what if...

кой не се е питал в дадени моменти, как би се развил живота му ако определени събития са настъпили или ако е направил различен избор? замисляйки се малко повече над това, ето какво е сътворил авторът на този сайт. почнете от началото. те са две всъшност.
и на същия забележителен човек покойната баба. + един поздрав с епизод 5ти за всички ходили на kraftwerk миналата година :D ама май по-добре да се гледат от - до, че са свързани. и много готини.
иначе човека им е голям фен и често ги рисува. в блога си разказва:
Once back at the dinner, I was giddy with joy: wind-free and in the same room as One Of Kraftwerk. So I began to drink. And drink. And drink. Slowly getting closer to the moment when I would say something to a man who's creative output I've enjoyed immensely. Finally, as I was preparing to leave, I was drunk enough to say something. I mumbled something about loving his music, thrust my hand into his surprisingly un-robot-like and quite podgy hand and shook it. He looked at me blankly and didn't really say much. Deathly silence. I let go of his hand and retreated, feeling the sensible brain cells kicking the shit out of my drunk brain cells for being so stupid.

apple

току-що изядох една ябълка...

poetry

от Saul насам съм мръсно зарибена на slam, spoken word, urban poetry. в нета цели стихосбирки трудно се намират, което си има и добра страна - търся и ценя много повече "диамантите", които ми попадат, задълбавам... някои артисти са така добри да запишат албуми - Ursula Rucker горещо я препоръчвам! вчера например открих, че Mos Def си има шоу по HBO - Def Jam Poetry. кани артисти от ранга на Dave Chappelle, Common, Lauryn Hill, Wyclef Jean, Alicia Keyes, Eve Ensler, John Legend, Phylicia Rashad, Smokey Robinson, Kanye West and many others. (те нали са си някаква общност - правят си албумите един на друг, предаванията, чукат се помежду си, че и деца си раждат от време на време.) на сайта може да гласувате кое изпълнение ви е харесало най-много за всеки един епизод от новия сезон. има биография и интервю с един от артистите, евентуално линк към негов сайт и най-хубавата част - по едно стихче от представените. във форума могат да се намерят също интересни неща. фенове публикуват там римите си, предизвикват се, ... поствам едно филмче, за да усетите атмосферата, и страхотната поема от четвърти епизод:



"Ode To My Bathroom"

Geoff Trenchard

Jason is white sneakers and black socks pulled up to
his knees.
Jean shorts and a Hawaiian shirt
he can't for the life of him buttoned straight.
He is multiple decks of Magic the Gathering
collectable playing cards
and a hair to gel ratio still in its experimental
phase.


The rest of the class is made up of
seventh grade celebrity impersonators.
Perfect examples to the power of product placement.
Decked out in rhinestone jeans and velour sweat suits
that cost more then I'm paid to teach their poetry
workshop.
Jason is easily the most interesting one out 40
and if I could,
I would kick the rest of them out to watch Elimidate
in the library.
No one likes to admit it, but white trash does not
grow on trees.
You can look at a 12 year old
and sometimes see the obnoxious idiot they could one
day become.
They aren't bad in that 'grow up and sell crack to
preschoolers'
kind of way.
More of the type to drive a Hummer with a
'Save the Planet' bumper sticker.
I don't blame them completely.
Jeff McDaniel says
some people are doomed
just because their parents had boring sex.


But Jason is different,
a ball of nervous ticks and endless Monty Python
quotes
that tell me
mom and dad
got freaky.


He knows more about They Might Be Giants than any human needs to.
Has read Lord of the Rings so many times he speaks
Elfish.
But not one of the assignments he has turned in had
anything to do with
who Brittney kissed or who Ja Rule's got beef with.


So he's standing at the front of the room about to
read his poem.
Clenching his paper like it was god's autograph.
he says
"AHEM,
Ode to my bathroom.
I am a roll of toilet paper
and my life is shitty."


Now, to the kids at Union Middle School
shit
is not just second banana to fuck.
It's own atomic bomb of profanity
that sends electromagnetic spasms of laughter rippling
threw the room.


The twelve-year-old J Lo in the front row
laughs so hard she snorts
like a vacuum with a mouse stuck in it.
Every day I watch him stare at her
with the unrequited longing you only have when your
still a virgin.


He continues
"I was born in a factory
and grew up in a plastic bag.
Now I hang next to the magazines and plunger
in the constant fear of ass."


In the back,
Eminem's biggest fan flaps his arm like palm leave
welcoming comic Jesus.
Last week, he spent the whole period flicking bits of
eraser
and calling him a homo
till he was about to cry.


Now, Jason's smiling so wide he can barley speak to
finish the poem.
"but today" he says "I am relieved,
because I can smell the three bean chili the family I
live with is cooking
and I know the end is near.
Thank you."


He sits down to a standing ovation.
I shake my head in an awe shucks pendulum.


Later he asks me if I was pissed
I said
"Jason don't let anyone tell you any different:
poetry exists to give the socially awkward
a way to be finally applauded by their peers."

updates

updates на стари постове тук и тук и малко тук

never forget

I'll never forget no way how they crucified Jesus Christ. I'll never forget - no way - how they sold Marcus Garvey for rice. I'll never forget no way how they turned their backs on Paul Bogle so don't you forget no way, who you are and where you stand in the struggle.

They've got so much things to say right now, they've got so much things to say. I and I don't come to fight flesh and blood but spiritual wickedness in high and low places and though you fight me down, I'll stand firm and give Jah all the thanks and praises. I don't expect to be justified by these laws of man though the wicked find me guilty. Jah will prove my innocence, see 'cause when the rain falls it don't fall on one man's housetop… remember that… 'cause when the rain falls it don't fall on one man's housetop.

първото е в контекста на болестта ми. пък и е толкова християнско. които постят ще разберат.
второто е в много контексти...
Marley пита How long shall they kill our prophets, while we stand aside and look? не след дълго убиват Peter Tosh.

това съм аз. болнаво момиченце затворено в стаята си. неспокойно. търся нещо, което няма намиране. иска ми се мисълта ми да бъде така концентрирана и целенасочена като светлината от челник.
обвинявам пролетта за всичко.

one self

мислех си, че понеже не съм ходила на големи фестивали с десетина сцени и понеже концертите, на които съм била се броят на пръстите на ръцете, съм възприела този като изключително събитие. мислех, че понеже не живея в Сф и не съм разглезен или претенциозен зрител, съм се изкефила толкова. изглежда наистина е било вълшебно. а и не малко видни блогъри го споменават - foxe, гФ, иглика (one love), d3l, zazie...

отмъщението на бакшиша
5к вечерта пристигнахме в Сф и си взехме такси от автогарата. шофьора слушаше български хаус (?!? what the f***) и ние не спряхме да се подиграваме на музиката преди да се усетим, че не слушаме радио, а личната му CD-колекция. казахме му адреса и той съвсем категорично ни стовари пред някакъв блок. нищо общо! повървяхме 10-тина минути в дъжда до нашето място. (някои познати биха попитали ‘как все на теб ти се случват такива бе ники?!’ не обръщам внимание.)

приятелите, в които отседнахме са от онзи тип хора, дето вечно се вайкат и оплакват, но по никакъв начин не те товарят. починах си пълноценно. толкова леко ми е било (за разлика от в момента), че съм се смяла в просъница :) чудя се на какво ли...

shopping
в деня на концерта отидохме да си вземем билетите, а покрай тях и един прекрасно зелен суитшърт и хипарски ключодържател в същия цвят. обядвахме със Сандра и се вълнувахме с нея за предстоящото й парче. изтървахме лекцииката, за което малко съжалявам. MC Wrec беше феноменален на партито. i love Great Britain! and all around it.

за концерта ли? кхх.. концерта го видяхте. всеки си го е изживял по някакъв начин. това, което мен ме впечатли беше професионализма и отношението към публиката, личното отношение. атмосферата беше по-задушевна и от GURU, и от Lords. имаше от заучените реплики (я да ви снимам. мама би била ужасно щастлива да ви види.), но не дразнеха и всичко беше много по-истинско. Yarah създаваше уют с топлия си глас и усмивка, Blu на живо е десетки пъти по-готин, DJ-чето, което плуваше зад пулта допълваше страхотно екипа, и човека в сянка, руската следа, дами и господа, вашите аплодисменти за DJ Vadiiiiiiiim!
на workshop-а на следващия ден помнеха кой е бил на партито и кой нещастник е дошъл само за "академична справка". като ме видя Blu Rum ми каза "здравей" на чист български. взех си албума им и той ми го разписа - THANKS. BLU RUM
THANKS??!, сякаш има за какво.. NO MAN, THANK U!
Yarah пък си направи две много сладки снимки с Foxe. ето за такова лично отношение говоря. обърнаха внимание на всеки. затова и концерта ни държи още.

give me a word, word, one word ;)

ten years i've been waiting

двете излезли парчета след take it easy

foxy (поздрав за наш'то foxe!)
wanna be - това се оказа, че е пято от Michael в периода му с Jackson 5 - ей го на

enjoy!

MS. HILL

Yo. Im a black queen in a post modern paradigm
Beautiful black divine, supreme from another time
Foxy as I wanna be. Copy if you wanna see
Hottie with the intellect I disappear an resurrect
I spit and heal blind men
Can’t stop time, and I’m it without tryin’ man
My kiss can refine men
I’m complex like fine art, don’t shoot shit for anyone
Your moot shit is simple tongue, I spit like a Tommy gun
A mommy’s son before you so pure truth and your not one
So don’t call me out my name cause its Ms. Hill to everyone…everyone…everyone
Spoken with no regrets cause that’s just for right now cause it didn’t make them say imp respect
Hang like Jackson Poloick, enough truth to kill a college
Move with no apology
Prim Donna policy
Queen I want equality
Care less if your mad at me
Go vex with your savagery
Im just here in my majesty

work simulation

вчера беше ебати оживения ден в клиниката. работни като мравчици бяхме. освен всичко ни остана време и за една фотосесийка. както виждате няма тайни за мен в дебелите книги. сайтът ни пък е сътворен от един малък гений на дизайнерската мисъл. същият, който направи тази артистична фотография.

Everybody smile please
Nobody pay no mind to me
Finger in position on the switch
A little flash photography

Taking a picture of you
Taking a picture of
Taking a picture of me
Taking a picture

повече за правните клиники ще има в априлския брой на Канапе.

dancing flame

And if I
And if I need a rhythm
Gonna be to my heart I listen

все си мисля, че докато стигне някаква музика до мен, тя вече и минала през всички. не винаги е така. например сега като си представя, че може да е останал някой, който не е слушал дебютния албум на roisin murphy и мира не ми дава. ето - 3:00 h стана и още не съм легнала...
няма страшно - и аз не отидох на концерта на Moloko. вашият пропуск поне е поправим.
тоз пък е художника.

сори ДЪБецо, че те изтрих, ама поста ми си беше тъп...

The Truth

Go ...

Go to the mountain if you must
Go to the burning bush
Happy would ease your troubled mind
How do the fade just stay behind?

I know you better than you think I do
Don't worry babe.. this is why i fell in love with you
The man in the looking glass
Is looking back at you at last

You can't hide from the truth
Because the truth is all there is

disrespect

ми да се включа и аз и да поздравя NMA за Първи Април!

поне анкета да не бяха правили да не се излагат толкоз...