десни се определят по отношението им към палестинците – толерантни ли са към тях или напротив. Ясно е кои надделяват. Всеки един министър-председател е спечелил властта с лозунга “Обещавам да запазя еврейското мнозинство в Йерусалим.”

Възползваме се от изключителната осведоменост на Дро по всички локални въпроси и го караме да ни заведе в Меа Шеарим - квартал в Йерусалим, който представлява жив музей. Жителите му са съхранили традиционния начин на живот, съществувал векове наред сред ултра-ортодоксалните евреи в гетата в северна и източна Европа. Мъжете до един са облечени в черните религиозни дрехи, шапки, в които подозирам са влюбени, бради и навъртени бакенбарди. Чувствам се сякаш съм влязла в машина на времето, пренесла съм се някъде през 60-те и всички са тайни агенти. Всъщност машината трябва да се върне много по-назад, в канонически, средновековен свят на бедност, в който за всеки аспект от ежедневието има строги правила, дори ритуали. Начин на живот, който продължава да вирее благодарение на отъждествяването на промяната със Зло. Новото и модерното не представляват интерес. Надниквам в малка книжарничка и виждам трима мъже сред религиозните бумаги. Знам, че това е уникален кадър, но няма как да извадя апарата. Знам и че ако се застоя още секунда, ще ме изгонят. Някои казват, че жените в тяхното общество са дискриминирани, други, че просто имат различни задължения. Отсреща виждам как няколко еврейки са се спрели пред витрината на магазин за обувки и обсъждат, а те всичките са еднакви, груби и черни. Дрес-кодът за дамите е дълги до глезените поли (и аз съм в такава), тъмни цветове, прибрани коси. Мъжете посвещават времето си на религиозни учения и богослужения, докато жените се грижат за отглеждането на големи семейства от по 7-8 деца. Религията не им позволява да се празнят навън. От тук е и мита, че го правят с чаршаф между двамата, така че да не виждат голите си тела. Дро знае от достоверен източник, че това е мит и толкова. Възпитанието на деца е стриктно - много от тях не са стъпвали в нерелигиозен квартал. Това е единствената действителност, която познават. Материално семействата зависят от правителството и от благотворителност. Само не знам благотворителност от кого, като там не искат нашите пари. Враждебни са и не ни позволяват дори да се храним в техен ресторант.

Единствената медия в Меа Шеарим са религиозните плакати по улиците. Няма телевизия, няма компютри. Съобщенията по плакатите се отнасят до бръснари, които не съблюдават канона и правят бакенбардите по-тънки от предписаното, или за жените и облеклото им, или за това да не стъпват в градския басейн, тъй като, представете си, там позволяват жени и мъже да се къпят заедно. Недоволството си от несъблюдаващите правилата, изразяват с освиркване, хвърляне на яйца и домати, а по мотористите, които минават през квартала на Шабат, и камъни. Една мацка ми разказа как си вървяла с тениска и пола и оня ти евреин като се разкрещял “Ти обиждаш очите ми, за това аз ще обиждам слуха ти..”. Накрая я нападнал.

В ежедневния живот евреите от Меа Шеарим не говорят иврит – свещеният език, на който е създаден света... Ползва се единствено за молитви и учене на Тора. Говорят идиш – език, който не може да бъде чут никъде другаде. Останал е от времето на германските и полски евреи. Има един въпрос, по който ортодоксалните евреи и арабите са на едно мнение – не признават държавата Израел. Според тях основаването на суверенна държава Израел преди идването на Месията е безобразен грях. Смятат го за прибързано и за оскверняване на светото писание. Те не ходят казарма, не плащат данъци, а по-радикалните от тях отказват да приемат помощи от правителството. Някои отиват толкова далеч да смятат, че Холокоста бил Божието наказание за ционистите и техните усилия да основат държава Израел.

moving on

Колкото повече се информирам относно конфликта, толкова по-убедена ставам, че протестирането беше добра идея. Ето, че и в момента благодарение на САЩ и Израел палестинците от Газа влизат в преки схватки с египетската гранична полиция. След като с общи усилия са унищожили икономиката им изцяло, сега затварят всичките им граници, с явната цел да ги уморят от глад.

Вечерта продължава не по-малко интензивно. Шабат е и малкият брат на Илел е поканил десетина деца на неговата възраст - около 17 годишни, да вечерят в тях. След това са на къмпинг в гората на километър от къщата.
През това време с Илел отиваме на селска забава. Намира се в голям салон, има безплатно пиене и храна, ужасна музика и женени двойки. "Всички тук са суингъри, така че ако си харесаш някой, чувствай се свободна..."
nigga whaaat?
Поглеждам на тези застаряващи, издокарани евреи с нови очи. Викам си, мръсниците знаят как да се забавляват, и въображението ми започва да рисува картини на елитарно общество от хора, които под повърхността на социалната любезност, си имат друг тип отношения и интриги. Представям си "Широко затворени очи", но съобразен с реалността - лош грим, целулит, изкуствен смях.
Няма да ви казвам колко се разочаровах когато Илел започна да ми се подиграва, че съм му повярвала...
Минаваме да видим брат му. Децата се проявяват в нова светлина. Пият и пушат край огъня и си говорят за транс. Оставяме ги заради рожден ден, на който не сме канени. Намира се в имението на някакъв магнат, от тези, които притежават декари земя и не обичат хора особено. Сградата е едноетажна, с бар, кожи и възглавници.

После сме на кръчма.
Тук вече съм пияна и провеждам цял разговор на иврит. Събеседникът ми е силно впечатлен, но и му става неудобно защото мисли, че съм разбирала когато са си говорили за мен. Оставям го да си спича.
Прибираме се. Нощният живот на село ми е изпил силичките... След няколко дни Илел заминава за Щатите и аз оставам сама, за това е добре да съм поне малко ориентирана в ситуацията. За целта отваряме wikitravel.org и четем полезна информация за туристи в Израел. Вдъхновяваме се и започваме да допълваме и променяме информацията в истеричен смях.

На следващата вечер, също толкова пияна, ще си запазвам хостел в Йерусалим, естествено без да прочета характеристиките му.

Хостела е наистина ужасен. Още първата вечер някакъв непознат ми е заспал в леглото, което собственоръчно застлах, но без да се превземам лягам на друго без чаршафи. Там се запознавам и с намибийка, която се оплаква как изгоряла и започнала да се бели тук, в Израел, за политиката на намибийското правителство и къщите и как като малка била левичарка и майка й я биела през ръцете. Сега вече не знаела коя е лявата и коя е дясната й ръка и постоянно изтървала разни неща. Разбива ми сърцето на малки парченца.

Ако не друго, хостела поне се намира на яко място в стария град, където ежедневно се изсипват автобуси с туристи. Факта, че живея там, макар и за няколко дни, ми дава онова сладко чувство, че се оправям сама в екзотична страна. Най-силно изразено е когато излизам сутрин и арабите са наизвадили всевъзможни джунджурии, навалица е и всеки те дърпа; и през нощта, когато се прибирам по празните калдъръмени улици и само моите стъпки кънтят.

Simphiwe Dana

Thursday, November 18th, two-thousand and four.
After returning home from a holiday in Anchorage,
where she had visited the Hot Topic department store,
Rachelle Waterman made this cryptic post in her online diary:

Just to let you know, my mother was murdered.
I won't have computer access until the weekend or so,
because the police took my computer to go through the hard drive.
I thank everyone for their thoughts and emails.
I hope to talk to you when I get my computer back.

It is later revealed that Rachelle had enlisted the services,
of two of her ex-boyfriends to lock her mother inside of a van,
and then burn it.

Approximately one year later, a sixteen-year-old girl known online as,
rockonlittleone, was taken into custody.
She had allegedly stabbed her mother to death.

What could have caused these seemingly unrelated murders?
The only thread connecting these incidents is the internet website known,
as LiveJournal.com.
We attempted to contact the website's creator, bradfitz,
but we were stymied by his press secretary.
The only thing that we know for sure, is that LiveJournal is a disease.
A disease that infects anyone who is exposed to it,
imparting them with the will to kill their mothers.
This pandemic, like AIDS, will continue to kill again and again and again,
until stopped.

lyrics: Futuristic Sex Robotz